ПРОВАЛЕНАТА ИДЕЯ – НВО СЛЕД 4 И СЛЕД 7 КЛАС

Добрите намерения:

Целта на Националното външно оценяване (НВО) след завършване на всяка образователна степен – начален етап, основно образование, първи гимназиален етап и средно образование е да се направи обективна независима експертна оценка на постигнатите образователни резултати, като се сравнят заложените цели и планирани резултати в учебните програми за съответната степен и тяхната реализация през постиженията на учениците.

След всяко НВО системата на национално и институционално ниво следваше да прави анализи и инициира/планира съответни промени, за които сигнализират обобщените резултати.

Пример за очаквани действия след провеждане на НВО

1. Вариант – на национално ниво:  повече от 60% ученици в системата не се справят с определен тип задачи, например по математика (да кажем задачи с проценти). В този конкретен случай на национално ниво (от експерти в МОН) следва да се прегледат учебните планове и прецени дали това конкретно знание е постижимо във възрастта, за която е планирано, е ако не – да се планира за подходящата възраст; от експерти по предмета да се прегледат учебните програми по математика за съответния клас, да се прецени колко време е отделено за преподаване на новото знание по темата, колко време е предвидено за упражнение и затвърждаване и ако трябва да се промени съотношението, от учители  да се прегледат учебниците като съдържание- да се прецени, дали са написани на подходящия достъпен за възрастта език и ако не-да се редактират; да се прегледат учебните планове и програми на висшите училища за подготовка на учители по математика, да се прецени дали подготовката им по конкретната тема е достатъчна, дали методиката за преподаване е подходящо застъпена и ако не – да се коригира…и т.н.

2. Вариант – на училищно ниво: в едната паралелка средният резултат по БЕЛ е добър, в другата – среден, или има само една паралелка с ниски резултати. Директорът и педагогическите специалисти следва да обсъдят резултатите с учителя/учителите по предмета и с класните ръководители, с психолог и ресурсен учител,  да се изясни има ли ученици с образователни затруднения или други проблеми, какъв е социалният статус на семействата, какъв е езикът в семейството – при необходимост да се планират допълнителни часове, консултации или други подходящи мерки; да се проследи подготовката и квалификацията на учителите, преподаващи във випуска, при необходимост да се планират обучения…и т.п.

Реалността

1.  Годишни анализи не се правят, спира се само до статистика, ако се направят някакви обобщения на национално ниво не се планират и не се реализират коригиращи мерки ( или се предприемат палиативни и минимални корекции в учебните програми). На училищно ниво обикновено се отчита брой незадоволителни оценки, без да се потърсят и анализират причините, много рядко се набелязват конкретни мерки за повишаване на резултатите, освен обичайното провеждане на пробни изпити

2. Оценяването в 4 и 7 клас се сведе само до предметите БЕЛ и МАТ. Всички други предмети в 7 клас напълно се неглижират, а предметите от цикъл Изкуства, Спорт или Предприемачество изобщо престават да се изучават. Ако ученик желае да продължи обучението си в училище, профилирано по изкуства или спорт,  няма почти никаква възможност да получи необходимата подготовка в училище

3. НВО започна да се използва само и единствено за прием в следващите етапи/образователни степени: в 5 клас на математическите гимназии, (за които специално разрешиха този прием) и при масовото и задължително за всички кандидатстване за прием в първи гимназиален етап – 8 клас на профилираните и професионални гимназии или паралелки в средните училища (от 1 до 12 клас).

4. Последица: бичът на частните уроци (заслужава да му се посвети отделна тема)

5. Последица: ненужно и необосновано ранно профилиране (13 годишна възраст съвпада с промените във физиологията и психиката на детето – пубертет), невъзможност за промяна в избраното направление, пълно отсъствие на гъвкавост и многопрофилност в подготовката в училищна възраст

6. Последица: изкуствено сформиране на сегрегирани класове и даже училища, в които учениците са с ниски образователни постижения, от социално слаби семейства (не могат да плащат за допълнителни частни уроци), често от ромския етнос.

7. Последица: трайно слаби резултати от обучението в гимназиалните класове, ранно отпадане, възпроизвеждане и задълбочаване на неравенствата и образователната бедност

Предложения:

  1. Да се преосмисли структурата на средното образование – прекалено рано е да се завършва основно образование в 7 клас (13 г) и според многобройни проучвания ранното профилиране снижава образователните постижения. Българската практика за съжаление дава много доказателства за това.
  2. Да се преустанови задължителното кандидатстване след 7 клас. В училищата, които са СУ – от 1 до 12 клас (около 1/3 от всички училища в страната) учениците могат просто да продължат да се обучават
  3. Основното образование да се завършва на 16 г, която е задължителната възраст за училище съгласно Конституцията.
  4. Да се преосмисли мястото на прогимназиалния етап – 5-7 клас. И в момента съществува и набира скорост кандидатстването след 4 клас и преместването на децата в гимназия (не е най-подходящата възраст за това)
  5. Може да се мисли за структура – 1-5/6-9/10-12 клас. Така преходът от един учител по всички предмети към различни учители по всеки предмет ще се случва в по-късна възраст и ще минава по-плавно. 16 г. възраст е много по-подходяща за по-зрял избор на профил/професия  
  6. Отживяло е времето си наличието на чисто езиков клас (8 клас). Съгласно когнитивната наука преди 70 години най-подходящата възраст за изучаване на чужд език (ЧЕО) е била 13-14г. Мислите ли, че тази възраст е същата в съвременния свят? Загуба на учебно време е цяла година да се учи само чужд език, особено за случаите с английски език, който масово се изучава от 2 клас и отново започва от начало в 8 клас. През тази езикова година, като се добави и формалното учене, по-точно отсъствието на учене в 7 клас, напълно се къса връзката в познанието на учениците по природните науки (вероятно и при хуманитарните стои по същия начин, но по-трудно се регистрира, PISA  не го измерва)
  7. Може да се обсъдят подходящи учебни планове и съответните програми за 6-9 клас с включване на повече часове по ЧЕ. И в момента има разработени типови учебни планове с повече часове ЧЕ, но без да отсъстват всички други предмети. За неизучаваните до момента езици има варианти с интензивен въвеждащ курс
  8. Кандидатстването за професионална или профилирана гимназия е по-подходящо да се случва след 9 клас. Същото профилиране може да става и в рамките на едно училище – в различни по профил паралелки.
  9. Езиковите гимназии, които биха изгубили часовете за две учебни години (8 и 9 клас) и това да намали необходимостта от учители, могат да компенсират с повече паралелки (и без това всички искат да учат в 91 НЕГ 😊) или по-разширени учебни планове – с повече часове. Така бихме се доближили до модела на колежанското средно образование, каквато изначално беше идеята.
  10. Професионалното образование (отделна тема) – също следва да претърпи промени. Училищата с дуална система са добър модел
  11. И най-накрая да се въведе компонентата „Качество“ при финансирането! (отделна тема е делегираният бюджет)

РАЗВИВАЩА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

д-р Петър Зарев

Значението на понятието „образователна среда“ е свързано с разбирането на същността и целта на развитието на организацията и личността по определен, социално обусловен модел. Естеството на връзката между субектите на образователния процес в образователната среда се счита за основен критерий

В нуката се използват две много близки, но не идентични понятия – „образователна среда” и „образователно пространство”.

Най-общата идея за пространството се свързва с реда на подреждане (взаимно подреждане) на едновременно съществуващи обекти. Говорейки за образователното пространство, те обикновено означават набор от условия, които са взаимосвързани по определен начин, които могат да повлияят на образованието на човек. В същото време самото понятие „образователно пространство“ не предполага участието на ученика в него, тук в по-голяма степен не толкова образователните задачи са значими за учениците, които се поставят от самите деца , но как ги виждат организаторите на педагогическия процес – учителите. Поради това образователното пространство може да съществува независимо от ученика.

Понятието „образователна среда“ отразява връзката на условията, които осигуряват образованието на човек. В този случай се предполага не просто присъствието  в образователната среда, а взаимното влияние, взаимодей-ствието на средата със субектите (учител- ученик-родител-местна общност). „Образователна среда” предполага ориентиран към ученика образователен процес, в който същевременно съществуват механизми на самоорганизация.

Структурни единици на образователната  среда :

1. физическата среда,

2. човешките фактори  

3. програмата за обучение.

  • „физическа среда”: архитектурата на училищната сграда, степента на откритост-затвореност на структурите на вътрешноучилищния дизайн, размерите и пространствената структура на класните стаи и други помещения, лекотата на тяхното пространствено разположение. трансформация при необходимост, възможността и широтата на пространствените движения на учениците в тях и др.
  • „човешки фактори“: степента на струпване на учениците (стресването) и влиянието му върху социално поведение, личностни характеристики и представяне на учениците, промени в личното и междуличностното пространство в зависимост от условията на конкретна училищна организация, разпределение на статуси и роли, пол, възраст и национални особености на учениците и учителите и др.
  • „учебната програма“ включва такива фактори като структурата на дейностите на учениците, стила на преподаване и естеството на контрол, кооперативни или състезателни форми на обучение, съдържанието на програмите за обучение (тяхната традиционност, консерватизъм или гъвкавост) и др.

От гледна точка на еколого-психологическия подход, извършеният анализ на взаимодействието между индивида и образователната среда   води до разработена система за психолого-педагогическо проектиране на личностно ориентирана развиваща се среда, която се основава на идеята на четирикомпонентна структура на модела на „проектното поле“ на образователната среда:

1. субекти на учебния процес;

2. социален компонент на образователната среда;

3. пространствен и предметен компонент на образователната среда;

4. технологичен компонент.

            Компонентите на развиващата образователната среда са: пространствено-семантични, съдържателно-методически, комуникативно-организационни.

  • Пространствено-семантичният компонент включва архитектурно-естетическата организация на жизненото пространство на учениците (архитектурата на училищната сграда и интериорния дизайн, пространствената структура на учебните и развлекателни съоръжения и др.) И символичното пространство на училището (герб , химн, традиции, информация за стената и др.).
  • Съдържателно-методическият компонент е съдържателната сфера на образованието (педагогически концепции, образователни програми, учебни програми, учебници и др.); Форми и методи за организиране на образователния процес, комуникативна сфера (стил на общуване и преподаване, дрескод, пространствени и социални плътност на учебните предмети и др.).
  • Комуникативно-организационният компонент включва характеристиките на субектите на образователната среда (разпределение на статуси и роли, пол, възраст и национални характеристики на учениците и учителите, техните ценности и др.) И организационни условия (особености на управленската култура, наличие на творчески групи на учители, инициативни групи на родители и др.).

Образователна среда може да бъде класифицирана в един от четирите основни типа:

*
  • „догматична образователна среда”, която допринася за развитието на пасивността и зависимостта на детето;
*
  • „кариерна образователна среда”, която насърчава развитието на активност, но и зависимост на детето;
*
  • „спокойна образователна среда“, която насърчава свободното развитие, но също така предизвиква формирането на пасивност на детето;
*
  • „творческа образователна среда“, която насърчава свободното развитие на активно дете.

Ако разглеждаме образователната среда от гледна точка на образователните възможности, които тя предоставя, то интегративният критерий за качеството на развиващата се образователна среда е способността на тази среда да осигури на всички субекти на образователния процес система от възможности за ефективно личностно саморазвитие.

ВЪВЕЖДАНЕ НА НОВ ПОДХОД В ПРОЦЕСА НА ПРЕПОДАВАНЕ В НАЧАЛЕН ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Развитието на педагогическите методологии включва разработване на алтернативни на класическия стил на преподаване методи, които улесняват възприемането на нова информация. С развитие на невропедагогиката и научните изследвания, разкриващи механизмите на възприемане и запаметяване на нова информация от индивидите в зависимост от техните индивидуални дадености, се създават различни методологии, които поставят възможностите на учащия в центъра на процесите на обучение. Методологията на множествената интелигентност (МИ) цели обучение, което да отчита по справедлив начин (всеки получава това, от което се нуждае) индивидуалните способности на ученика в процеса на обучение.“ Ключов елемент в методологията на МИ е теорията на Х. Гарднър, според която всеки индивид има свой доминиращ профил на способности, чрез който приоритетно по-лесно възприеме и запомня нови знания. Съществуват 8 типа интелигентност : лингвистичен, пространствен, музикален, телесно-кинестетичен, логически математически, натуралистичен, вътрешноличностен и междуличностен; доминиращият профил на всеки индивид е комбинация от sui generis ( уникален) от тях.

Предложеното изследване има за цел да проследи готовността на преподавателите да разнообразят методите на въвеждане на нова информация в процеса на обучение, да изведе някои трудности, които е възможно да се появят от страна на преподаватели и родители в името на осигуряване на качествено и ефективно обучение на учениците.

За да попълните анкетата проследете линка https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSd-kISnjipgx-c27fUumeYcSX3FbUXFz72Jvq__71mxqzqIRQ/viewform

УСПЕШНОТО УЧЕНЕ

Стилове на учене

Съществуват седем стила на учене, които учителите прилагат за по-успешно преподаване.

Визуален: Използвайки очите и възприемайки най-вече визуалната информация.

Звуков: Използване на песни или ритми.

Вербален: Описвайки и слушайки думи.

Кинестетичен: Използване на докосване и вкус за изследване на информацията.

Логически: По-математически подход към понятията, издържани процеси, следващи шаблони.

Междуличностно обучение: Обучение по групи.

Вътрешна работа: Самообучение, така наречената в България самостоятелна работа.

Интегрирана учебна програма

Повечето учители доста усилено се опитват да не преподават учебните теми като изолирани купчинки от информация, обединявайки знанията по запомнящ се и полезен начин. Вместо да се изолират отделните теми в учебните програми, които използват тематични единици, работят добре, за да обединяват знанията по начин, който е полезен и запомнящ се.

Например в урок за египетската история може да включва такива по история, малко за лингвистика и език (с йероглифи), научна част (физика и изграждане на пирамидите), домашна работа, за подклаждане на любопитството (разказ за любимия египетски паметник на детето) и четене на книга за древната култура.

 Определяне на „Ученето“

От психологическа гледна точка се оказва, че думата „научил“ има различни страни. В класната стая може да бъде способността да се изразяват факти и информация по време на оценяване. Макар това да е една форма на учене, съществуват и други форми на обучение, които са също толкова важни:

запаметяване;

събиране на факти или методи;

разбиране на реалността;

осъзнаване на света.

Грижа за интровертите в класа

Лесно е да се приеме, че „груповата работа“ винаги е най-добрият подход. Че учащите, които вдигат ръка при въпрос, са внимателни относно материала. И че студентите, които предпочитат да работят сами са самотници. Но всичко това не е задължително вярно. И учителите се опитват да стигнат до всяко дете, независимо дали то е готово да изрази знанията с думи като другите или се опитва да го направи тихо, почти незабележимо.

Създаване на пространство

Всеки учител се опитва да спазва правилата, но понякога да научиш група деца на нещо, не се вписва в „стоенето мирно и мисленето над задачата“. Понякога изисква пространството за работа да е със свободен режим на движение, творене и проектиране.

Творчеството изисква активирането на дясната страна на мозъка. Логистично, предоставянето на учениците на място да се разпростират и творят, да се отдалечат от бюрото или да гледат към небето навън понякога е добро решение. Учителите оставят празно пространство за идеи, с надеждата децата да успеят да приложат теорията от урока, за нещо свое. Добрите учители понякога са тих наставник, помагащ само по техническите въпроси, вместо диктатори, предвождащи армия от пионки.

Правилния метод за преподаване на материала

В стремежа към „по-дълбоко учене“ някои учители могат да отхвърлят концепцията за „плитко учене“ – простичко припомняне на теории, факти и правила. Въпреки това, добрият учител помни, че има известна валидност да се ротира запаметяването и способността да се регулират правила и факти, в зависимост от информацията.

Например, развитие на умение за помнене за числа и групиране е особено полезно при възпроизвеждане на дати и може да се използва за ученето по история. Но това, че едно дете помни датите написани в урока, благодарение на умението да групира числа, не значи, че има някаква представа до какво води световна война или създаване на държава (свързани с въпросните дати). В зависимост от възрастта учителите дават информация, която да създаде правилна представа на децата, за случилото се в миналото, без да им причиняват терзания и травми.

Формиране на навици

Психолозите казват, че отнема около 30 дни, за да се формира нов навик. Родителите, които преподават на децата нова рутина (като миене на зъби) трябва да помагат на детето си най-малко 30 последователни дни, преди мозъкът да заработи на „автопилот“. Това е моментът, в който се появява обикновеният навик. В обучението се прилага същата концепция. Учителите могат да обяснят на учениците значението на ежедневното учене, вместо ужаса от безсънно учене в нощта преди изпита.

Малкото, но пък ежедневно повтаряне на информацията, върши прекрасна работа, карайки мозъка да я изтупва от праха и прибира прилежно на достъпно място. Изграждането на навик може да стане изключително ефективно, ако се продължават заниманията, докато се достигне нова, по-висока норма на съществуването им.

КАКВО ПРАВИ УЧИТЕЛЯ УСПЕШЕН?

Опитът в четенето, писането, математиката или науките е необходим, но способността да се прехвърлят тези знания на друг човек е това, което отличава великолепният преподавател. Каква полза има, ако един учител знае всички факти, но не може да ги съобщи по начин, който другите могат да разберат? Какъв е смисълът от подаването на информация, ако тя не може да бъде възприета, поради неумение за реформиране по смилаем начин?

Освен да познават съдържанието на учебната програма, по време на подготовката си за работа учителите получават основно разбиране за това как хората придобиват и поглъщат знания. За да надникнем в техния свят и да разберем особеностите на тяхната работа с децата и учащите представяме на вниманието ви 10 принципа, които всеки учител използва, за да преподава.

1. Учениците се учат различно

Може да изглежда лесно и очевидно, но колко класни стаи понастоящем са проектирани в един и същ учебен стил?

Работните листове и схемите работят добре при ученици с добро визуално възприемане, но има деца, нуждаещи се да чуят информацията, за да я разберат в пълнота. Повечето педагози полагат усилия да обяснят всяко нещо по няколко различни начина, за да успеят децата да разберат, независимо от слабите си страни.

2. Укрепване

Вземаме географията като пример – ако трябва децата да научат кои са окръжните градове в страната, то е най-разумно знанието да се подкрепи, за да се задържи в умовете им. Може да се пробва с показване на картата и рисуване. Може да се изпее песен, може да се играе на двора с импровизирана карта на страната. Въпросът е децата да ангажират възможно най-активно мозъчетата си, за да запомнят урока.

3. Поднасяне на информация от значение

Информацията се съхранява за дълго, когато се отнася за всекидневния живот. Добре е математическите понятия да бъдат подсилени с примери от реалния живот или ученикът няма да има друга причина да абсорбира информацията, освен изпита и последващата оценка.

Историята е една от най-трудните теми, които трябва да се внесат в настоящето, тъй като тя се занимава предимно с минали събития, дати и хора. Намирането на верните методи при преподаване за всеки клас е едно от тежките неща за педагозите, може би в подобни области те имат най-силна нужда от подкрепата на отглеждащите детето възрастни. Доколкото е възможно, историята трябва да бъде преживяна чрез усещания от първа ръка, музеи, полеви екскурзии и други дейности за обогатяване.

4. Неуспехът е удивителен учител

Възрастните се учат от провалите, децата също. Всъщност, попитайте всеки успешен човек какво му е помогнало и обикновено отговорът ще включва история, която се връща към някоя голяма „бъркотия“, довела до правилните изводи. Неуспехът учи дори по-добре, отколкото перфектен резултат наизпита. Противно на общото мнение, педагозите виждат възможността на децата да се справят по-добре, точно защото в предходен случай са се провалили. Нужно е обаче и насърчение от близките на ученика, за да се използва тази възможност.

5. Преподаване кратко и организирано на „хапки“

Когато човек иска да запамети телефонен номер, той разделя цифрите на лесни за запомняне модели (най-често по тройки). Това е така, защото мозъкът трябва да положи голямо усилие, за да задържи дълъг списък с цифри, но може да направи това, когато са организирани по смисъл. Същият принцип важи за лекциите и при уроците на децата.

6. Използват няколко различни „ъгъла“

Първо, учителят обяснява основната концепция. Това осигурява рамка и контекст на информацията. На второ място, той изследва по-подробно всяка част от процеса. Трето, той обяснява отново целия процес, този път насърчавайки учащите да задават въпроси. Четвърто, той моли учащите да му го обяснят. Накрая, поема процеса в свои ръце и го вмъква в ежедневна ситуация, която подпомага учениците да прилагат информацията при реален пример от живота. Тъй като подсилва концепцията с различни ъгли, мозъкът е по-способен да организира информацията. Опитвайки се да обхване всички точки в едно обяснение, ще стигне до повечето ученици.

7. Стараят се да използват технологии

Никога преди в човешката история не е имало такъв несравним достъп до знания и информация. С използването на таблет или смартфон ученикът може да получи незабавни отговори на въпросите, които преди означаваха ровене в прашната енциклопедия някъде из библиотеката. Това означава, че запаметяването вече не е толкова необходимо, колкото преди 100 години. Старите традиции и предаването на информация устно са почти изчезнали. Вместо да се противопоставят на напредъка на технологиите, учителите могат да се възползват от възможността да стигнат по-дълбоко в ума на учениците, тъй като не трябва да губят време, опитвайки се да събират труднодостъпни факти. Изследвайки теми, изучавайки по-основни социологически въпроси, преподавайки изкуството на изобретателността и творчеството, откривайки философията на критическото мислене и насърчавайки иновациите учителите заразяват децата с любопитство.

8. Нека учениците преподават

Един от най-ефективните методи за усвояване на знания е да преподават на другиго. Много учители осигуряват на децата възможности да дават лекции, презентации и да разработят свои собствени планове за уроци. Учителите могат да инструктират учениците да създадат план за уроци за много по-малко дете, дори ако концепцията е трудна. Това принуждава учащите да опростят теорията, да намерят интересни истории и примери от реалния живот, и да деконструират понятията в „хапчици“, достатъчно лесни за асимилиране.

9. Създават любопитство

Знаем как, когато нещо е интересно на учащия, способностите му в областта бързо нарастват и стават много по-широки. Създават се по-висок фокус, упоритост, инициативност, ангажираност и инвестиции в материала. Учителите могат да дадат на учащите свободата да избират собствените си теми, което подобрява работата на класа, който може да страда от липсва мотивация.

10. Обратна връзка, какво и кога

Обратната връзка е от решаващо значение за това как учениците се учат. Когато могат да разберат своите силни и слаби страни, да приемат и получат конструктивна критика, да бъдат пренасочени към областите, които се нуждаят от помощ, цялостният процес на учене се засилва. Въпросът е дали ученикът може да приеме критиката и преподаващият да успее да я предаде ефективно, но не нараняващо.

Източник: opencolleges.edu

СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ СИСТЕМИ

Образователните системи в  21 век се намират в етап на промяна, предизвикана от ясно наблюдаващото се противоречие между изпреварващото развитие на обществените системи и изоставащите образователни такива. Това поражда бурно развитие на педагогическата наука, което се опира на съвременните науки за човека. Образователните лидери се обръщат към нови подходи, базирани на идеите за свободно развитие на личността и нейната педагогическа поддръжка. Кратките резюмета  на актуалните тенденции очертават някои практически идеи за приложението им в училище.

1. Хуманинистичен модел – развитие на  творческите и интелектуалните възможности Хуманната педагогика (хуманистичното направление в педагогиката) е методологична основа върху която се изгражда образователният процес в неговата цялост: възпитание и обучение.

Монтесори училища – Приемането, че всеки ученик знае и може различни неща, знае кои са му силните страни и подкрепян от учител, упорито ги развива – воден от вътрешната си потребност и любов към ученето Практически идеи: използване на общи помещения, в които се смесват ученици от различни възрастови групи, така че да могат да гледат, да преподават и да се учат един от друг. Когато предаваш умението си на друг, ти самият го разбираш по-добре и по-задълбочено.Така, чрез подобен тип динамика и по-големите деца учат от по-малките.

Теория на Х. Гарднър за Множествена интелигентностИнтелигентността е потенциал на индивида в дадена област,който трябва да бъде разкрит и развит, всички хора имат различни видове „интелекти”.  Практически идеи: Всички ученици притежават всички видове интелигентности. Преподавайки уроците по начин, който включва целия спектър или поне голяма част от него, учителите могат с един урок да достигнат до повече ученици.  Можем да  използваме нагледни средства, графични помагала, които да се попълват едновременно с четенето на текстовете; като създадем места за практикуване на различните дейности в класната стая, за експериментиране и изпробване. Други вариант са: възлагането на работа по групи и/ или индивидуални проекти, смяна на дейностите, което ще даде възможност за една по-богата учебна среда и ще обхване всички учащи.

2. Духовно възпитание – изграждане на духовни, нравствени и морални ценности. Изходни постулати:  Ученикът е ценност; Ученикът е Божие творение; Ученикът е изпълнен с огромна енергия; Ученикът има мисия.

Слънчева педагогика: Практически идеи: Засаждане на определени растения, възпитаване в отговорност към околната среда, грижа, самостоятелност, отговорност и трудолюбие. Част от учебните часове могат да се провеждат на двора и така децата нагледно да изучават биология, география или математика;

Озарена педагогика – Целта ѝ е да е един мост между сегашната стандартизирана образователна система и педагогики, специализирани за родители с духовни търсения. Практически идеи: Осъзната работа за здрави физически, психически (ментално) и емоционално деца

3. Антропоцентрично направление- възпитание на естествените способности, без потискане на волята. Към детето се подхожда като към цялостно същество, на което е нужно да се даде възможност за развитие на всички негови дадености: на тялото, душата и духът

Валдорфска педагогика – Изхожда изцяло от познанието за същността на човека и етапите, през които детето преминава в процеса на своето развитие. Целият учебен процес се структурира и оформя около специфичните начини на развитие на децата като им помага да намерят смисъл в живота. Практически идеи: Би могло да се приложи частта, в която се стимулира взаимопомощта, като по-надарените ученици помагат на по-бавно обучаващите се. Учителите се стараят да направят часа по-интересен и завладяващ и да развият способностите на учениците сами да достигнат до същността на материята, а не да им предлагат готови формули за разрешаване на всеки проблем.  Взаимното разрешаване на проблеми от различно естество от хора с различни интелектуални и емоционални заложби е една добра подготовка за бъдещия професионален живот. Концепцията за  физическа виталност, добра форма и постоянство;

Педагогика Реджио Емилия – наблюдението, слушането и творческият акт са същинските източници на познание. Практически идеи: Активно учене – децата изучават чрез наблюдение и експерименти природните явления, продуктите на човешката дейност, обществените отношения, световната култура (литература, изкуство). Децата се учат да задават въпроси, да проследяват процеси, да издигат и доказват хипотези.

Демократичното образование: (Сър Кен Робинсън)- истинското учене (в противовес на запаметяването на факти, които се забравят бързо) може да се получи само в условия, свободни от страх и стрес, и при които изучаваната информация има отношение и е интересна за индивида. Практически идеи Учене  извън класната стая, игра, свободни разговори, наблюдения, независими изследвания, Интернет проучвания, правене на проекти, посещение на музеи, пътуване и дискусии с ученици и учители. Изготвяне на „договори“ за обучение-Планове за личностно развитие

4. Технократично направление – изграждане на умения да се спазват правилата

Изследователски подход в образованието – Подходът „SINUS“ : Обучението е активен, конструктивен, кумулативен и целенасочен процес. Като такъв трябва да бъде възприеман и от учениците. Практически идеи: Акцент върху пет различни аспекта на обучението: 1. Стил на преподаване 2. Работа по задачи/цели 3. Техническо съдържание  4. Начини за проверка на постигнатото 5. Ролята на учителя по математика.

Създаване на „инкубатори за таланти“ – талантът се определя много по-малко от гените, а по-скоро от действията – най-вече от комбинацията на интензивна практика и мотивация, която предизвиква развитие на мозъка. В основата е науката неврология и виждането, че „малките стъпки, повтарящи се във времето, ни преобразяват. Инкубаторите работят на база изграждане на таланта ден след ден. Практически идеи: „Създаване на модел за подражание“, който увеличава подсъзнателната мотивация „Учене чрез наблюдение“ – усвояване на определени движения, умения, както и създаване на интензивна връзка чрез слушане и гледане, „Планирай днес и утре“. Във всяко шкафче ученикът ще има кутия от обувки, чийто дизайн то ще си направи и ще слага в нея цветни листчета, отговаряйки на въпросите – резултати от днес, идеи за утре и цели за следващата седмица. „Мислене в образи“ – човешкият мозък запомня по-успешно в образи, отколкото чрез абстрактни понятия и/или не интерактивно представяне на съдържание – презентационни и интерактивни методи на преподаване. „Свийте пространството“ – малките пространства могат да задълбочат упражненията, като увеличат броят и интензивността на повторенията и подчертаят целта. „Затворете очи“ с цел подобряване на усещанията и баланса.„Положително рамкиране“ – съсредоточаване вниманието върху целта (това, което иска да направи), а не върху възможната грешка (това, което иска да избегне). Възпитаване в издръжливост – комбинация от страст, упоритост и самодисциплина, която подтиква човека да се движи напред, независимо от пречките.

Предприемачеството – Обучение на децата за бъдещето и развиване на техния капацитет за иновации – не само да правят настоящите неща по по-добър начин, но и да измислят нови. Креативно мислене, иновации, въображение. Практически идеи:Обучение за управление на времето, работа в екип, комуникативност, работа под стрес, гражданско образование, наблягайки на практиката. Обръщане внимание върху технологиите и техният трансформиращ ефект върху работата и демографията. Използване на методи, които предизвикват любопитството на детето/ученика. Създаване на чувство на идентичност както в преподавателите, така и в учениците. Развиване на усещане за мисия в преподавателите – а именно, че те моделират бъдещето. Образователни методи: Интерактивност, Учене чрез правене, Менторство и въвличане на практици с различни професии в образователния процес

5. Функционално-ролево направление – доминиране обществените интереси над личните

Общностните училища –  Всяко училище е общност от индивиди и групи, но в същото време, училището е част от едни по-големи общности, които формират децата и средата, в която те растат. Училището трябва да бъде отворено към всички общности и да създава условия за тяхното включване в училищния живот по начини, които са удобни, изпълними и уважителни към различията. Практически идеи: заедно всички – ръководство, учители, ученици, родители да имат участие в сътворяването на това как изглежда и как се възприема училището – като организация, взаимоотношения, процеси, резултати, пространства.  Фокус е върху създаването на училищна култура за учене. Споделено използване на пространството – на родителите се предлагат различни услуги, предоставяни в училището в свободно от учебни часове време.

6. Синергични образователни програми

Финландски модел – за успешното когнитивно развитие е необходимо да се осигури емоционален комфорт у децата. Практически идеи: Прилагане опита на Финландия в частта за замяна на основни дисциплини с теми – т.е въвеждане на интердисциплинарен подход, така, че да се намира по-лесно причинно-следствената връзка в определени явления, събития, процеси. Иницииране на мултидисциплинарни модули на обучението по езици, география, науки и икономика.

Теория на Марк Пренски- Образованието трябва да постигне Ефективно: мислене, действие, взаимоотношения, реализация. Практически идеи: -развиваме абстрактно и символично мислене, развиваме логика, причинно-следствени връзки, умения за комуникация, разбиране на човешкото поведение, критично мислене, вземане на решения.

Система JUMP Math – създава у децата вътрешна мотивация за учене и искрен интерес към учебния материал.  Придобиват нагласи и умения за аналитично, критично, конструктивно и творческо мислене за решаване на проблеми. Практически идеи: Приложение за работа на по-трудно успяващи деца в допълнителни занимания – часове СИП. Подходяща за изграждане нагласи и умения за работа в екип, взаимно уважение и взаимопомощ, групова интелигентност

Сугестопедия – съчетание от педагогика и психология. В основата на метода стои схващането, че човешкият мозък разполага с неизползвани резерви за усвояване на информация.  Тяхното разкриване спомага за многократно по-бързото и ефективно учене. Практически идеи: умствена релаксация и ненапрегната концентрация   с помощта на изкуството при изучаването на чужди езици и в началната училищна педагогика.

Рефлексивен подход в обучението – теорията за рефлексията съчетава психологията, социалната антропология и  педагогиката, като  разкрива най-ценното за човешкото мислене и самопознание, за човека като активен субект на познанието на света и на самия себе си, на активното взаимодействие с други хора и с околния свят в процеса на неговото целенасочено преобразуване и на собственото си целенасочено самоусъвършенстване. Практически идеи: максимално съобразяване с познавателните възможности и с интересите на учениците и стремеж към развиване на тези възможности и интереси чрез обучението; съотнасяне и свързване на усвояваните знания с модела и логиката на познавателните действия; ясна практическа насоченост и осмисленост на знанията и обучението като цяло;  създаване от всеки учител на собствен професионален стил, в който са съчетани хармонично най-силните му индивидуални (личностни) черти с основните функции и задачи на професията.

Традиционен модел – ориентиран към усвояване на знанието, модел за систематично академично образование като начин за предаване на младото поколение на универсалните елементи на човешката цивилизация: знания, умения, навици, идеали и ценности. Практически идеи: обучителната програма осигурява функционална грамотност и социализация на личността.

ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

От кратката справка за  актуалните направления в съвременните образователни системи е видно следното:

 1. Нито една образователна парадигма (образователен модел) самостоятелно не е в състояние да отговори на нуждите на съвременните деца и ученици

2. Изискванията на обществото (икономиката)  и родителите (идеята за успешната реализация) не отразяват (поради непознаване) нуждите на децата от пълноценно и здравословно развиване и изграждане на личността  в периода на израстване

Дистанционно обучение – как да помогнем на детето

Как да направим онлайн уроците пълноценни? Този въпрос си задават в момента и учители и родители, чиято обща цел е да помогнат на децата да не загубят инерция и да не изпускат материал, докато са в дистанцонно обучение  Всъщност успешното дигитално обучение не е нещо ново. Цели университетски програми се случват онлайн, чрез видео уроци и практически задания. Компании успешно обучават нови служители, пръснати из целия свят, без физически да са се срещали дори веднъж. Това, което трябва да направим, е да вземем успешните примери от тази практика и да видим как можем да ги приложим в обучението на по-малките и кое е възможно в настоящите условия. Добрата новина е, че почвата за започване на дигитално обучение е повече от благодатна. Ето ти време да използваме “зависимостта” на новото поколение от технологиите и да му помогнем да учи чрез тях. Независимо дали задачите се изпращат по имейл, гледат се видеоуроци или се работи в някаква онлайн платформа, електронното обучение вече е факт и от общите ни усилия зависи да го направим по-успешно.

ПОДГОТОВКА

Започнете с подготовката, която ще ви помогне в практическата организация на “учебните часове” вкъщи: 

Подготвителен СЪВЕТ 1: Като за начало не оставяйте детето да се успива, махнете пижамите, закусете и се срешете, както за обикновен делничен ден. Нищо че ще остането у дома, нека сутрешната рутина си продължава, така ще усетите подготовка, че ви чака работа, а не мързеливата неделя. Проветрявайте по-често помещението, в което детето учи, мозъкът има нужда от кислород.

Подготвителен СЪВЕТ 2: Постарайте се работното място да е подредено. Нека тетрадките и учебниците не бъдат разхвърляни из цялата стая, а сортирани по предмети и папки. Направете си график / програма за учене по часове, който да е непрекъснато пред очите на ученика. Така и в главата на детето ще е една идея по-малко хаотично.

Подготвителен СЪВЕТ 3: Дългото седене пред екран  води до желание за по-често похапване. Когато хората се хранят, докато се разсейват с нещо друго, като телевизия, четене, игри или сърфиране в интернет, консумират до 25% повече калории през целия ден. За да се предпазите от това, определете и спазвайте часовете за основните хранения и междинни здравословни закуски. Имайте на разположение вкусна полезна напитка (напр. чай, домашна лимонада), плодове и здравсловни снаксове.

ПО ВРЕМЕ НА ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕ

А сега към същината. Синтезирахме за вас някои съвети от успешната световна практика в насока на онлайн обучения:

1. Баланс между онлайн и офлайн време/задачи

Ключов момент при онлайн обученията е, че времето в което мозъкът ни може да остане фокусиран докато гледа видео или презентация е сравнително по-малък от това да гледаме/слушаме същата презентация на живо. Най-малкото, защото е по-лесно да се “изключим” като цяло, не е нужно да се преструваме че слушаме, ако никой не ни вижда, лесно можем да отворим още няколко таба на монитора, където да цъкаме, ако ни стане скучно и т.н. За да предотвратим това, е добре да планираме така ученето, че гледането/слушането/четенето на нов материал да бъде балансирано с изпълнението на определени практически задачи. При възможност планирайте/адаптирайте задачите така, че да не изискват продължителна работа пред екрана, за да може очите на детето да почиват и да не се претоварват. 

За да увеличите ангажираността и ефекта при онлайн обучение може да използвате и допълнителни стратегии. Ето няколко идеи: Дайте задача, свързана с темата, която децата да подготвят преди съответния “урок” (да отговорят на 1-2 въпроса, да помислят какво на тях им е интересно по тази тема, да потърсят определена информация, да интервюират възрастен и т.н.);Помолете ги да разрешат определена практическа задача свързана с темата; Помолете ги да се опитат да предвидят отговора на определен въпрос свързан с темата, като накрая на презентацията/материала ще могат да сравнят дали посоченият от тях отговор е бил правилен; Помолете ги да обобщят най-важното от целия урок; Да потърсят информация и да представят определена тема (може да напишат есе, да снимат видео, да направят снимки и т.н.);Ако има възможност, може да оценят взаимно работата си като си разменят домашните с други деца.

2. Планирайте по-чести почивки

Изследванията сочат, че ефективното учене се случва, когато сесиите са планирани с продължителност 20-50 минути. След всяка кратка почивка, мозъкът увеличава способността си да възприема и запомня нова информация. Не случайно и в училище на всеки 40 минути има междучасия. За децата повече от 30 минути без почивка пред екрана не са препоръчителни. Не се плашете от паузите, те ще помогнат на детето да бъде по-фокусирано след тях. Използвайте това време за ведрина, междинна закуска или за някоя от идеите от предишната точка или от точка 5.

3. Съвети при учене от видеоматериали

За записано видео съдържание, може да предложите на детето да спира видеото на пауза на всеки няколко минути, за да записва в тетрадката си най- важното от това, което е чуло (или да го нарисува или представи схематично например). Ако видеото е на живо, е по-добре детето да се съсредоточи да слуша и да участва в дискусията, вместо да се опитва да води подробни бележки. Ако е пропуснало нещо, може да прегледа отново запис от срещата по-късно.

4. Включете се доколкото можете в процеса

Когато са в училище, децата обсъждат активно темите помежду си или с учителя. Да разговарят с някого за това, което виждат, помага на децата да развият речника си и да задълбочат познанията си по темата. При възможност се включвайте в гледането и обсъждането на част от материалите, особено тези, които затрудняват детето. Но нека не свиква да ви пита постоянно и за всичко само защото знае, че мама е наблизо. Поощрявайте го първо да се опита и да помисли самостоятелно и чак след това се впускайте да помагате.

Всичко това е може да се изпълнява от родителите, но ако това е невъзможно по различни обективни причини има възможност да се възползвате от социално отговорното предложение на STUDY&CARE

„РАБОТИЛНИЦА ЗА ТОЛЕРАНТНОСТ”

Провеждане на кампания „РАБОТИЛНИЦА ЗА ТОЛЕРАНТНОСТ”

В творческата работилница на клубовете Шарени мъниста родителите ще изработят предмети и сувенири по традиционен за ромския, турския  и българския етноси модел, с водеща роля на ромските родители.

Работата на клубовете ще продължи с подготовка на фотографска изложба за представяне на мигове от живота на децата в община Пещера, в която ще вземат участие деца и родители и ще протече извън клубовете на територията на общината.

Родителската работилница ще подбере фотоси за изложбата, експонирана на заключителното събитие.  Съвместното творчество ще улесни връзката“родител-родител“ и ще направи приемането на добрия пример на подкрепящия родител лесно и желано. Постигнатото утвърждаване на ромските родители като знаещи и можещи възрастни ще подкрепи стремежа им да се ангажират с образованието на своите деца и да ги мотивират за продължаване в по-горна училищна степен. За работата на клуба ще  бъдат изготвени информационни материали и публикации в медии.

ПРОГРАМА ЗА ОБУЧЕНИЕ НА РОДИТЕЛСКИ КЛУБОВЕ „ШАРЕНИ МЪНИСТА“

 

Развиване на родителски компетенции за подкрепа и насърчаване на децата в процесите на интеграция и учебните занимания

Дейността се реализира под формата на ежемесечни срещи и тренинги – организирани съвместни събития за изграждане на етническа толерантност между родителите и обхваща 9 глобални теми за работа с родители за образователна интеграция  в интеркултурна среда:

Тема: Семейство.

Целта на тази тема е да подпомогне родителите да:

  • разберат, че понятието “семейство” би могло да означава различни неща дори за хора, числящи се към една и съща или различни култури;
  • се запознаят със структуриран метод за разбиране на понятието “семейство”;
  • получат по-добро разбиране на функциите на семейството по отношение на децата;

Тема: Раждане

Целта на тази тема е да подпомогне участниците да:

  • разберат, че бременността е важен период от живота както на майката, така и на бъдещото дете;
  • да си изградят ясна престава, че всяка бременност е събитие, което трябва да се разглежда като част от един поширок контекст;
  • разберат, че е особено важно да се отнасяме с уважение към бременната жена и към нероденото все още дете.
  • Тази тема би могла да доведе до обсъждане на ролята и отговорностите на семейството и обществото.

Тема: Какво означава „дете“?

Целта на тази тема е да подпомогне участниците да:

  • осъзнаят основните потребности на децата;
  • изградят ясна представа, че потребностите на детето трябва да се уважават толкова, колкото и тези на възрастния.

Тема: Психосоциално развитие

 Тази тема е предназначена да подпомогне родителите  да:

  • осъзнаят необходимостта от психосоциално развитие;
  • идентифицират различни модели на развитие в тяхното собствено общество;
  • се научат да характеризират различните възрастови групи и да описват психосоциалните потребности на всяка група.

Тема: ИГРА

Целта на тази тема е да подпомогне участниците да разсъждават върху всички възможни причини, които стимулират децата към игра.

Тема: Обучение

Целта на тази тема е:

  • да подпомогне родителите да развият знанията си върху начина, по който децата се учат;
  • да се осъзнае от родителя „Що е това педагогическа технология?“ на определена форма на педагогическо взаимодействие;
  • да се извърши анализ на водещи психологически подходи в процеса на обучение. Необходимо е всеки родител да запознае другите с философията на учебната програма , по която обучава детето, да изведе за себе си позитивни и негативни самооценки за своята работа

Тема: Общуване

Целта на тази тема е да подпомогне родителите  да:

  • разберат, че общуването с децата е необходимост;
  • разберат, че степента на успех зависи от начина на общуване с децата;
  • научат, че освен речта съществуват още много други начини за общуване с децата.

Тема: Подкрепяща среда

Целта на тази тема е да подпомогне родителите  да:

  • идентифицират положителната и негативната среда за развитие на детето;
  • разберат последиците от физическото и психологическото наказание.

Тема: Деца в неравностойно социално положение

 Целта на тази тема е да подпомогне родителите да:

  • идентифицират ситуации, представляващи трудност за децата;
  • разпознават реакции, които са характерни за децата в такива ситуации.

 

ОБУЧЕНИЯ ЗА РОДИТЕЛСКИ КЛУБОВЕ „ШАРЕНИ МЪНИСТА“

 

 

 

 

 

 

ВКЛЮЧВАНЕ НА РОДИТЕЛИТЕ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ПРОЦЕСИТЕ НА ИНТЕГРАЦИЯ –УЧАСТИЕ НА РОДИТЕЛИТЕ В ЖИВОТА НА УЧИЛИЩЕТО

Направеният преглед, на начините за включване на родителите в живота на училището в няколко от най-добре представящите се по отношение на образованието страни, дава възможност да бъдат направени няколко много важни извода:

  1. Страните с най-добре развити образователни системи в света, като Финландия, Дания и Норвегия, прилагат модел на цялостна децентрализация на образователната система. В тези държави, въпросите за образованието са прехвърлени изцяло за решаване от местните власти и самите училища, които от своя страна прехвърлят тези правомощия на директорите и учителите, които заедно с родителите се стремят да дадат най-доброто на всеки ученик;
  2. Страните с добре развита образователна система като Финландия, Дания и Норвегия поставят в центъра на своето съществуване ученика и неговото, благосъстояние, развитие и превръщане в пълноценен, мислещ и способен гражданин;
  3. Колкото по-добре развита е една образователна система, толкова повече се стреми да включи родителите в управлението и надзора над училищната дейност, осъзнавайки тяхната значимост и полезност като партньор във възпитанието и израстването на децата и младежите;
  4. В страните с добре развита образователна система, правата на родителите и начините за тяхното включване в училищния живот са добре разписани в нормативен акт. С цел осигуряване на ефективно прилагане на свързаното с родителското включване законодателство, в помощ на родителите и училищата се издават практически указания и наръчници;
  5. Родителските и Училищните съвети са един прекрасен инструмент за включване на родителите в процесите на взимане на решения, изготвяне на училищни политики и надзор върху тяхното прилагане. За да бъдат ефективни, обаче, е необходимо техните членове да бъдат добре информирани за своите права и задължения, както и да бъдат обучени как да ги реализират на практика. Сериозна подкрепа в това отношение могат да окажат неправителствените организации;
  6. Родителите в страните с добре развити образователни системи имат водещо значение по редица въпроси, съществени за образователния процес и живот в училището, в това число:
  • организацията на преподаване и в тази връзка броя на уроците във всяко ниво,
  • продължителността на учебния ден,
  • предоставянето на уроци по избираеми предмети,
  • предоставянето на специално образование в училището
  • разпределението на учениците по класове;
  • сътрудничеството между училището и семейството;
  • общата подготовка
  • планиране на пребиваването на учениците в училище по време на училищни лагери, практическа работа и стажове и други;
  • одобряване на бюджета на училището в рамките на предложената от училището финансова рамка;
  • одобряване на образователните материали
  • определяне на училищните правила;
  • отправяне на препоръки до местната власт за назначаване на директор и учители;
  • отправяне на препоръки относно учебната програма на училището и плановете за дейността и развитието на училището;
  • оценка на училището и др.

РОДИТЕЛСКИ КЛУБОВЕ „ШАРЕНИ МЪНИСТА“

 

Дейност 2.1.  Изграждане на родителски компетенции за подкрепа и насърчаване на децата в процесите на интеграция и учебните занимания;

Традиционните образователни практики в Р.България не акцентуват на проявите на етно-междукултурно общуване, като социална потребност и поведенческа практика на учителя и родителя. Не са рядко явление и скритите практики на социокултурна асимилация на малцинствените общности: роми (цигани) и турци, чрез образователни програми, пакети и учебници, не адаптирани към тяхната етнопсихология.

Вътрешната среда за осъществяване на междукултурен диалог за педагогическо взаимодействие с родителя се определя от следните фактори:

  • Не всички структури, имащи отношение към междукултурното образование, осъществяват своите функции в съответствие с мисията си;
  • Разработените образователни програми и форми не са съобразени със социалните и образователни потребности на конкретната малцинствена група (етническа общност, етническа група, конфесионална група и др.);
  • Не познаване от учителя и социалните партньори на детската градина на законодателството в сферата на етническите и демографските въпроси у нас и в ЕС;
  • Отсъствие на навик за ефективен диалог между НПО структурите на гражданското общество (респективно парламентарната комисия по въпросите на гражданското общество и Обществения съвет към нея) и държавните структури;
  • Отсъствие на умение за стратегическо планиране на директорите на детските градини за своята дейност по отношение на сътрудничеството и взаимодействието с другите социални партньори;
  • Отсъствие на прозрачна координация между структурите на местната власт и държавните структури (МОН);
  • други.

 Външната среда на учителя за осъществяване идеите за междукултурен диалог с родителя се определя от следните проблеми:

  •  Недостатъчно добре развита инфраструктура за развитие на гражданските инициативи, в т. число на родителите, в малките населени места (отсъствие на достъпна комуникация и други);
  • Отсъствие на информираност за дейността на детския учител по места;
  • Недостатъчна координация и сътрудничество между НПО (гражданските структури на родителите, напр. Училищно-родителските настоятелства към всяка детска градина), местната власт и държавната власт по етническите и демографските въпроси;
  • Не добро познаване на процесите на технологична интеграция на малцинствата от страна на образователните институции, институции, свързани със задачите на общественото здраве, институции, свързани със социалната политика и трудовите ресурси по места;
  • Не отчитане в достатъчна степен на мотивите, ценностните ориентации и етнотипа на малцинствените общности и групи;
  • Слаба координация между мотивите на партниращите структури и организации на всички равнища на държавното и местно управление (преследване на конкретен интерес: тук и сега, отсъствие на стратегическо мислене);
  • Отсъствие на знания за работа в сферата на гражданското общество при реализиране на държавната политика в сферата на етническите и демографските въпроси (нелоялна конкуренция при реализиране на различен тип проекти между НПО и държавни структури относно позиция на лидерство);
  • Отсъствие на ефективен диалог и взаимодействие с дирекцията по етнически и демографски въпроси и предучилищните образователни институции. За реализирането на държавната политика в сферата на етническите и демографските въпроси, търсене на партньори и координация за регулиране на взаимодействията, провеждане на постоянни обществени форуми и други;
  • Отсъствие на работна група за анализ на досегашното състояние на предмета на дейност на дирекцията по етнически и демографски въпроси спрямо образователните институции и извършване на стратегическо планиране на дейността;
  • Отсъствие на банка за консултанти, експерти и оценители на дейността на предучилищния сектор в информационен, консултативен и обучителен план;
  • Отсъствие на национална мрежа от центрове по етнически и демографски въпроси в план: образование, социални дейности, здравеопазване, трудови ресурси, професионална ориентация, бизнес-структури и други, които да подпомагат дейността на образователните институции.

Предвид превенция на негативните установки от страна на учители и родители и проявата на расизъм и ксенофобия, се поражда необходимостта от създаването на Родителски  клубове

 

 

Създаване на ученически клубове по качество, Проект BG05M2OP001-3.002-0303-С02 „Шарени мъниста“

Чл. 12 и чл. 13 от Конвенцията на ООН за правата на детето подчертават, че детето има право да му бъде осигурена възможност да формира свои собствени виждания и мнения, да ги изразява свободно и на тях да се придава съответна тежест във вземането на решения.

Това е  критичен процес в развитието на децата като пълноценни личности, способни да отстояват своите позиции. То е средство за закрила на детето. Едно ненаучено да споделя мислите и чувствата си дете може например  да не споделя, че е обект на тормоз, а в такава ситуация отговорните възрастни не биха могли да предприемат действия. Децата не само изразяват мненията си свободно, но са и активен участник в общностните и обществени процеси, които са свързани  със сплотяването на отношенията дете-възрастен, усвояване на компетентност за общуване и овластяване на децата. Участието на децата в клубове за качество e  фактор за развитие на техните общности  в училище.thumb_890x0_лагери

По време на ученическите лагери, които се провеждат в периода 22.06.-22.08. 2018 г. експерти-педагози от АОЛ организират  съвместни обучителни сесии с учениците –дискусии по определени теми, за да повишат по подходящ начин техните знания и умения относно комуникациите, за генериране и развитие на техните идеи, лидерски умения, взаимодействие с възрастните. Учениците имат възможност да се запознаят с добри български и европейски практики и форми на  детско и младежко участие и да създадат  КЛУБОВЕ ПО КАЧЕСТВО във всяко училище,  които да изготвят свои програми. Члез своите програми  клубовете ще търсят отговор на въпроса: Какво може да се промени в училище, за да бъде по-приятно и да научавам повече?