Просветното министерство изостава фатално с подготовката на държавните образователни стандарти, които следва да „обезпечат“ влизането в сила на новия училищен закон на 1 август. До момента са приети едва 4 стандарта, а в рамките на един месец трябва да се подпишат още 15 стандарта – нещо, което изглежда почти невъзможно, при положение че проектите за повечето от тях още дори не са представени публично.

Училищният закон съдържа твърде общи разпоредби, а детайлите бяха оставени за държавните образователни стандарти. За да влезе реално в сила новият училищен закон от 1 август, МОН трябва да приеме 19 нови стандарта, които да уредят всички въпроси за училищното образование – от заплащането на учителите до средата за преподаване.

Дискусия по темата се проведе на   Национален форум „Средното образование през погледа на университетските преподаватели от областта на педагогиката и педагогиката на обучението по …: предизвикателство или необходимост“, под патронажа на г-жа Меглена Кунева – вицепремиер по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката, с участието на ректори, декани и ръководители на катедри, представители на ВОН-КНСБ от Софийския университет, Великотърновския университет, Пловдивския университет, Шуменския университет, Югозападния университет, Русенския университет, Тракийския университет, Университета „Проф. А. Златаров”, Бургаския свободен университет, Техническия университет – София – МФ, ИПФ, Националната музикална академия, Националната спортна академия, от висшите училища и БАН, вицепрезидентът на КНСБ Пламен Нанков и Николай Недев – изпълнителен секретар на департамент в КНСБ, Комисията по образование и наука в НС, зам.-министър Диян Стаматов и представители на дирекции в областта на училищното образование.

Форума започна с първата тема: „Целеполагане и координация на държавните образователни стандарти по Закона за предучилищното и училищното образование“,автори проф. д-р Наташа ЦАНОВА,  Петър Зарев, Анелия  Андреева, гл.ас. д-р Анели  Кременска.

НАУКАТА – ГАРАНТ ЗА ИЗБОР НА ВЕРЕН ПЪТ

ДОСТИЖЕНИЯТА НА НАУКАТА ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО ФОРМА НА ПРАКТИЧЕСКО РЕАЛИЗИРАНЕ НА ЗНАНИЕТО

СТАНДАРТИТЕ

• Езикът, който обединява всички, които пряко или косвено са свързани с образованието
• Инструментът, чрез който се:
  осъществява контрол и регулация в системата
  измерва ефективност и качество на образователния продукт

ОСИГУРЯВАТ СТАБИЛНОСТ НА СИСТЕМАТА

Образованието – форма на обществена практика

В образователната система стандартите имат структуроопределяща роля.

Те са двойно фокусирани:
„Отвън“ – макрониво, като съответствие на структурата на системата и обществените потребности
„Отвътре“ – микрониво, като концепция за изграждане на процесите в системата – сплав от две взаимосвързани изходни позиции: личностно-фундаментална и личностно-прагматична

Стандартите – обобщен израз на визията на държавата за планиране, организация, управление контрол и мониторинг в образованието

• Същностни характеристики на стандарта:

• РЕЛАТИВНОСТ
• ЯСНОТА
• ЛОГИЧНОСТ
• НАБЛЮДАЕМОСТ
• ИЗМЕРИМОСТ

Създаване на орган за оценка и приемане на проектите на стандарти в контекста на общата рамка


СЪСТАВ – паритетен брой представители на:

• научната общност носят отговорност за качеството на емпирико – теоретичното съдържание на стандарта
• администрацията – носят отговорност за качеството на юридическото и управленско – организационното съдържание на стандарта
• директорите и учителите – носят отговорност за качеството на практико-приложните елементи на стандарта

КЪДЕ СА ПРОБЛЕМИТЕ ?

НА МАКРОНИВО
Координация между стандарти от една група и между групите

НА АДМИНИСТРАТИВНО-ОРГАНИЗАЦИОННО НИВО
Прозрачност на процедури
Навременна информираност
Ефективно използване на експертиза

Цялата презентация може да видите тук:

ПРЕЗЕНТАЦИЯ ПРОФ.ЦАНОВА, П.ЗАРЕВ, А. АНДРЕЕВА , А. КРЕМЕНСКА

Във втория панел на форума участва г-н Диян Стаматов – заместник министър в МОН, а представените теми бяха:

„Държаният образователен стандарт по предучилищно образование: акценти и предизвикателства“, лектор проф. д-р Весела  Гюрова;

„Държавен образователен стандартза познавателните книжки, учебниците и учебните помагала: предизвикателства и някои решения”, лектор доц. д-р  Милена Кирова, с участието на доц. д-р Елена Бояджиева;

„Държавен образователен стандарт: Оценяване на резултатите от обучението на учениците: предизвикателства и някои решения”, подготвен от проф. д-р Наташа Цанова;

„Държавен образователен стандарт: За статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти: предизвикателства и някои решения”, лектор  Петър Зарев, с участието на Анелия Андреева;

„Държавен образователен стандарт: Усвояване на българския книжовен език: предизвикателства и някои решения”, лектор проф. д-р Татяна Ангелова;

„Държавен образователен стандарт: Гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование: акценти и предизвикателства“, лектор доц.  д-р Надежда Райчева – Карастанева, с участието на гл. ас. д-р Иса Хаджиали, гл.ас. д-р Анели Кременска.

Автори на презентациите са преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски”,  и водещи учени в тази област по профила на своята научна и емпирична експертиза.

Главният въпрос е какво чуха от МОН и какви последствия има от опита  НАУКАТА ДА Е ГАРАНТ ЗА ИЗБОР НА ВЕРЕН ПЪТ ?

И учителят на годината получава… 1 милион долара

За световния приз у нас се знае малко, а могат да кандидатстват и българи

Силвия Георгиева

„Нямам два дни еднакви в работата си, така че всеки ден мога да бъда изследовател, артист, магьосник или пък разказвач.“ „Това е пълноценна професия, най-похвалната от всички дела.“ „Няма по-голямо удоволствие от това да виждаш различни аспекти на развитието на децата.“ „Обичам работата си, защото имам привилегията да работя с млади хора, да разпалвам страстта у тях и да отвръщам на енергията им.“ „Това, което ми харесва, е, че мога да уча и да се развивам заедно с младежите.“ „Коя друга работа би могла да бъде по-удовлетворяваща?“

Ако все още не сте се досетили, става дума за учителската професия. А изказванията са на преподаватели от Англия, Кения, Малайзия, Индия и др., номинирани за Световната награда за учител на годината. Малко са учителите у нас, които биха се похвалили с професията, която упражняват. Още по-малко пък са тези, които знаят за въпросната награда, която върви с 1 милион долара. Сумата звучи впечатляващо! Особено ако за нея е номиниран и български преподавател. Уви, роден представител в престижното състезание все още няма, вероятно заради информационното затъмнение у нас по въпроса.

„Конкурсът тече от 2014 г., за 2015-а има награден учител, почти всички държави около България са участвали, има финалист от Македония, а в България цари пълно мълчание. Нямам обяснение защо“, казва Елена Неделчева, директор на езиков център „Магистра“, която случайно открила информацията в „Гугъл“. Затова от седмици насам разпространява инициативата сред училища и институции. Според нея в България има прекрасни учители, които заслужават да бъдат номинирани и цялото общество да узнае за техните усилия, постижения и опит, от който много млади преподаватели биха взели пример и биха открили призванието си в учителската професия. „Напоследък много се говори за девалвацията на учителската професия, за липсата на достойнство, самочувствие у учителите и на уважение към институцията „учител“. Конкурсът Global Teacher Prize може да сложи началото на промяна в отношението към учителите, в отношението на самите учители към своята професия, в разширяването на желанието им за по-широки социални дейности и социална отговорност и извън училището – в самата нагласа на обществото към учителите, които винаги са били и ще бъдат сърцето и творците на бъдещето на нацията ни“, казва тя.

„В МОН не е постъпило писмо с искане за разпространяване на информация за инициативата „Световна награда за учители“, коментираха от ведомството на проф. Тодор Танев. От там заявиха, че са запознати с конкурса, но по неформален път. Затова и не било коректно да популяризират информация, която не е постъпила в министерството по официалния ред. Иначе МОН подкрепяло подобни инициативи

3. Определяне на основните предпоставки на проблема

Поради несъответствие с културологичните и етнопсихологопедагогическите аспекти на образователните програми, ориентирани към етапа на постмодернистичното общество, голяма част от децата и учениците от някои уязвими етнически групи се идентифицират като неуспешни и отпадащи от образователните институции, както и преждевременно напуснали училище. Едно от решенията за създаване на условия за равноправно интегриране на ромите и на българските граждани в уязвимо положение от други етнически групи в обществения и икономическия живот е  чрез осигуряване на  интеркултурни компетентности на учителя.

Компетентностните модели са ефективен  инструмент за управление на кариерата и интегриране на интересите на организацията и на служителите посредством постигане на споделено разбиране за  уменията и поведенията на работното място, които носят стойност за компанията. Компетентностните модели са в основата на управлението на промяната и задават стандартите за компетентност не само за настоящето, а и за бъдещото развитие на организацията. На тази основа и мениджърите и служителите разполагат с ясна визия и прозрачни критерии за посоката и резултатите в кариерното развитие.Конкретните инструменти за управление на кариерата могат да бъдат:

• въвеждащи програми;
• менторство и коучинг;
• кариерни програми;
• лични планове за развитие;
• кариерно консултиране;
• разработване на компетентностни стандарти;
• обучение и развитие;
• оценка на трудовото представяне;
• оценка на компетенциите (асесмънт центрове).

Кариерното развитие ще се ориентира все повече „по хоризонтала”, като се обвързва с многофункционалността, процесите и придобиването на  преносими компетенции. Навлизането на технологиите също  ще поддържа тенденцията на преструктуриране на  работните места, усъвършенстване, преквалифициране и увеличаване на гъвкавите форми на заетост. В практиката се използват различни модели на управление на кариерата:

• насочени към индивида– основават се на потребностите и желанието на служителя за себеактуализиране и  на ясната визия и мотивация за развитие;
• насочени към организацията– разработване на кариерни пътеки и стимулиране развитието на служителите с потенциал в съответствие с целите и потребностите на организацията;
• партниране– коопериране в интересите на служители, мениджмънт, организация, като организацията осигурява ресурси, мениджърите – подкрепа, а служителите – ангажираност. [Пожарлиев А, 2008, 34-36].

4. Рефлексивен подход

Преди да пристъпим към планиране и структуриране на квалификационните дейности на учителите следва да си отговорим на следващите въпроси:

• какъв тип обучение е необходимо за съвременната ситуация
• доколко обучението на учителите е адекватен отговор на конкретния проблем на образованието
• как то може да бъде осигурено в национален обхват

В най-новите международни документи за развитие на европейското средно образование, рефлексията е изведена с ранг на съществен елемент в структурата на “ключовите образователни компетенции”, необходими за всеки в “обществото на знанието”.  Рефлексията може да бъде теоретичен фундамент за създаване на висококонкурентни технологии в сферата на образованието, с ясно изразена интегративна същност. Основанията на това схващане се търсят в многообразните прояви и развиващия потенциал на рефлексията в образователния процес. От началото на 80-те  години на ХХ век в редица страни по света, включително и в България, се наблюдава стремително нарастване на психологическите и особено на педагогическите изследвания върху психичния феномен рефлексия, което води до обособяване на ново научно направление – „Психология и педагогика на рефлексията”. Засилващият се интерес и активното присъствие на рефлексивната проблематика в методологията, теорията и практиката на образованието произтичат от важните функции на рефлексията в дейността на човека. Като специфична човешка способност за себепознание, чрез която се постига разбиране за особеностите на собствената познавателна дейност и за качествата на собствената личност, рефлексията подпомага интелектуалното, професионалното и цялостното личностно израстване на индивида, която се явява условие за по-пълна самореализация на личността и по-ефективно да се стимулира собствения потенциал за саморазвитие. Понятието „рефлексия“ произлиза от латинската дума reflectere, която в буквален превод означава – отразявам, оглеждам. Първоначално тя възниква в полето на философската наука, с което се описва процеса на мислене за всичко, което се случва в собственото ни съзнание; това е функция на самопознанието – разкриване на съдържанието на своя вътрешен (духовен) свят.

В настоящото изследване ние приемаме и се придържаме към синтезираната формулировка за рефлексията, изведена от В. Василев, а именно: „Рефлексията е   социокултурно обусловена, инструментална процедура, насочена и осмислена към самопознание – познание за собствената познавателна дейност и собствената личност. Рефлексията е и мислено проследяване и контрол върху реализацията на знанията и качествата на субекта в практическата му дейност” [Василев В,2008, 99].

5. Методи на решение

Възможен път за създаване на Рефлексивен модел за развитие на квалификационните дейности в училище в съответствие с новите тенденции в етнопсихологията  е като се създадат и съблюдават ясни критерии за интеркултурна компетентност при подбора, непрекъснато оценяване и даване на обратна връзка за прилагането  на интеркултурната компетентност през учителската кариера, за да се откриват нуждите и местата от подобрение в квалификацията, за да се показва и възнаграждава ефективното преподаване, учителите да разполагат с необходимите ресурси и подкрепа.

Критерии за интеркултурна компетентност при подбора,

Създаване и развитие на „профил на педагогическия специалист”, за по-добро съгласуване на професионалното развитие и постиженията на учителя с училищните нужди. Профилът на педагогическия специалист трябва да съдържа прецизно описание на знанията и способностите, които се очакват от учителите и другите педагогически специалисти и профилите да са постоянна част от училищната система и системата за квалификация.

Концепцията за този стандарт трябва да обхваща следните аспекти: солидни специализирани знания, педагогически способности, капацитет да се работи съвместно с широк спектър ученици и колеги, за да допринася за развитието на училището и собственото си кариерно развитие, както и нагласата му и възможностите за квалификация и преквалификация. Д. Ливърмор дефинира интеркултурната компетентност на учителя като „… способност за облекчаване на обучението в познавателната, емоционалната и поведенческата области сред ученици от култури, различни от културата на учителя.“ Според него интеркултурната компетентност се конструира от четири взаимосвързани дименсии:

1. Знания по въпросите на интеркултурността, различията, културните измерения на учебното съдържание, моделите за оценка на потребностите на учениците и стиловете им на обучение.
2. Умения за планиране (дизайн), изпълнение и оценяване.
3. Отношения, включващи добронамереност, толерантност, поддържане на персонална идентичност, ентусиазъм, емпатия и др.
4. Поведение, изразяващо се във високи професионални цели и стандарти за работа и постоянно самоусъвършенстване [Колева И, 2012,174-175].

Моделът на Ливърмор дава добра основа за разработване на модел за интеркултурната компетентност на учителя, работещ в условията на българската мултикултурна образователна среда. Първите три компонента са пряко свързани с обезпечаване на ефективна комуникация с децата, а последния предписва по-общо поведението и саморефлексията на интеркултурно компетентния учител. Спрямо него в национален контекст са изведени следните компетентности на учителя за:

• познаване на политическия и правния контекст на социокултурното многообразие;
• рефлексия на различните измерения на многообразието относно външната и вътрешната педагогическа среда
• познаване и прилагане на педагогически (общи дидактически, частнодидактически и възпитателни, а там, където е възможно – социализиращи) технологии за образование в мултикултурна и мултиетническа среда
• познаване и прилагане на дидактометрични процедури за социокултурно многообразие
• изграждане на мултикултурна рефлексия в интелектуален, комуникативен, кооперативен и личностен план
• смяна на психологическите подходи, определящи формите на дидактическо и възпитателно взаимодействие с децата и учениците

Оценяване и даване на обратна връзка

Изследванията за признаците на ефективното професионално развитие стигат до заключението, че учителите трябва да бъдат активни като анализират собствените си практики на фона на професионалните стандарти и напредъка на учениците. В този случай рефлексивният модел има ключова роля при развитието на професионалните компетентности. Управление на качеството се постига посредством:

• Сертифициране и атестиране
• Верифициране на знания, умения и компетентности, придобити при неформално и самостоятелно учене
• Индивидуални виждания за професионалното развитие на учители, които не се справят със задачите си
• Оценка и обратна връзка, които да водят до промяна и подобрение

Базовото образование не може да даде на учителите знанията и уменията, които са им необходими, за да преподават през целия си живот. Продължаващо обучение за учителите  ще развие компетентностите на педагогическите специалисти да определят специфичните потребности на всеки ученик, да подпомагат учениците да придобият знания, умения и компетенции, определени в Европейската квалификационна рамка, да работят в мултикултурна среда, вкл. за придобиване на умения за разбиране на ценностни системи (многообразието и различията), да работят в сътрудничество с колеги (в екип), родители, местна общност.

Силното ръководство на образователната институция, олицетворено от висококвалифицирани директори е от съществено значение за насърчаване на качеството на обучението и развитието на квалификационните дейности.

Съвременното развитие на обществата и икономиките очертава нови предизвикателства пред образователните системи: засилват се междунационалните контакти, развиват се информационните технологии, възникват нови мултикултурни ценности, бързо се променят изискванията на пазара на труда, което налага развитие на комплекси от ключови компетентности, ориентирани към личностно развитие на индивида през целия му живот, към активната му гражданска и социална позиция и към пригодността му за заетост.

1. Системата за квалификация на педагогическите специалисти

Учителите играят ключова роля не само по отношение на осигуряване на качеството на образователния процес, но и за задържане на учениците в училище. Това обосновава поставянето на специален акцент върху кадрите.

Българските учители отчитат доста по-високо участие от средното в квалификационни курсове:(49%) и обучения, организирани от обществени или неправителствени организации, или фирми, 60 % участват в курсове/практически обучения (например във връзка с учебното съдържание или методиката на преподаване и/или други теми, свързани с образованието). По-малък е и процентът български учители участващи в мрежа от учители, създадена специално за професионалното развитие на учителите (22%) и в индивидуални или колективни изследвания по теми от професионален интерес за тях (23%).

Средно за страните, като най-ефективни форми на професионално развитие са посоче- ни индивидуалните или колективните изследвания по теми от професионален интерес, воденето на неформален диалог с колеги за подобряване на преподаването и квалифи- кационните курсове. Почти 90% от учителите считат, че тези форми имат умерено или голямо влияние върху тяхното развитие като учители. Дейностите, които учителите по сочват като по-малко ефективни, са образователните конференции или семинари и по- сещенията в други училища като наблюдател, но все пак над 75% от учителите преце няват, че те оказват умерено или голямо влияние върху тяхното професионално разви- тие. Данните за България припокриват средните резултати за страните, с тази разлика, че неформалната форма на професионално развитие „Четене на специализирана литература” има най-голямо въздействие за 92,3% от българските учители. [Създаване на ефективна среда за преподаване и учене, 2009, 25] През последните години не се наблюдава интегриран и системен подход към квалификационните дейност в системата на образованието и не е осигурена взаимната свързаност и съгласуваност на основните й компоненти. Недостатъчната съгласуваност и неясно разпределение на отговорностите по отношение на квалификационните дейности водят до недостатъчно ефективни механизми за носене на отговорност на различните равнища в системата на образованието. Квалификацията на педагогическите специалисти не е във връзка с кариерното развитие – не  доразвива и усъвършенства системата на новите длъжности и не я обвързва с квалификацията. До момента не се регистрират систематично в обща иформационна база проведените квалификационни дейности, постигнатите резултати и развитието на педагогическите специалисти. Няма и обща публично достъпна база данни за доставчиците на квалификационни услуги. Квалификационната дейност не се развива и оценява по предсказуем начин, така че да се гарантират постиженията на всеки педагогически специалист спрямо заложените първоначални цели, задачи и ключови компетентности. Не се реализират в пълнота и завършен вид етапите на контрол на качеството.

Въпреки, че само 32% от учителите преподават в класове с ученици от един етнически произход,  отговорите на 6525 респонденти на въпроса „Училището, в което работите има ли поставени цели, формулирани принципи и план за работа за преодоляване на конфликти/агресивни прояви в областта на образователната интеграция в интеркултурна среда“ са:

Извършеният от експерти анализ в системата на българското образование доказва отсъствието на:

– пълен пакет педагогически технологии, ориентирани към развитието на детето от небългарски национален и етнически произход. Този факт ограничава учителите в ситуиране на собствена концепция за развитието на детето/ ученика от уязвимата етническа общност или група;

– непознаване и неприлагане от учителите на основни национални и международни документи, касаещи формалната и съдържателната рамка на интеркултурното образование.

Емпиричните анализи в различните форми за следдипломна квалификация на учители на национално равнище доказват:

– непознаване и неприлагане на вариативни ценностноориентирани дидактически и възпитателни технологии на форми в процеса на педагогическо взаимодействие с ученици и родители в условията на мултиетническа среда;

– непознаване и неприлагане на кооперативни рефлексивни форми на педагогическо взаимодействие с помощник-възпитателя и помощник на учителя в мултиетническа среда;

– в условията на педагогическата практика невинаги се прилагат вариативни и алтернативни модели и средства за социално включване на детето и ученика от уязвимата етническа общност или група;