УСПЕШНОТО УЧЕНЕ

Стилове на учене

Съществуват седем стила на учене, които учителите прилагат за по-успешно преподаване.

Визуален: Използвайки очите и възприемайки най-вече визуалната информация.

Звуков: Използване на песни или ритми.

Вербален: Описвайки и слушайки думи.

Кинестетичен: Използване на докосване и вкус за изследване на информацията.

Логически: По-математически подход към понятията, издържани процеси, следващи шаблони.

Междуличностно обучение: Обучение по групи.

Вътрешна работа: Самообучение, така наречената в България самостоятелна работа.

Интегрирана учебна програма

Повечето учители доста усилено се опитват да не преподават учебните теми като изолирани купчинки от информация, обединявайки знанията по запомнящ се и полезен начин. Вместо да се изолират отделните теми в учебните програми, които използват тематични единици, работят добре, за да обединяват знанията по начин, който е полезен и запомнящ се.

Например в урок за египетската история може да включва такива по история, малко за лингвистика и език (с йероглифи), научна част (физика и изграждане на пирамидите), домашна работа, за подклаждане на любопитството (разказ за любимия египетски паметник на детето) и четене на книга за древната култура.

 Определяне на „Ученето“

От психологическа гледна точка се оказва, че думата „научил“ има различни страни. В класната стая може да бъде способността да се изразяват факти и информация по време на оценяване. Макар това да е една форма на учене, съществуват и други форми на обучение, които са също толкова важни:

запаметяване;

събиране на факти или методи;

разбиране на реалността;

осъзнаване на света.

Грижа за интровертите в класа

Лесно е да се приеме, че „груповата работа“ винаги е най-добрият подход. Че учащите, които вдигат ръка при въпрос, са внимателни относно материала. И че студентите, които предпочитат да работят сами са самотници. Но всичко това не е задължително вярно. И учителите се опитват да стигнат до всяко дете, независимо дали то е готово да изрази знанията с думи като другите или се опитва да го направи тихо, почти незабележимо.

Създаване на пространство

Всеки учител се опитва да спазва правилата, но понякога да научиш група деца на нещо, не се вписва в „стоенето мирно и мисленето над задачата“. Понякога изисква пространството за работа да е със свободен режим на движение, творене и проектиране.

Творчеството изисква активирането на дясната страна на мозъка. Логистично, предоставянето на учениците на място да се разпростират и творят, да се отдалечат от бюрото или да гледат към небето навън понякога е добро решение. Учителите оставят празно пространство за идеи, с надеждата децата да успеят да приложат теорията от урока, за нещо свое. Добрите учители понякога са тих наставник, помагащ само по техническите въпроси, вместо диктатори, предвождащи армия от пионки.

Правилния метод за преподаване на материала

В стремежа към „по-дълбоко учене“ някои учители могат да отхвърлят концепцията за „плитко учене“ – простичко припомняне на теории, факти и правила. Въпреки това, добрият учител помни, че има известна валидност да се ротира запаметяването и способността да се регулират правила и факти, в зависимост от информацията.

Например, развитие на умение за помнене за числа и групиране е особено полезно при възпроизвеждане на дати и може да се използва за ученето по история. Но това, че едно дете помни датите написани в урока, благодарение на умението да групира числа, не значи, че има някаква представа до какво води световна война или създаване на държава (свързани с въпросните дати). В зависимост от възрастта учителите дават информация, която да създаде правилна представа на децата, за случилото се в миналото, без да им причиняват терзания и травми.

Формиране на навици

Психолозите казват, че отнема около 30 дни, за да се формира нов навик. Родителите, които преподават на децата нова рутина (като миене на зъби) трябва да помагат на детето си най-малко 30 последователни дни, преди мозъкът да заработи на „автопилот“. Това е моментът, в който се появява обикновеният навик. В обучението се прилага същата концепция. Учителите могат да обяснят на учениците значението на ежедневното учене, вместо ужаса от безсънно учене в нощта преди изпита.

Малкото, но пък ежедневно повтаряне на информацията, върши прекрасна работа, карайки мозъка да я изтупва от праха и прибира прилежно на достъпно място. Изграждането на навик може да стане изключително ефективно, ако се продължават заниманията, докато се достигне нова, по-висока норма на съществуването им.

КАКВО ПРАВИ УЧИТЕЛЯ УСПЕШЕН?

Опитът в четенето, писането, математиката или науките е необходим, но способността да се прехвърлят тези знания на друг човек е това, което отличава великолепният преподавател. Каква полза има, ако един учител знае всички факти, но не може да ги съобщи по начин, който другите могат да разберат? Какъв е смисълът от подаването на информация, ако тя не може да бъде възприета, поради неумение за реформиране по смилаем начин?

Освен да познават съдържанието на учебната програма, по време на подготовката си за работа учителите получават основно разбиране за това как хората придобиват и поглъщат знания. За да надникнем в техния свят и да разберем особеностите на тяхната работа с децата и учащите представяме на вниманието ви 10 принципа, които всеки учител използва, за да преподава.

1. Учениците се учат различно

Може да изглежда лесно и очевидно, но колко класни стаи понастоящем са проектирани в един и същ учебен стил?

Работните листове и схемите работят добре при ученици с добро визуално възприемане, но има деца, нуждаещи се да чуят информацията, за да я разберат в пълнота. Повечето педагози полагат усилия да обяснят всяко нещо по няколко различни начина, за да успеят децата да разберат, независимо от слабите си страни.

2. Укрепване

Вземаме географията като пример – ако трябва децата да научат кои са окръжните градове в страната, то е най-разумно знанието да се подкрепи, за да се задържи в умовете им. Може да се пробва с показване на картата и рисуване. Може да се изпее песен, може да се играе на двора с импровизирана карта на страната. Въпросът е децата да ангажират възможно най-активно мозъчетата си, за да запомнят урока.

3. Поднасяне на информация от значение

Информацията се съхранява за дълго, когато се отнася за всекидневния живот. Добре е математическите понятия да бъдат подсилени с примери от реалния живот или ученикът няма да има друга причина да абсорбира информацията, освен изпита и последващата оценка.

Историята е една от най-трудните теми, които трябва да се внесат в настоящето, тъй като тя се занимава предимно с минали събития, дати и хора. Намирането на верните методи при преподаване за всеки клас е едно от тежките неща за педагозите, може би в подобни области те имат най-силна нужда от подкрепата на отглеждащите детето възрастни. Доколкото е възможно, историята трябва да бъде преживяна чрез усещания от първа ръка, музеи, полеви екскурзии и други дейности за обогатяване.

4. Неуспехът е удивителен учител

Възрастните се учат от провалите, децата също. Всъщност, попитайте всеки успешен човек какво му е помогнало и обикновено отговорът ще включва история, която се връща към някоя голяма „бъркотия“, довела до правилните изводи. Неуспехът учи дори по-добре, отколкото перфектен резултат наизпита. Противно на общото мнение, педагозите виждат възможността на децата да се справят по-добре, точно защото в предходен случай са се провалили. Нужно е обаче и насърчение от близките на ученика, за да се използва тази възможност.

5. Преподаване кратко и организирано на „хапки“

Когато човек иска да запамети телефонен номер, той разделя цифрите на лесни за запомняне модели (най-често по тройки). Това е така, защото мозъкът трябва да положи голямо усилие, за да задържи дълъг списък с цифри, но може да направи това, когато са организирани по смисъл. Същият принцип важи за лекциите и при уроците на децата.

6. Използват няколко различни „ъгъла“

Първо, учителят обяснява основната концепция. Това осигурява рамка и контекст на информацията. На второ място, той изследва по-подробно всяка част от процеса. Трето, той обяснява отново целия процес, този път насърчавайки учащите да задават въпроси. Четвърто, той моли учащите да му го обяснят. Накрая, поема процеса в свои ръце и го вмъква в ежедневна ситуация, която подпомага учениците да прилагат информацията при реален пример от живота. Тъй като подсилва концепцията с различни ъгли, мозъкът е по-способен да организира информацията. Опитвайки се да обхване всички точки в едно обяснение, ще стигне до повечето ученици.

7. Стараят се да използват технологии

Никога преди в човешката история не е имало такъв несравним достъп до знания и информация. С използването на таблет или смартфон ученикът може да получи незабавни отговори на въпросите, които преди означаваха ровене в прашната енциклопедия някъде из библиотеката. Това означава, че запаметяването вече не е толкова необходимо, колкото преди 100 години. Старите традиции и предаването на информация устно са почти изчезнали. Вместо да се противопоставят на напредъка на технологиите, учителите могат да се възползват от възможността да стигнат по-дълбоко в ума на учениците, тъй като не трябва да губят време, опитвайки се да събират труднодостъпни факти. Изследвайки теми, изучавайки по-основни социологически въпроси, преподавайки изкуството на изобретателността и творчеството, откривайки философията на критическото мислене и насърчавайки иновациите учителите заразяват децата с любопитство.

8. Нека учениците преподават

Един от най-ефективните методи за усвояване на знания е да преподават на другиго. Много учители осигуряват на децата възможности да дават лекции, презентации и да разработят свои собствени планове за уроци. Учителите могат да инструктират учениците да създадат план за уроци за много по-малко дете, дори ако концепцията е трудна. Това принуждава учащите да опростят теорията, да намерят интересни истории и примери от реалния живот, и да деконструират понятията в „хапчици“, достатъчно лесни за асимилиране.

9. Създават любопитство

Знаем как, когато нещо е интересно на учащия, способностите му в областта бързо нарастват и стават много по-широки. Създават се по-висок фокус, упоритост, инициативност, ангажираност и инвестиции в материала. Учителите могат да дадат на учащите свободата да избират собствените си теми, което подобрява работата на класа, който може да страда от липсва мотивация.

10. Обратна връзка, какво и кога

Обратната връзка е от решаващо значение за това как учениците се учат. Когато могат да разберат своите силни и слаби страни, да приемат и получат конструктивна критика, да бъдат пренасочени към областите, които се нуждаят от помощ, цялостният процес на учене се засилва. Въпросът е дали ученикът може да приеме критиката и преподаващият да успее да я предаде ефективно, но не нараняващо.

Източник: opencolleges.edu

СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ СИСТЕМИ

Образователните системи в  21 век се намират в етап на промяна, предизвикана от ясно наблюдаващото се противоречие между изпреварващото развитие на обществените системи и изоставащите образователни такива. Това поражда бурно развитие на педагогическата наука, което се опира на съвременните науки за човека. Образователните лидери се обръщат към нови подходи, базирани на идеите за свободно развитие на личността и нейната педагогическа поддръжка. Кратките резюмета  на актуалните тенденции очертават някои практически идеи за приложението им в училище.

1. Хуманинистичен модел – развитие на  творческите и интелектуалните възможности Хуманната педагогика (хуманистичното направление в педагогиката) е методологична основа върху която се изгражда образователният процес в неговата цялост: възпитание и обучение.

Монтесори училища – Приемането, че всеки ученик знае и може различни неща, знае кои са му силните страни и подкрепян от учител, упорито ги развива – воден от вътрешната си потребност и любов към ученето Практически идеи: използване на общи помещения, в които се смесват ученици от различни възрастови групи, така че да могат да гледат, да преподават и да се учат един от друг. Когато предаваш умението си на друг, ти самият го разбираш по-добре и по-задълбочено.Така, чрез подобен тип динамика и по-големите деца учат от по-малките.

Теория на Х. Гарднър за Множествена интелигентностИнтелигентността е потенциал на индивида в дадена област,който трябва да бъде разкрит и развит, всички хора имат различни видове „интелекти”.  Практически идеи: Всички ученици притежават всички видове интелигентности. Преподавайки уроците по начин, който включва целия спектър или поне голяма част от него, учителите могат с един урок да достигнат до повече ученици.  Можем да  използваме нагледни средства, графични помагала, които да се попълват едновременно с четенето на текстовете; като създадем места за практикуване на различните дейности в класната стая, за експериментиране и изпробване. Други вариант са: възлагането на работа по групи и/ или индивидуални проекти, смяна на дейностите, което ще даде възможност за една по-богата учебна среда и ще обхване всички учащи.

2. Духовно възпитание – изграждане на духовни, нравствени и морални ценности. Изходни постулати:  Ученикът е ценност; Ученикът е Божие творение; Ученикът е изпълнен с огромна енергия; Ученикът има мисия.

Слънчева педагогика: Практически идеи: Засаждане на определени растения, възпитаване в отговорност към околната среда, грижа, самостоятелност, отговорност и трудолюбие. Част от учебните часове могат да се провеждат на двора и така децата нагледно да изучават биология, география или математика;

Озарена педагогика – Целта ѝ е да е един мост между сегашната стандартизирана образователна система и педагогики, специализирани за родители с духовни търсения. Практически идеи: Осъзната работа за здрави физически, психически (ментално) и емоционално деца

3. Антропоцентрично направление- възпитание на естествените способности, без потискане на волята. Към детето се подхожда като към цялостно същество, на което е нужно да се даде възможност за развитие на всички негови дадености: на тялото, душата и духът

Валдорфска педагогика – Изхожда изцяло от познанието за същността на човека и етапите, през които детето преминава в процеса на своето развитие. Целият учебен процес се структурира и оформя около специфичните начини на развитие на децата като им помага да намерят смисъл в живота. Практически идеи: Би могло да се приложи частта, в която се стимулира взаимопомощта, като по-надарените ученици помагат на по-бавно обучаващите се. Учителите се стараят да направят часа по-интересен и завладяващ и да развият способностите на учениците сами да достигнат до същността на материята, а не да им предлагат готови формули за разрешаване на всеки проблем.  Взаимното разрешаване на проблеми от различно естество от хора с различни интелектуални и емоционални заложби е една добра подготовка за бъдещия професионален живот. Концепцията за  физическа виталност, добра форма и постоянство;

Педагогика Реджио Емилия – наблюдението, слушането и творческият акт са същинските източници на познание. Практически идеи: Активно учене – децата изучават чрез наблюдение и експерименти природните явления, продуктите на човешката дейност, обществените отношения, световната култура (литература, изкуство). Децата се учат да задават въпроси, да проследяват процеси, да издигат и доказват хипотези.

Демократичното образование: (Сър Кен Робинсън)- истинското учене (в противовес на запаметяването на факти, които се забравят бързо) може да се получи само в условия, свободни от страх и стрес, и при които изучаваната информация има отношение и е интересна за индивида. Практически идеи Учене  извън класната стая, игра, свободни разговори, наблюдения, независими изследвания, Интернет проучвания, правене на проекти, посещение на музеи, пътуване и дискусии с ученици и учители. Изготвяне на „договори“ за обучение-Планове за личностно развитие

4. Технократично направление – изграждане на умения да се спазват правилата

Изследователски подход в образованието – Подходът „SINUS“ : Обучението е активен, конструктивен, кумулативен и целенасочен процес. Като такъв трябва да бъде възприеман и от учениците. Практически идеи: Акцент върху пет различни аспекта на обучението: 1. Стил на преподаване 2. Работа по задачи/цели 3. Техническо съдържание  4. Начини за проверка на постигнатото 5. Ролята на учителя по математика.

Създаване на „инкубатори за таланти“ – талантът се определя много по-малко от гените, а по-скоро от действията – най-вече от комбинацията на интензивна практика и мотивация, която предизвиква развитие на мозъка. В основата е науката неврология и виждането, че „малките стъпки, повтарящи се във времето, ни преобразяват. Инкубаторите работят на база изграждане на таланта ден след ден. Практически идеи: „Създаване на модел за подражание“, който увеличава подсъзнателната мотивация „Учене чрез наблюдение“ – усвояване на определени движения, умения, както и създаване на интензивна връзка чрез слушане и гледане, „Планирай днес и утре“. Във всяко шкафче ученикът ще има кутия от обувки, чийто дизайн то ще си направи и ще слага в нея цветни листчета, отговаряйки на въпросите – резултати от днес, идеи за утре и цели за следващата седмица. „Мислене в образи“ – човешкият мозък запомня по-успешно в образи, отколкото чрез абстрактни понятия и/или не интерактивно представяне на съдържание – презентационни и интерактивни методи на преподаване. „Свийте пространството“ – малките пространства могат да задълбочат упражненията, като увеличат броят и интензивността на повторенията и подчертаят целта. „Затворете очи“ с цел подобряване на усещанията и баланса.„Положително рамкиране“ – съсредоточаване вниманието върху целта (това, което иска да направи), а не върху възможната грешка (това, което иска да избегне). Възпитаване в издръжливост – комбинация от страст, упоритост и самодисциплина, която подтиква човека да се движи напред, независимо от пречките.

Предприемачеството – Обучение на децата за бъдещето и развиване на техния капацитет за иновации – не само да правят настоящите неща по по-добър начин, но и да измислят нови. Креативно мислене, иновации, въображение. Практически идеи:Обучение за управление на времето, работа в екип, комуникативност, работа под стрес, гражданско образование, наблягайки на практиката. Обръщане внимание върху технологиите и техният трансформиращ ефект върху работата и демографията. Използване на методи, които предизвикват любопитството на детето/ученика. Създаване на чувство на идентичност както в преподавателите, така и в учениците. Развиване на усещане за мисия в преподавателите – а именно, че те моделират бъдещето. Образователни методи: Интерактивност, Учене чрез правене, Менторство и въвличане на практици с различни професии в образователния процес

5. Функционално-ролево направление – доминиране обществените интереси над личните

Общностните училища –  Всяко училище е общност от индивиди и групи, но в същото време, училището е част от едни по-големи общности, които формират децата и средата, в която те растат. Училището трябва да бъде отворено към всички общности и да създава условия за тяхното включване в училищния живот по начини, които са удобни, изпълними и уважителни към различията. Практически идеи: заедно всички – ръководство, учители, ученици, родители да имат участие в сътворяването на това как изглежда и как се възприема училището – като организация, взаимоотношения, процеси, резултати, пространства.  Фокус е върху създаването на училищна култура за учене. Споделено използване на пространството – на родителите се предлагат различни услуги, предоставяни в училището в свободно от учебни часове време.

6. Синергични образователни програми

Финландски модел – за успешното когнитивно развитие е необходимо да се осигури емоционален комфорт у децата. Практически идеи: Прилагане опита на Финландия в частта за замяна на основни дисциплини с теми – т.е въвеждане на интердисциплинарен подход, така, че да се намира по-лесно причинно-следствената връзка в определени явления, събития, процеси. Иницииране на мултидисциплинарни модули на обучението по езици, география, науки и икономика.

Теория на Марк Пренски- Образованието трябва да постигне Ефективно: мислене, действие, взаимоотношения, реализация. Практически идеи: -развиваме абстрактно и символично мислене, развиваме логика, причинно-следствени връзки, умения за комуникация, разбиране на човешкото поведение, критично мислене, вземане на решения.

Система JUMP Math – създава у децата вътрешна мотивация за учене и искрен интерес към учебния материал.  Придобиват нагласи и умения за аналитично, критично, конструктивно и творческо мислене за решаване на проблеми. Практически идеи: Приложение за работа на по-трудно успяващи деца в допълнителни занимания – часове СИП. Подходяща за изграждане нагласи и умения за работа в екип, взаимно уважение и взаимопомощ, групова интелигентност

Сугестопедия – съчетание от педагогика и психология. В основата на метода стои схващането, че човешкият мозък разполага с неизползвани резерви за усвояване на информация.  Тяхното разкриване спомага за многократно по-бързото и ефективно учене. Практически идеи: умствена релаксация и ненапрегната концентрация   с помощта на изкуството при изучаването на чужди езици и в началната училищна педагогика.

Рефлексивен подход в обучението – теорията за рефлексията съчетава психологията, социалната антропология и  педагогиката, като  разкрива най-ценното за човешкото мислене и самопознание, за човека като активен субект на познанието на света и на самия себе си, на активното взаимодействие с други хора и с околния свят в процеса на неговото целенасочено преобразуване и на собственото си целенасочено самоусъвършенстване. Практически идеи: максимално съобразяване с познавателните възможности и с интересите на учениците и стремеж към развиване на тези възможности и интереси чрез обучението; съотнасяне и свързване на усвояваните знания с модела и логиката на познавателните действия; ясна практическа насоченост и осмисленост на знанията и обучението като цяло;  създаване от всеки учител на собствен професионален стил, в който са съчетани хармонично най-силните му индивидуални (личностни) черти с основните функции и задачи на професията.

Традиционен модел – ориентиран към усвояване на знанието, модел за систематично академично образование като начин за предаване на младото поколение на универсалните елементи на човешката цивилизация: знания, умения, навици, идеали и ценности. Практически идеи: обучителната програма осигурява функционална грамотност и социализация на личността.

ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

От кратката справка за  актуалните направления в съвременните образователни системи е видно следното:

 1. Нито една образователна парадигма (образователен модел) самостоятелно не е в състояние да отговори на нуждите на съвременните деца и ученици

2. Изискванията на обществото (икономиката)  и родителите (идеята за успешната реализация) не отразяват (поради непознаване) нуждите на децата от пълноценно и здравословно развиване и изграждане на личността  в периода на израстване

Дистанционно обучение – как да помогнем на детето

Как да направим онлайн уроците пълноценни? Този въпрос си задават в момента и учители и родители, чиято обща цел е да помогнат на децата да не загубят инерция и да не изпускат материал, докато са в дистанцонно обучение  Всъщност успешното дигитално обучение не е нещо ново. Цели университетски програми се случват онлайн, чрез видео уроци и практически задания. Компании успешно обучават нови служители, пръснати из целия свят, без физически да са се срещали дори веднъж. Това, което трябва да направим, е да вземем успешните примери от тази практика и да видим как можем да ги приложим в обучението на по-малките и кое е възможно в настоящите условия. Добрата новина е, че почвата за започване на дигитално обучение е повече от благодатна. Ето ти време да използваме “зависимостта” на новото поколение от технологиите и да му помогнем да учи чрез тях. Независимо дали задачите се изпращат по имейл, гледат се видеоуроци или се работи в някаква онлайн платформа, електронното обучение вече е факт и от общите ни усилия зависи да го направим по-успешно.

ПОДГОТОВКА

Започнете с подготовката, която ще ви помогне в практическата организация на “учебните часове” вкъщи: 

Подготвителен СЪВЕТ 1: Като за начало не оставяйте детето да се успива, махнете пижамите, закусете и се срешете, както за обикновен делничен ден. Нищо че ще остането у дома, нека сутрешната рутина си продължава, така ще усетите подготовка, че ви чака работа, а не мързеливата неделя. Проветрявайте по-често помещението, в което детето учи, мозъкът има нужда от кислород.

Подготвителен СЪВЕТ 2: Постарайте се работното място да е подредено. Нека тетрадките и учебниците не бъдат разхвърляни из цялата стая, а сортирани по предмети и папки. Направете си график / програма за учене по часове, който да е непрекъснато пред очите на ученика. Така и в главата на детето ще е една идея по-малко хаотично.

Подготвителен СЪВЕТ 3: Дългото седене пред екран  води до желание за по-често похапване. Когато хората се хранят, докато се разсейват с нещо друго, като телевизия, четене, игри или сърфиране в интернет, консумират до 25% повече калории през целия ден. За да се предпазите от това, определете и спазвайте часовете за основните хранения и междинни здравословни закуски. Имайте на разположение вкусна полезна напитка (напр. чай, домашна лимонада), плодове и здравсловни снаксове.

ПО ВРЕМЕ НА ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕ

А сега към същината. Синтезирахме за вас някои съвети от успешната световна практика в насока на онлайн обучения:

1. Баланс между онлайн и офлайн време/задачи

Ключов момент при онлайн обученията е, че времето в което мозъкът ни може да остане фокусиран докато гледа видео или презентация е сравнително по-малък от това да гледаме/слушаме същата презентация на живо. Най-малкото, защото е по-лесно да се “изключим” като цяло, не е нужно да се преструваме че слушаме, ако никой не ни вижда, лесно можем да отворим още няколко таба на монитора, където да цъкаме, ако ни стане скучно и т.н. За да предотвратим това, е добре да планираме така ученето, че гледането/слушането/четенето на нов материал да бъде балансирано с изпълнението на определени практически задачи. При възможност планирайте/адаптирайте задачите така, че да не изискват продължителна работа пред екрана, за да може очите на детето да почиват и да не се претоварват. 

За да увеличите ангажираността и ефекта при онлайн обучение може да използвате и допълнителни стратегии. Ето няколко идеи: Дайте задача, свързана с темата, която децата да подготвят преди съответния “урок” (да отговорят на 1-2 въпроса, да помислят какво на тях им е интересно по тази тема, да потърсят определена информация, да интервюират възрастен и т.н.);Помолете ги да разрешат определена практическа задача свързана с темата; Помолете ги да се опитат да предвидят отговора на определен въпрос свързан с темата, като накрая на презентацията/материала ще могат да сравнят дали посоченият от тях отговор е бил правилен; Помолете ги да обобщят най-важното от целия урок; Да потърсят информация и да представят определена тема (може да напишат есе, да снимат видео, да направят снимки и т.н.);Ако има възможност, може да оценят взаимно работата си като си разменят домашните с други деца.

2. Планирайте по-чести почивки

Изследванията сочат, че ефективното учене се случва, когато сесиите са планирани с продължителност 20-50 минути. След всяка кратка почивка, мозъкът увеличава способността си да възприема и запомня нова информация. Не случайно и в училище на всеки 40 минути има междучасия. За децата повече от 30 минути без почивка пред екрана не са препоръчителни. Не се плашете от паузите, те ще помогнат на детето да бъде по-фокусирано след тях. Използвайте това време за ведрина, междинна закуска или за някоя от идеите от предишната точка или от точка 5.

3. Съвети при учене от видеоматериали

За записано видео съдържание, може да предложите на детето да спира видеото на пауза на всеки няколко минути, за да записва в тетрадката си най- важното от това, което е чуло (или да го нарисува или представи схематично например). Ако видеото е на живо, е по-добре детето да се съсредоточи да слуша и да участва в дискусията, вместо да се опитва да води подробни бележки. Ако е пропуснало нещо, може да прегледа отново запис от срещата по-късно.

4. Включете се доколкото можете в процеса

Когато са в училище, децата обсъждат активно темите помежду си или с учителя. Да разговарят с някого за това, което виждат, помага на децата да развият речника си и да задълбочат познанията си по темата. При възможност се включвайте в гледането и обсъждането на част от материалите, особено тези, които затрудняват детето. Но нека не свиква да ви пита постоянно и за всичко само защото знае, че мама е наблизо. Поощрявайте го първо да се опита и да помисли самостоятелно и чак след това се впускайте да помагате.

Всичко това е може да се изпълнява от родителите, но ако това е невъзможно по различни обективни причини има възможност да се възползвате от социално отговорното предложение на STUDY&CARE

„РАБОТИЛНИЦА ЗА ТОЛЕРАНТНОСТ”

Провеждане на кампания „РАБОТИЛНИЦА ЗА ТОЛЕРАНТНОСТ”

В творческата работилница на клубовете Шарени мъниста родителите ще изработят предмети и сувенири по традиционен за ромския, турския  и българския етноси модел, с водеща роля на ромските родители.

Работата на клубовете ще продължи с подготовка на фотографска изложба за представяне на мигове от живота на децата в община Пещера, в която ще вземат участие деца и родители и ще протече извън клубовете на територията на общината.

Родителската работилница ще подбере фотоси за изложбата, експонирана на заключителното събитие.  Съвместното творчество ще улесни връзката“родител-родител“ и ще направи приемането на добрия пример на подкрепящия родител лесно и желано. Постигнатото утвърждаване на ромските родители като знаещи и можещи възрастни ще подкрепи стремежа им да се ангажират с образованието на своите деца и да ги мотивират за продължаване в по-горна училищна степен. За работата на клуба ще  бъдат изготвени информационни материали и публикации в медии.

ПРОГРАМА ЗА ОБУЧЕНИЕ НА РОДИТЕЛСКИ КЛУБОВЕ „ШАРЕНИ МЪНИСТА“

 

Развиване на родителски компетенции за подкрепа и насърчаване на децата в процесите на интеграция и учебните занимания

Дейността се реализира под формата на ежемесечни срещи и тренинги – организирани съвместни събития за изграждане на етническа толерантност между родителите и обхваща 9 глобални теми за работа с родители за образователна интеграция  в интеркултурна среда:

Тема: Семейство.

Целта на тази тема е да подпомогне родителите да:

  • разберат, че понятието “семейство” би могло да означава различни неща дори за хора, числящи се към една и съща или различни култури;
  • се запознаят със структуриран метод за разбиране на понятието “семейство”;
  • получат по-добро разбиране на функциите на семейството по отношение на децата;

Тема: Раждане

Целта на тази тема е да подпомогне участниците да:

  • разберат, че бременността е важен период от живота както на майката, така и на бъдещото дете;
  • да си изградят ясна престава, че всяка бременност е събитие, което трябва да се разглежда като част от един поширок контекст;
  • разберат, че е особено важно да се отнасяме с уважение към бременната жена и към нероденото все още дете.
  • Тази тема би могла да доведе до обсъждане на ролята и отговорностите на семейството и обществото.

Тема: Какво означава „дете“?

Целта на тази тема е да подпомогне участниците да:

  • осъзнаят основните потребности на децата;
  • изградят ясна представа, че потребностите на детето трябва да се уважават толкова, колкото и тези на възрастния.

Тема: Психосоциално развитие

 Тази тема е предназначена да подпомогне родителите  да:

  • осъзнаят необходимостта от психосоциално развитие;
  • идентифицират различни модели на развитие в тяхното собствено общество;
  • се научат да характеризират различните възрастови групи и да описват психосоциалните потребности на всяка група.

Тема: ИГРА

Целта на тази тема е да подпомогне участниците да разсъждават върху всички възможни причини, които стимулират децата към игра.

Тема: Обучение

Целта на тази тема е:

  • да подпомогне родителите да развият знанията си върху начина, по който децата се учат;
  • да се осъзнае от родителя „Що е това педагогическа технология?“ на определена форма на педагогическо взаимодействие;
  • да се извърши анализ на водещи психологически подходи в процеса на обучение. Необходимо е всеки родител да запознае другите с философията на учебната програма , по която обучава детето, да изведе за себе си позитивни и негативни самооценки за своята работа

Тема: Общуване

Целта на тази тема е да подпомогне родителите  да:

  • разберат, че общуването с децата е необходимост;
  • разберат, че степента на успех зависи от начина на общуване с децата;
  • научат, че освен речта съществуват още много други начини за общуване с децата.

Тема: Подкрепяща среда

Целта на тази тема е да подпомогне родителите  да:

  • идентифицират положителната и негативната среда за развитие на детето;
  • разберат последиците от физическото и психологическото наказание.

Тема: Деца в неравностойно социално положение

 Целта на тази тема е да подпомогне родителите да:

  • идентифицират ситуации, представляващи трудност за децата;
  • разпознават реакции, които са характерни за децата в такива ситуации.

 

ОБУЧЕНИЯ ЗА РОДИТЕЛСКИ КЛУБОВЕ „ШАРЕНИ МЪНИСТА“

 

 

 

 

 

 

ВКЛЮЧВАНЕ НА РОДИТЕЛИТЕ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ПРОЦЕСИТЕ НА ИНТЕГРАЦИЯ –УЧАСТИЕ НА РОДИТЕЛИТЕ В ЖИВОТА НА УЧИЛИЩЕТО

Направеният преглед, на начините за включване на родителите в живота на училището в няколко от най-добре представящите се по отношение на образованието страни, дава възможност да бъдат направени няколко много важни извода:

  1. Страните с най-добре развити образователни системи в света, като Финландия, Дания и Норвегия, прилагат модел на цялостна децентрализация на образователната система. В тези държави, въпросите за образованието са прехвърлени изцяло за решаване от местните власти и самите училища, които от своя страна прехвърлят тези правомощия на директорите и учителите, които заедно с родителите се стремят да дадат най-доброто на всеки ученик;
  2. Страните с добре развита образователна система като Финландия, Дания и Норвегия поставят в центъра на своето съществуване ученика и неговото, благосъстояние, развитие и превръщане в пълноценен, мислещ и способен гражданин;
  3. Колкото по-добре развита е една образователна система, толкова повече се стреми да включи родителите в управлението и надзора над училищната дейност, осъзнавайки тяхната значимост и полезност като партньор във възпитанието и израстването на децата и младежите;
  4. В страните с добре развита образователна система, правата на родителите и начините за тяхното включване в училищния живот са добре разписани в нормативен акт. С цел осигуряване на ефективно прилагане на свързаното с родителското включване законодателство, в помощ на родителите и училищата се издават практически указания и наръчници;
  5. Родителските и Училищните съвети са един прекрасен инструмент за включване на родителите в процесите на взимане на решения, изготвяне на училищни политики и надзор върху тяхното прилагане. За да бъдат ефективни, обаче, е необходимо техните членове да бъдат добре информирани за своите права и задължения, както и да бъдат обучени как да ги реализират на практика. Сериозна подкрепа в това отношение могат да окажат неправителствените организации;
  6. Родителите в страните с добре развити образователни системи имат водещо значение по редица въпроси, съществени за образователния процес и живот в училището, в това число:
  • организацията на преподаване и в тази връзка броя на уроците във всяко ниво,
  • продължителността на учебния ден,
  • предоставянето на уроци по избираеми предмети,
  • предоставянето на специално образование в училището
  • разпределението на учениците по класове;
  • сътрудничеството между училището и семейството;
  • общата подготовка
  • планиране на пребиваването на учениците в училище по време на училищни лагери, практическа работа и стажове и други;
  • одобряване на бюджета на училището в рамките на предложената от училището финансова рамка;
  • одобряване на образователните материали
  • определяне на училищните правила;
  • отправяне на препоръки до местната власт за назначаване на директор и учители;
  • отправяне на препоръки относно учебната програма на училището и плановете за дейността и развитието на училището;
  • оценка на училището и др.

РОДИТЕЛСКИ КЛУБОВЕ „ШАРЕНИ МЪНИСТА“

 

Дейност 2.1.  Изграждане на родителски компетенции за подкрепа и насърчаване на децата в процесите на интеграция и учебните занимания;

Традиционните образователни практики в Р.България не акцентуват на проявите на етно-междукултурно общуване, като социална потребност и поведенческа практика на учителя и родителя. Не са рядко явление и скритите практики на социокултурна асимилация на малцинствените общности: роми (цигани) и турци, чрез образователни програми, пакети и учебници, не адаптирани към тяхната етнопсихология.

Вътрешната среда за осъществяване на междукултурен диалог за педагогическо взаимодействие с родителя се определя от следните фактори:

  • Не всички структури, имащи отношение към междукултурното образование, осъществяват своите функции в съответствие с мисията си;
  • Разработените образователни програми и форми не са съобразени със социалните и образователни потребности на конкретната малцинствена група (етническа общност, етническа група, конфесионална група и др.);
  • Не познаване от учителя и социалните партньори на детската градина на законодателството в сферата на етническите и демографските въпроси у нас и в ЕС;
  • Отсъствие на навик за ефективен диалог между НПО структурите на гражданското общество (респективно парламентарната комисия по въпросите на гражданското общество и Обществения съвет към нея) и държавните структури;
  • Отсъствие на умение за стратегическо планиране на директорите на детските градини за своята дейност по отношение на сътрудничеството и взаимодействието с другите социални партньори;
  • Отсъствие на прозрачна координация между структурите на местната власт и държавните структури (МОН);
  • други.

 Външната среда на учителя за осъществяване идеите за междукултурен диалог с родителя се определя от следните проблеми:

  •  Недостатъчно добре развита инфраструктура за развитие на гражданските инициативи, в т. число на родителите, в малките населени места (отсъствие на достъпна комуникация и други);
  • Отсъствие на информираност за дейността на детския учител по места;
  • Недостатъчна координация и сътрудничество между НПО (гражданските структури на родителите, напр. Училищно-родителските настоятелства към всяка детска градина), местната власт и държавната власт по етническите и демографските въпроси;
  • Не добро познаване на процесите на технологична интеграция на малцинствата от страна на образователните институции, институции, свързани със задачите на общественото здраве, институции, свързани със социалната политика и трудовите ресурси по места;
  • Не отчитане в достатъчна степен на мотивите, ценностните ориентации и етнотипа на малцинствените общности и групи;
  • Слаба координация между мотивите на партниращите структури и организации на всички равнища на държавното и местно управление (преследване на конкретен интерес: тук и сега, отсъствие на стратегическо мислене);
  • Отсъствие на знания за работа в сферата на гражданското общество при реализиране на държавната политика в сферата на етническите и демографските въпроси (нелоялна конкуренция при реализиране на различен тип проекти между НПО и държавни структури относно позиция на лидерство);
  • Отсъствие на ефективен диалог и взаимодействие с дирекцията по етнически и демографски въпроси и предучилищните образователни институции. За реализирането на държавната политика в сферата на етническите и демографските въпроси, търсене на партньори и координация за регулиране на взаимодействията, провеждане на постоянни обществени форуми и други;
  • Отсъствие на работна група за анализ на досегашното състояние на предмета на дейност на дирекцията по етнически и демографски въпроси спрямо образователните институции и извършване на стратегическо планиране на дейността;
  • Отсъствие на банка за консултанти, експерти и оценители на дейността на предучилищния сектор в информационен, консултативен и обучителен план;
  • Отсъствие на национална мрежа от центрове по етнически и демографски въпроси в план: образование, социални дейности, здравеопазване, трудови ресурси, професионална ориентация, бизнес-структури и други, които да подпомагат дейността на образователните институции.

Предвид превенция на негативните установки от страна на учители и родители и проявата на расизъм и ксенофобия, се поражда необходимостта от създаването на Родителски  клубове

 

 

Създаване на ученически клубове по качество, Проект BG05M2OP001-3.002-0303-С02 „Шарени мъниста“

Чл. 12 и чл. 13 от Конвенцията на ООН за правата на детето подчертават, че детето има право да му бъде осигурена възможност да формира свои собствени виждания и мнения, да ги изразява свободно и на тях да се придава съответна тежест във вземането на решения.

Това е  критичен процес в развитието на децата като пълноценни личности, способни да отстояват своите позиции. То е средство за закрила на детето. Едно ненаучено да споделя мислите и чувствата си дете може например  да не споделя, че е обект на тормоз, а в такава ситуация отговорните възрастни не биха могли да предприемат действия. Децата не само изразяват мненията си свободно, но са и активен участник в общностните и обществени процеси, които са свързани  със сплотяването на отношенията дете-възрастен, усвояване на компетентност за общуване и овластяване на децата. Участието на децата в клубове за качество e  фактор за развитие на техните общности  в училище.thumb_890x0_лагери

По време на ученическите лагери, които се провеждат в периода 22.06.-22.08. 2018 г. експерти-педагози от АОЛ организират  съвместни обучителни сесии с учениците –дискусии по определени теми, за да повишат по подходящ начин техните знания и умения относно комуникациите, за генериране и развитие на техните идеи, лидерски умения, взаимодействие с възрастните. Учениците имат възможност да се запознаят с добри български и европейски практики и форми на  детско и младежко участие и да създадат  КЛУБОВЕ ПО КАЧЕСТВО във всяко училище,  които да изготвят свои програми. Члез своите програми  клубовете ще търсят отговор на въпроса: Какво може да се промени в училище, за да бъде по-приятно и да научавам повече?

ДИАГНОСТИКА НА РОДИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ ОТ ГРАД ПЕЩЕРА ЗА ИНТЕРКУЛТУРНА КОМПЕТЕНТНОСТ-ученици

 

 

ДИАГНОСТИКА НА РОДИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ ОТ ГРАД ПЕЩЕРА ЗА ИНТЕРКУЛТУРНА КОМПЕТЕНТНОСТ, ПРОЕКТ BG05M2OP001-3.002-0303-С02,  

доц. Джени Маджаров, Исторически факултет, катедра Етнология,  Софийски университет

Втора част

От общо анкетираните 1279 души 674 са ученици и 623 родители.

Според половото разделение от учениците (на възраст между 8 и 19 год.) 366 са момчета и 309 момичета.

На основа представените сведения може да се каже, че междуполовото съотношение на броя анкетирани ученици е почти равностойно и благоприятно за осъществяване на настоящия анализ.

От позиция на възрастовото числено съотношение ситуацията при учениците е отново по-благоприятна поради почти равностойното представяне на условно разделените три групи – 1-ва – II – IV клас; 2-ра – V – VIII клас; 3-та – IX – XII клас.

Разделението на анкетираните на условни групи се наложи поради факта, че се установи различаващо се отношение към поставените в анкетите въпроси. Това позволи по-достоверен анализ на изследваните явления и предлагане на конкретни решения за отделните целеви групи.

При учениците условното разделение на три групи съответства на модела на училищно образование, като то отразява реално съществуващи различия в ценностната система между младото поколение и по-възрастните.

С ръководещата роля на бащата в семейството са съгласни всички ученически групи, като при момчетата висок процент несъгласие има при 1-ва група, докато при момичетата висок процент несъгласие има при 2-ра група, а по-нисък при 1-ва група. С ролята на бащата, като финансова опора на семейството, е напълно съгласна само 3-та група момчета, както и трите групи момичета, докато отчасти съгласна с това е само 1-ва момчешка група, а при 2-ра е най-висок процента на несъгласие. При момичетата висок процент несъгласие има при 2-ра група, като при 1-ва група този процент е по-висок. Гореизложените факти дават частично обяснение защо с бащата, като разпореждащ се с парите на семейството, са съгласни главно 3-та момчешка група и отчасти 2-ра, докато 1-ва и по-младите от 2-ра група не са съгласни. При момичетата положението е сходно, защото на въпроса за бащата, разпореждащ се с парите на семейството, са съгласни основно 3-та група и отчасти по-възрастните от 2-ра група, докато по-младите от 2-ра група и цялата 1-ва група са категорично несъгласни.

Така поднесените резултати могат да се обяснят с факта, че в живота на анкетираните ученици основно майката се явява по-често и по-трайно работещият родител, както и човекът, осигуряващ средства за семейството. Поради тази трудова и социална еманципация на майката тя започва да се възприема като имаща право да взема решенията в семейството и да се разпорежда с неговите средства. Това бележи процес на нарастване на нейната социална роля в семейството.

При ученическите групи въпросите за ролята на майката в семейството са поставени по следния начин. С нейната подчиненост на бащата в семейството са съгласни 2-рите и 3-тите момчешки и момичешки групи, докато първите групи, и при двата пола, изразяват голямо несъгласие, което на места процентно е почти равно на съгласието. С ролята на майката като посредник са съгласни 2-рите и 3-тите групи и при двата пола, докато при първите групи, макар като цяло съгласни,  има висок процент на несъгласие. Положението на майката като домакиня е основно прието за правилно от 3-тите групи и при двата пола, докато 1-вите и 2-рите групи показват и не малък процент несъгласие с подобна нейна роля.

При ученическите групи становищата по горе изложените проблеми са следните. С възпитаването от страна на родителите, финансовото подпомагане на децата и неизнасяне на конфликтите пред децата са съгласни всички групи ученици. Само 1-ва и 2-ра момчешки групи не са напълно съгласни, че родителите трябва да подпомагат финансово децата си. Последното становище е малко необяснимо и трудно разбираемо като резултат, ако не се вземе под внимание неподходящото използване във въпроса на такова понятие, като „финанси”. Според мен за тази възрастова група ученици понятието „финанси” е малко трудно разбираемо и не винаги се свързва с „пари”. По отношение на въпроса за немесенето на родителите в живота на задомените им деца известно несъгласие изразяват 1-ва и 2-ра момичешки групи, като при всички момчешки групи има документиран и не малък процент несъгласие.

При въпросите за отношенията на децата към родителите се наблюдава настъпване на известни промени в социалния модел на обществото. С добрите отношения към родителите, съобразяване с тяхното мнение, уважаване на възрастните и грижа за родителите са категорично съгласни всички групи момчета и момичета. С помагане в домакинството са категорично съгласни 1-вите и 3-тите момчешки и момичешки групи, докато 2-рите групи, при двата пола, изпитват силно колебание дали трябва да помагат в домакинството. Ако при всички момчешки групи има значимо колебание дали трябва да се припечелват средства с работа за семейството, като надделява съгласието за това, то при момичешките групи само 1-ва и 3-та са категорично съгласни, че трябва да се работи, докато 2-ра не е съгласна.

От изнесените резултати може да се направи извода, че момчетата и момичетата от последната възрастова група, и учудващо тези от 1-ва, са склонни да изоставят училището, за да помагат на семейството си финансово чрез работа.

Вторите, групи които вече са се вживели в училищния модел на живот не са така склонни (при момчетата) или категорично не желаят (при момичетата) да заменят този модел с работен такъв.

Резултатите подсказват силна емоционална съпричастност на тези възрастови групи към социалното положение на семейството, като обратното е също така вярно, че социалното положение на семейството оказва силно влияние върху мотивацията на децата да участват в образователния процес. Това означава, че вниманието на училищните власти трябва да се насочи основно към 1-ва и 3-та група ученици в усилията им те да бъдат задържани в образователната система.

На въпросите за традиционния модел на семейството при ученическите групи отношението към разглежданите проблеми е следното. Със сигурността на членовете на семейството, почитане на традициите, уважение към родителите и по-възрастните, пазене честта на семейството и решаване на проблемите му вътре в него са категорично съгласни всички групи момчета и момичета. Само при 2-рите групи от двата пола се наблюдава известно съмнение по отношение опазване честта на семейството и решаване на проблемите вътре в него.

Чувството за взаимност и справедливост се приема за категорично важна ценност от 1-ва и 2-ра група момчета, а като много важно от 1-ва и 2-ра група момичета. За третите групи момчета и момичета тези ценности са маловажни, като е висок процента на отрицателно отношение към тях. Защитата на нацията е важна за всички групи от двата пола, като само за 1-вите групи момчета и момичета тази ценност е категорично важна. Ала при 2-рите и 3-тите групи от двата пола има висок процент на отричане важността от защита на нацията.

Тези резултати предполагат променена ценностна система по отношение на колективната сигурност и съпричастността към съдбата на нацията. Вероятно развилото се чувство на несъпричастност  се подхранва от все по-масово налагащото се поведение на индивидуален и групов егоизъм. Може би на тази основа се развива и разраства агресията между учениците.

Друго важно заключение е, че момичетата от тези поколения вече не представляват онази устойчива морална опора на обществото, подобно на майките и бабите си, с чието участие по-трудно могат да се градят добри междуетнически и междукултурни отношения.

При групата въпроси „Поведение и стереотипи”, която е съществено важна за решаване на поставените пред проекта задачи, учениците имат различаващи се от родителите становища.

По отношение познаване на турската култура 1-вите групи момчета и момичета изказват категоричното си одобрение. Вторите групи се колебаят между одобрение и неодобрение, а 3-та момчешка група само одобрява, докато 3-та момичешка група по-скоро не одобрява. На въпроса дали биха искали да имат за приятели турци 1-ва момчешка група категорично одобрява, 2-ра се колебае между да и не, а 3-та е склонна да одобри. Трите момичешки групи се колебаят между одобрение и неодобрение, като при голяма част от анкетираните преобладава неодобрението.

По отношение познаване на ромската култура 1-ва и 3-та момчешки групи само одобряват, като при 3-та има и не малък процент на неодобрение, докато при 2-ра група преобладава неодобрението. Трите момичешки групи се колебаят между одобрение и неодобрение, като при голяма част от анкетираните преобладава неодобрението. По отношение на приятелството с роми, като цяло всички момчешки групи изказват предимно одобрение, но при 2-ра и 3-та група има и висок процент неодобрение. При момичешките групи, като цяло основно е колебанието между одобрение и неодобрение, но при 2-ра и 3-та група има и висок процент неодобрение.

При ученическите групи становището за толерантното отношение към турците, като цяло одобряват всички момчешки и момичешки групи, а категорични в това отношение са само 1-ва момчешка група, докато при 2-рите момчешки и момичешки групи има висок процент неодобрение. По отношение толерантността към ромите, като цяло всички момчешки и момичешки групи изказват одобрение, ала при 2-рите групи има висок процент на неодобрение, който почти е равен на одобрението.

На основа изнесените резултати може да се заключи, че младите поколения от двата пола все още нямат утвърден отрицателен модел на поведение и са склонни към осъществяване на добронамерени междуетнически отношения с други общности.

Като цяло общуването с роми не се одобрява от всички ученически групи от двата пола, обаче при 2-рите и 3-тите момчешки и момичешки групи е документиран висок процент на желание за общуване. Същото е положението по въпроса за общуване с турци. Като цяло преобладава нежеланието за общуване. Категорични в това отношение са първите групи и при двата пола, докато при горната възраст на 2-ра и 3-та момчешки групи има не малък процент нагласа за общуване. При всички момичешки групи преобладава нежелание за общуване, като само при младшата възраст на 2-ра група има висок процент желание за общуване.

На въпроса за значението на диалога между различните култури 1-вите и 3-тите групи ученици и от двата пола отговарят положително, докато за 2-рите групи от двата пола този проблем не е от съществено значение.

Единствено в анкетата на учениците са заложени три въпроса за това доколко училището се явява средище за запознаване с други култури и за създаване на разбирателство между тях. На въпросите дали учениците научават в училище неща за турската и ромската култури всички ученически групи, и от двата пола, се колебаят в своите отговори между съгласие и несъгласи, а само 1-ва момичешка група е категорична в това, че се научава. На въпроса дали учителите подпомагат разбирателството между различните култури 1-ва и 2-ра момчешки групи са на мнение, че подпомагат, а 2-ра се колебае между съгласие и несъгласие. Като цяло всички момичешки групи изказват положително становище, като 1-ва група е категорична в това, докато при 3-та има висок процент на несъгласие.

С поглед към целите на проекта от представените тук резултати могат да се направят следните основни изводи.

На първо място за всички поколения родители и ученици семейството се явява основна ценност, което е добра предпоставка за неговото използване като социална единица, с чиято подкрепа и съдействие могат да се налагат определени образователни политики.

За съжаление у подрастващите поколения момичета, бъдещи жени, голяма част от тези добри и градивни качества вече липсват и това е проблем, с който обществото трябва да се пребори, ако иска и в бъдеще да гради върху женското начало в процеса на образованието.

Тук е необходимо да се обърне внимание върху изострената социална чувствителност на учениците (малките от 1 до 5 клас и тези от 9 до 12 клас), особено при етническите общности, по отношение изпитваните финансови затруднения на семейството.  Този факт развива у тях разрастваща се по мащаб склонност да изоставят училището, за да помагат с труд на родителите си.

Благоприятният факт, че като цяло младите поколения мъже и жени все още нямат утвърдено отрицателно поведение към други етнически общности, и в голямата си част са склонни да осъществяват непринудени междуетнически отношения, е предпоставка да се работи именно с тях за подобряване на общия модел на междуетнически и междукултурни отношения.

Тук бих препоръчал да се обърне особено внимание на възможността за работа с учениците в училище, като се създаде институционална възможност те да се запознават по-системно и професионално с културата на различните, живеещи в страната общности.

ВЪПРОСНИК-УЧЕНИЦИ

ДИАГНОСТИКА НА РОДИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ ОТ ГРАД ПЕЩЕРА ЗА ИНТЕРКУЛТУРНА КОМПЕТЕНТНОСТ-родители

 

ДИАГНОСТИКА НА РОДИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ ОТ ГРАД ПЕЩЕРА ЗА ИНТЕРКУЛТУРНА КОМПЕТЕНТНОСТ, ПРОЕКТ BG05M2OP001-3.002-0303-С02,  

 доц. Джени Маджаров, Исторически факултет, катедра Етнология,  Софийски университет

Първа част

Преценката на интеркултурната компетентност трябва да започне от семейната среда, нейния модел, особености и ценностна система на участниците в анкетата (в приложения файл). Едва след това може да се премине към оценка на отношенията между общностите. Този подход позволява да бъде направен дълбочинен анализ на интеркултурната  компетентност на учениците и родителите от гр. Пещера. Логиката на изследването предполага, че първо трябва да се представят и анализират сведенията, получени от анкетите на родителите, като успоредно с това се направи сравнение по теми с отношението на учениците към поставените проблеми.

Разделението на анкетираните на условни групи се наложи поради факта, че се установи различаващо се отношение към поставените в анкетите въпроси. Това позволи по-достоверен анализ на изследваните явления и предлагане на конкретни решения за отделните целеви групи.

От родителите (на възраст между 20 и 80  год.) 138 са мъже и 485 жени, численото съотношение между условно разделените възрастови групи – 1-ва – 20 – 30 годишни, 2-ра – 31 – 40 годишни и 3-та – 41 – 80 годишни, е в полза основно на втората група и тази до 55 години, т.е. приблизително до пенсионна възраст. Тази ситуация, с неравномерното представяне при родителите, води до известно изкривяване на резултатите от анкетите.

Условното възрастово групиране на родителите се предпоставя от осъщественият през 90-те години на ХХ век политико-икономически и социален преход в страната, който оказва съществено въздействие за промяна на ценностната система както на отделния индивид, така и на общностите в цялост. В резултат на това членовете на най-младата възрастова група израстват и живеят с различни ценности, а в отделни сфери на живота, и противоположни на по-възрастните поколения, и своите родители.

В раздела за „Семейни ценности” ролята на бащата като ръководещ семейството е приета за правилна норма от всички групи родители от двата пола. Първа мъжка група има силно колебание относно това дали ръководещ в семейството е бащата или майката, докато при трите женски групи ръководещата роля на бащата е заявена с много малък процент преднина пред майката. Според всички мъжки и женски групи дядото и бабата (независимо чии родители) нямат ръководеща роля в семейния живот. Изключение от това общо становище се открива при 1-ва мъжка група, за която дядото има известна роля в семейството. С решаващата роля на бащата за преодоляване на противоречията и конфликтите в семейството са категорично съгласни 1-ва и 2-ра мъжки възрастови групи, докато 3-та, заедно с 1-ва и 2-ра женски групи наблягат на решаващата роля на майката.

Тези резултати предполагат постепенно отпадане на доминиращата в българското семейство патриархална йерархия и постепенно намаляване на социалната и стопанска зависимост на задомените млади поколения от волята на бащата, като за тях той вече не е онзи неоспорим авторитет в семейството. Изказаното становище се подкрепя и от сведенията относно финансовата роля на бащата за стабилността на семейството.

Ако за 1-ва и 2-ра мъжки групи бащата има основно задължение да осигурява средства за живот на семейството, то при отговорите на 3-та група се установява висок процент  на колебание дали само бащата трябва да осигурява средствата, което поставя на преден план въпроса за равноправното задължение и на майката. На същото становище е и 3-та женска група. Обрат при традиционния модел се наблюдава по отношение кой има правото да се разпорежда с паричните средства на семейството. Трите мъжки групи заявяват, макар и колебливо, че не само бащата трябва да се разпорежда с парите, с което е съгласна и 3-та женска група, а 1-ва и 2-ра женски гури са категорични, че това е право само на майката.

От изложените резултати може да се направи извода, че в съвремието постепенно отслабва ръководещата роля на бащата в семейството. Една от причините за това вероятно е неговата по-честа и по-продължителна безработица, неговото по-продължително пребиваване в чужбина и не на последно място нарастващият процент на разведени или разделени семейства, при които децата остават при майката. Поради тази причина мъжът-баща губи традиционната си роля на финансова опора на семейството, а вероятно с това се разклаща и неговия вътрешносемеен авторитет, което води до ограничаване на правото му да се разпорежда със средствата на семейството. От своя страна по-честата и устойчива трудова заетост на майката я превръща във важна финансова опора на семейството, създава и утвърждава нейната финансова независимост, с което налага нейния авторитет в семейството, правото да взема важни решения, и да се разпорежда с парите.

По отношение грижите за децата, тяхното водене на училище и общуването с тях трите мъжки групи категорично отчитат важната роля на майката. Според всички женски групи майката е тази, която отделя най-много време за общуване с децата. Мъжките и женски групи отчитат също и важната роля в общуването, която имат бабата и дядото. Само 2-ра мъжка група отчита важната роля на бащата при водене децата на училище. Първа женска група се колебае между майката и бащата като водачи на децата, докато 3-та женска група е категорична, че това не е майката. Според 3-тите мъжки и женски групи дядото и бабата нямат отношение към воденето на децата в училище.

Изнесените резултати предполагат извода, че в гр. Пещера все още не е навлязъл или не е масов този модел на големите ни градове, при който основно бабата и дядото водят малките деца и ученици в детска градина и училище. От своя страна анкетираните възрастни от 3-тите групи все още пазят спомена за спокойните години при социализма, когато децата сами ходеха на училище. Вероятно възрастните поколения не могат да осмислят или приемат новата социална реалност, която поради страх за безопасността на децата, налага нов модел на поведение на родители и възрастни. От друга страна може би тези поколения приемат воденето на децата в училище като безсмислено глезене. Може би масовото притежание на лични превозни средства, тяхното управление предимно от мъже, а също тяхната по-честа безработица и ненатоварена трудова заетост, обясняват твърдението на 2-ра мъжка група, че предимно бащите водят децата си в училище.

По въпросите, свързани с майката и нейната роля в семейството, мъжете-родители са категорични, че именно тя се занимава с домакинството. От резултатите в анкетите се вижда, че в тази си роля майката е плътно следвана от бабата, без да е възможно да се направи разграничение чия майка е тя – на бащата или на майката. Първа и 2-ра мъжки групи са на мнение, че майката трябва да се подчинява на волята на бащата в семейството. Интересно, че на същото мнение са 2-ра и 3-та женски групи, докато с това не са съгласни 3-та мъжка и 2-ра женски групи. Според 2-ра, 3-та мъжки групи и 1-ва, 3-та женски групи основната роля на майката в семейството е на домакиня. Колебание по това становище изпитва 1-ва мъжка група, докато 2-ра женска група не е съгласна майката да се осмисля само като домакиня. Всички мъжки и женски групи са убедително единодушни в твърдението си, че майката е тази, която трябва да посредничи между бащата и децата при разрешаване на семейните конфликти. Както и по-горе беше посочено преобладаващата част от анкетираните от двата пола признават бащата за личността, която разрешава съществуващите противоречия и конфликти в семейството.

 Въпросът за това кой родител общува повече с децата в семейството е пряко свързан с проблема за модела на културата, т.е. предаването на традициите в семейството.

Интерес тук представлява противоречието в отговорите на мъжете. Ако те като цяло признават ролята на майката в общуването, то 2-ра и 3-та групи категорично не искат да признаят нейната роля по предаване на традициите. Само 1-ва мъжка група изтъква, че това не е бащата, а именно майката, заедно с бабата. Всички женски групи са категорично единни в това, че само майката и бабата предават традициите на децата в семейството.

От изнесените резултати може да се заключи, че въпреки настъпилият явен разпад на социалната патриархална структура на семейството, бащата не е склонен да поеме нови семейни задължения. От своя страна, независимо от нарасналата социална и финансова роля на майката в семейството, се запазва традиционното полово разделение на труда в домакинството. Същото се оказва от изключителна важност за жената-майка, което я издига в статуса на пазителка на семейството и традиционния модел на културата. Вероятно на основата на този статус се гради нейното обществено самочувствие на важен член в семейната общност.

Отношенията между родители и деца имат почти сходни измерения при групите родители от двата пола. Всички групи мъже и жени приемат за изключително важно  родителите да възпитават децата си, като 2-ра и 3-та мъжки групи са категорични в това свое становище. Макар всички мъжки групи да са съгласни, че родителите не бива да се месят в живота на задомените си деца, то само 3-та женска група е съгласна с това, докато 1-ва и 2-ра изпитват силно съмнение дали това е правилният подход. Финансовото подпомагане на децата е важна част от поведението на родителите, с което категорично са съгласни всички женски групи, а също и 3-та мъжка група, докато 1-ва и 2-ра мъжки групи не са напълно убедени, че това е правилното поведение. Споровете и конфликтите пред децата между родителите са напълно недопустими според всички групи родители и от двата пола.

По въпросите за обратните отношения от деца към родители при групите на родителите се установяват следните резултати. С поддържането на добри отношения с родителите, съобразяване с родителското мнение, уважаване и грижа за възрастните родители, помагане в семейното домакинство са категорично съгласни всички групи от двата пола. По отношение на това дали децата трябва да работят, за да помагат на семейството, всички женски групи се колебаят между съгласие и несъгласие, като нямат ясно изразено становище. Докато при мъжките групи само 2-ра е за това децата да работят, 1-ва нямат ясно становище, а 3-та е категорично против работата на децата. Вероятно тези резултати могат да се обяснят с упражнявания силен финансов натиск върху семейния бюджет на 2-ра мъжка група, при което, поради липса на други възможности за доходи, бащите са съгласни да търсят подкрепа и финансова помощ чрез работа на децата си. Вероятно за най-възрастното мъжко поколение образованието все още е важна ценност, поради което то не е съгласно внуците му да работят.

На въпросите за традиционния модел на семейството и неговите вътрешни социални отношения становищата на групите родители са следните.

С важността на семейната сигурност, уважението към родителите и по-възрастните, зачитане на традициите са категорично съгласни всички възрастови групи от двата пола. Това са от малкото индивидуални ценности, по които всички групи имат единодушно положително мнение. Това създава добра предпоставка да се стъпи на тези ценности при изграждане на успешни и работещи междукултурни отношения. При двата пола има разминаване на мненията относно това кой помага и се грижи за възрастните родители, т.е. дядовците и бабите. Втора и 3-та група мъже приемат, че това е бащата, като едновременно с това признават и ролята на майката, докато 1-ва група е на мнение, че равна заслуга за това имат майката и бащата. Трите женски групи категорично изтъкват ролята на майката, като признават и второстепенната роля на бащата. Що се отнася до финансовото подпомагане на внуците от дядото и бабата, то всички женски групи признават тази заслуга, докато при мъжките групи само 2-ра е съгласна с това, а 1-ва и 3-та не са съгласни. По отношение финансовата помощ от чичото и лелята за племенниците, то всички групи от двата пола са категорични в мнението, че подобно поведение отсъства. За съжаление тези факти сочат засилен процес на разпадане на междуродствената обвързаност и отслабване на традиционните роднински задължения за социална и финансова подкрепа на родствениците.

По отношение опазване честта на семейството и решаване на семейните проблеми вътре в него всички възрастови групи от двата пола са категорично съгласни, че това е правилно, като при женските групи почти няма документирано несъгласие, докато при мъжете само 3-та група е категорична в съгласието си. Тези факти още веднъж подсказват, че за всички възрасти и при двата пола, а, както може да се предполага, и при различните етнически общности, семейството все още е основна ценност, на която може да се изграждат добри и работещи междуетнически отношения.

По отношение на чувството за взаимност и справедливост, както отношението към обществото и неговата сигурност, всички групи родители от двата пола са почти на единно мнение. Ако по цялата група от въпроси (обществен мир, национална сигурност – защита на нацията от врагове, реванширане на добрините) всички групи жени имат категорично положително становище, то при мъжките групи само 2-ра и 3-та са на това мнение. Докато за 1-ва взаимността и справедливостта, както обществения мир и националната сигурност, не са съществено важни за отделния индивид. Тези последни резултати предполагат поява и налагане на нова ценностна система при младите поколения, която стъпва на егоизма, егоцентризма, несъпричастно отношение към другите в обществото, придружена с нарастващо агресивно поведение. От друга страна жените имат по-силно съхранено чувство за колективна отговорност и са по-съпричастни към защита на справедливостта и общността. Те все още са устойчивата морална опора на обществото, с чието участие може да се създават нови и равноправни  междуетнически и междукултурни отношения.

При групата въпроси „Поведение и стереотипи”, която е съществено важна за решаване на поставените пред проекта задачи, има различаващи се становища.

На въпроса дали познават турската култура и искат ли да се запознаят с нея само 1-ва мъжка група дава категорично положителен отговор, 2-ра е склонна да одобри това, докато 3-та не одобрява. При женските само 3-та група категорично одобрява, докато 1-ва и 2-ра са склонни да одобрят.

По отношение на ромската култура положението е почти същото, но с по-висока степен на въздържане. Първа мъжка група категорично одобрява общуването с роми, а при жените 3-та само одобрява. Докато 2-ра и 3-та мъжки групи не одобряват, а 1-ва  и 2-ра женски групи се колебаят между одобрение и неодобрение.

От изнесеното може да се заключи, че младите мъже са по-склонни на отваряне към други етнически общности и създаване на добри и равноправни междуетнически отношения. При жените само най-възрастната група е склонна към подобно поведение.

На въпроса за толерантността на българите към турците всички мъжки и женски групи родители са категорично съгласни, че има такава. По отношение толерантността към ромите одобрение при родителите изказват 1-ва мъжка, 1-ва и 2-ра женски групи, а силно съмнение по въпроса, дори отиващо към несъгласие, изказват 2-ра и 3-та мъжки групи, както и 3-та женска група.

На въпроса за изпитваната гордост от българската идентичност всички женски групи родители са категорично съгласни, а при мъжките на това мнение са 2-ра и 3-та група, докато 1-ва изказва неодобрение.

На основа изнесените резултати може да се заключи, че младите поколения от двата пола все още нямат утвърден отрицателен модел на поведение и са склонни към осъществяване на добронамерени междуетнически отношения с други общности.

С поглед към целите на проекта от представените тук резултати могат да се направят следните основни изводи.

На първо място за всички поколения родители и ученици семейството се явява основна ценност, което е добра предпоставка за неговото използване като социална единица, с чиято подкрепа и съдействие могат да се налагат определени образователни политики.

От изнесените резултати се вижда, че е настъпил процес на намаляване ръководната роля на бащата и нарастване тази на майката в семейството. За децата в семейството майката е устойчивата финансова опора и нейните решения имат по-въздействаща сила върху младите членове. От своя страна жената-майка и жената-баба са тези, които обучават и предават модела на културата в семейството, като основно те възпитават младите поколения в ценностите на общността. Освен това жените имат по-силно изградено чувство за колективна отговорност и представляват устойчива морална опора на обществото.

Този факт налага вниманието на образователните институции да бъде насочено към търсене на съдействие основно от жените.

Благоприятният факт, че като цяло младите поколения мъже и жени все още нямат утвърдено отрицателно поведение към други етнически общности, и в голямата си част са склонни да осъществяват непринудени междуетнически отношения, е предпоставка да се работи именно с тях за подобряване на общия модел на междуетнически и междукултурни отношения.

 

ВЪПРОСНИК-РОДИТЕЛИ

 

РЕФЛЕКСИВЕН МОДЕЛ НА УЧИТЕЛЯ ЗА СОЦИОКУЛТУРНА КОМПЕТЕНТНОСТ

sociokulturnaИзмененията в социокултурната ситуация в страната и света в началото на новото хилядолетие изискват иновативно преосмисляне на много традиционни базови подходи, концепции, теории в науката за обществото и човека, и в етнопсихологията на образователното взаимодействие.

Системата на образователно взаимодействие предполага нов прочит. Националните пожелателни и директивни документи определят променящи се образователни реалности като: европейски и национални образователни приоритети, актуализиращо се учебно законодателство, хетерогенна учебна среда, преформатиране на основи знания, умения и компетентности съгласно Европейската квалификационна рамка и нейното отражение в Националната квалификационна рамка (2012 г.).

В новите международни документи за развитие на европейското средно образование рефлексията е изведена с ранг на съществен елемент в структурата на „ключовите образователни компетенции“, необходими за всеки в „обществото на знанието“. Рефлексията може да бъде теоретичен фундамент за създаване на висококонкурентни технологии в сферата на образованието с ясно изразена интегративна същност.

Социокултурната компетентност е многоизмерна, в нея са представени и знания (когнитивен компонент), и отношения (емоционален компонент), и действен (праксиологически компонент) и тези способи на действие, които е овладял учителят, неговата интуиция и готовност за импровизация. Структурата на социокултурната компетентност образуват нейните частни видове, съответстващи на системата на компонентите на педагогическата дейност: диагностична; аксиологическа; прогностична; комуникационна; интерактивна; фасилитационна; аналитична; рефлексивна; акмеологична и изследователска.

Съвкупността им позволява да се направи извод за нивото на формираната социокултурна компетентност на учителя и в тях в „чист“ вид присъстват знанията, уменията и компетентности в областта на етнопсихологията, етнопедагогиката и социалните и културологичните науки.

Българската образователна система се характеризира с тенденция – общообразова-телните училища и класовете в тях да бъдат мултикултурни като „заедност“ от учени-ци, които са носители на етнически, религиозни и езикови различия. Това е все почесто срещана особеност, а интеркултурността, като взаимодействие между тези различия, става необходима характеристика на тези училища.

Българските учители, които изпълняват образователната си мисия в групи и класове с ученици, носители на различни култури, имат сериозен дефицит от базови знания както за тези култури, така и за основните нормативни документи, регламентиращи различията. В това отношение най-ощетени се оказват както ръководителите на детски градини и различни по степен училища, така и детските и началните учители, които първи се срещат с тези различия и често изпитват на собствения си гръб дефицита от такива знания, дефицитни в голяма степен от учебните планове на висшите училища.

В образователната ни система през последните няколко години (2012 – 2017) интересът към материята още по-силно се подхранва и от все по-бързото отваряне на диалога между културите, чието превъплъщение в системата намира преподаването с механизмите на интеркултурното образование.

Липсата на мотивация за постижение  на българския учител и незаинтересоваността му да се грижи за собствената си квалификация, е другата голяма причина за наличния дефицит от знания за българските етнически, религиозни и езикови малцинства. И не на последно място липсата на системна квалификация по проблема, продиктувана от дефицита на политики и експерти в МОН в тази област на знанието, също даде своя негативен ефект за изоставане в процеса за въвеждане и приложение на елементите на интеркултурното образование в предучилищното и училищното образование.

На основата на изложеното по-горе под подготовка на ново поколение специалисти в областта на образованието разбираме поставяне наравно с предметната, социокултурната компетентност на учителя, желанието му да общува с учениците, които се проявяват в способността и уменията на психолого-педагогическата диагностика на отделния ученик, неговите характеристики и потребности, самооценка, мониторинг на образователната среда; познавателна мотивация, емоционална интелигентност, да развиват ценностно-ориентирано поведение и междукултурна рефлексия.

Казаното дотук обуславя необходимостта от разработването на показатели за социокултурна компетентност на учителя, основаващи се на рефлексивния подход и разработването на примерен рефлексивен емпирико-теоретичен модел за социокултурна компетентност на учителя.

Продуктивната образователна технология, необходима за развитието на рефлексивния модел на учителя за социокултурна компетентност се определя от етнопсихологически подход.

Можем да приемем всичко положително от многото съществуващи подходи – когнитивен, системен, програмно-целеви, дейностен, синергетичен, рефлексивно-синергетичен, компетентностен, интерактивен, конструктивистки и др., и да търсим съответствие на това, което въвеждаме, поради непрекъснатите промени, настъпващи в образованието, науката и т.н. Тук следва да отбележи, че това много зависи и от позитивните когниции/емоции и познавателна вътрешна мотивация на учителя.

В днешното технологично общество информационните технологии позволяват да се моделират прецизно различни идеи и по този начин да се решават много от стоящите пред учещите се проблеми за образователно взаимодействие в интеркултурна среда.

Работната електронна среда на обучение с наличието на математическото и дидактическото моделиране присъства все повече във всяка интелектуална дейност и затова води до големи възможности за активизиране на учещите се.

В тази насока рефлексивният модел, съобразен с всичко позитивно в съществуващите в исторически и антропологични аспекти образователни парадигми, свързани с обучението, ще води до сигурност в придобитите умения, необходими в училищния живот.

Публикацията е извадка от дисертационен труд на Петър Зарев за присъждане на образователната и научна степен „Доктор“ на тема: РЕФЛЕКСИВЕН МОДЕЛ НА УЧИТЕЛЯ ЗА СОЦИОКУЛТУРНА КОМПЕТЕНТНОСТ