Училището и социалният прогрес – Джон Дюи (1897г.)

 

Джон Дюи (1859-1952) е американски философ, психолог и педагог, един от водещите представители на прагматизма.

Dewey

Вярвам, че образованието е основен метод за социален прогрес и реформи.
Вярвам, че всички реформи, които разчитат на изпълнението на закона на заплахата от наказание или на промените в механични и външни наредби, си остават временни и безплодни.
Вярвам, че образованието регулира процеса, чрез който индивидът взема участие в социалното съзнание; и че адаптацията на индивидуалните действия към това социално съзнание е единственият сигурен метод за социална реконструкция.
Вярвам, че това схващане отдава дължимото както на индивидуалистичния, така и на социалния идеал. То е индивидуалистично, защото признава формирането на определен характер като единствената истинска основа на правилния живот. И е социално, защото признава, че този характер не може да бъде формиран чрез някакво лично наставление, пример или призив, а само чрез влиянието на определена форма на институционален или общностен живот; и чe този социален организъм може да предопредели етическите резултати с помощта на своя орган, училището.
Вярвам, че в идеалното училище трябва да бъдат примирени индивидуалистичния и институционалния идеал.
Вярвам, че дългът на обществото към образованието е негов първостепенен морален дълг. Чрез закон и наказание, чрез социална агитация и дискусии обществото може да се регулира и формира по един повече или по-малко случаен и произволен начин. Затова пък чрез образованието обществото може да формулира собствените си задачи, да организира средствата и ресурсите си и така да се развива ясно и целесъобразно в избраната от него посока.
Вярвам, че когато обществото си даде сметка за разкриващите се по този път възможности и за свързаните с тях задължения, то би предоставило на образователните дейци несметни ресурси от време, внимание и пари.
Вярвам, че всеки човек с интереси в областта на образованието трябва да настоява на училището като най-важното и най-ефективно средство за социален прогрес и реформи, за да може обществото да осъзнае значението на училището и необходимостта да даде на образователните дейци всичко необходимо за изпълнението на тяхните задачи.
Вярвам, че в тази своя интерпретация образованието представлява най-съвършеният и тесен съюз между изкуството и науката, който бихме могли да си представим.
Вярвам във върховността на изкуството да придаваш форма на човешките способности и да ги приспособяваш в служба на обществото; вярвам, че на това изкуство трябва да служат най-добрите творци и че ничия проницателност, съпричастие, такт или способности не са твърде големи за подобна служба.
Вярвам, че с развитието на психологическите науки, с по-доброто вникване в структурата на личността и законите на нейния растеж и в същото време с развитието на социалните науки и на представите ни за правилно построена общност на индивиди всички научни ресурси могат да бъдат използвани за целите на образованието.
Вярвам, че когато науката и изкуството вървят ръка за ръка, ще се намери най-мощният мотив за действие, ще бликнат най-чистите извори на човешко поведение и хората ще влагат в работата си най-доброто, на което са способни.
Вярвам най-сетне, че учителят се занимава не само с обучението на отделните личности, а и с формирането на истински социален живот.
Вярвам, че всеки учител трябва да осъзнава благородството на своята професия и да помни, че неговата роля е да поддържа добър социален ред и да осигурява правилен социален растеж.

1897 г. Превела от английски Зорница Христова

в. Култура

Пълният текст на публикацията http://www.kultura.bg/bg/article/view/12073

ЗА СТАТУТА И ПРОФЕСИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ, ДИРЕКТОРИТЕ И ДРУГИТЕ ПЕДАГОГИЧЕСКИ СПЕЦИАЛИСТИ

Проектът на Държавен образователен стандарт  за  статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти поставя пред образователната общност множество предизвикателства.

Анализ  от Петър Зарев, Анелия Андреева, СУ „Св. Климент Охридски“

IMG_5730

последни консултации с доц. М.Кирова

На първо място се открояват въпросите за прозрачността на процеса.

  1. Липсва публична процедура и прозрачност при подбора на експерти за изготвяне на стандарта, В рамките на групата експерти, натоварени с ангажимента да изготвят текстовете се сформира така наречената “оперативна група”, със задача да напише съдържанието на Стандарта,  която отново е съставена непрозрачно и по неизвестни критерии.
  2. При широко рекламираните обсъждания на проекта на Стандарта на поканените на срещите образователни експерти, учители, директори, родители и и други заинтересовани лица не се предоставя тсамият текст, а се представя презаентация с опорни точки и идеи. Това се повтаря при всички обсъждания, включително и при обсъждането с членовете на Обществения съвет, чиято задача е да са експертния обществен коректив на чиновниците от МОН.

Втората група предизвикателства са свързани с функционалността на Стандарта

  1. Във формално логичен план Стандартът демонстрира разминаване с основните принципи на Националната стратегия за развитие на педагогическите кадри 2014 – 2020 година. Липсва описание и структриране на системата за квалификация. Стилът за подробно регламентиране на дейностите по Стандарта на всички нива от образователната система въвежда ограничения на самостоятелните действия на изпълнителите, лишава ги от инициатива и творчество, от възможност за гъвкаво реагиране на промени и нови ситуации

2.В съдържателен план  – в Стандарта липсва целеполагане – логическо обвързване между условия, процеси и резултати ( чл. 22. ал. 1. от ЗПУО).  В Проекта са разписани подробно правила за прилагане на ДОС, без съдържанието на самия Стандарт – ПРОФИЛА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СПЕЦИАЛИСТ, по неизвестни причини изнесен в Приложения. За сметка на това необосновано, основен акцент в Стандарта е атестирането и подробно описание на задълженията ( Длъжостни характеристики) на различните педагогически специалисти.

  1. Стандартът не създава единна нормативна уредба за държавно регулиране на първоначалната подготовка, продължаващата квалификация и професионалното развитие на педагогическите кадри. В него липсва система от специални мерки за привличане, задържане и развитие на педагогически кадри на възраст до 35 години и на специалисти с високо равнище на професионална подготовка и квалификация в системата на средното образование
  2. Сериозен пропуск е липсата на обвързване на кариерното развитие и квалификацията с финансирането им

Предизвикателството Иновативност  е доста бедно реализирано в Стандарта

  1. В Стандарта механично са пренесени текстове от старата нормативна уредба:
  • ППЗНП (от чл.123 до 131 и 147)
  • Инструкция № 2 от 29.07.1994 г. за изискванията за заемане на длъжността „учител“ или “възпитател
  • Наредба № 5 от 29.12.1996 г. за условията за повишаване квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета и реда за придобиване на професионално-квалификационни степени
  1. Подробното изброяване на формите за квалификация не дава възможност да се прилагат иновативни и нововъзникващи форми.
  2. Липсва нормативно осигуряване на равноправно третиране на дистанционните електронни форми на обучение за квалификация, вкл. по отношение спецификата на педагогически дизайн и провеждане . Не се предвижда използване на електронни ресурси за повишаване  на квалификацията

Приложимостта и достъпността на проекта за Стандарт са поредното предизвикателство

  1. Многобройните въпроси в атестационната карта – 50бр. (ДОС чл.75. ал.2. т.2 ) правят труден и нискокачествен процеса по атестиране. Опитът за използване на компетентностен подход в ДОС стои недовършен. Липсата на същностни елементи от компетентноста в Профил на педагогическия специалист ще компрометира използването му в атестирането
  2. Информационият регистър по чл. 82. (1) от ДОС – ограничава достъпа на доставчиците на образователни услуги до образователния пазар и създава условия за монопол. ДОС дописва ЗПУО в частта“Информационен регистър – вътрешна система за качество ” с  тежък лицензионен режим. Няма процедура за защита авторските права върху програмите за обучение.
  3. За създаването, поддръжката и прилагането на Информационния регистър е необходима сериозна експертиза на специализирано звено като Националния център за информация и документация (НАЦИД ). По този въпрос ДОС дописва ЗПУО: “Регистърът се създава и поддържа от определени със заповед на министъра на образованието и науката ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА на Министерството на образованието и науката” . Експертиза на лица или на специализирана структура? Кой е по – уязвим за натиск и корупционни практики?

Подходът заобикаля механизмите за увереност за спазване на процедури – СФУК, системата за двоен подпис, принципите на публичност и прозрачност на институциите.

Вместо заключение

Разглеждайки обстойно предложения Проект на Държавен образователен стандарт  за  статута и професионалнотот развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, можем да отбележим, че по структура, съдържание и тежък командно – административен език, Стандартът е повече „модел за работа с кадрите“.

IMG_6349

професионален разговор със заместник-министър Деян Стаматов

Съвременните научни достижения  в тази област сочат нова парадигма – създаване условия за РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ в образователната система.

Поставяйки за пореден път стари условия на входа, защо мислим, че ще получим нови  качествени резултати на изхода? Предизвикателствата са необходимост !

 

Предложения на колегията специалисти по Методика на обучението по… от СУ „Св. Кл. Охридски“,

Предложения на колегията специалисти по Методика на обучението по… от СУ „Св. Кл. Охридски“

Постановление № 162/17.04.1997 г – Наредба за единни държавни изисквания за придобиване на професионална квалификация учител Предложение на Работната група – 11.12.2015 г. Предложение на преподавателите по Методика на обучението по… от СУ „Св. Кл. Охридски“ –
·         Минимален брой  и хорариум на задължителните дисциплини (чл. 7 (1):

1.      Педагогика – 60 ч.

2.      Психология– 45 ч.

3.      Методика на обучението по … – 60 ч.

4.      АВИТО – 15 ч.

 

1.Педагогика – 75 ч.

1.1. История на педагогиката – 15 часа;             

 1.2. Теория на възпитанието – 30 часа;           

1.3. Дидактика – 30 часа

2.Психология – 60 ч.

2.1. Обща и когнитивна психология – 20 часа;  

2.2. Психология на развитието (възрастова) – 20 часа;                                                                         2.3. Педагогическа психология – 20 часа

3. Дидактика по/Методика на обучението по … 75 ч.

4. ИКТ в обучението и работа в дигитална среда 30 ч.

 

  • Минимален брой  и хорариум на задължителните дисциплини (чл. 7 (1):
  1. Педагогика (дидактика и теория на възпитанието)– 60 ч.
  2. Психология (възрастова и педагогическа) –  60 ч.
  3. Методика на обучението по … – 90 ч.
  4. ИКТО – 30 ч
 

·         Избираеми дисциплини (чл.8) – две групи дисциплини с по 15 часа (избират по една дисциплина от всяка група)

 

I група: Педагогически и психологически дисциплини – 45 ч.

1. Приобщаващо (включващо) образование        2. Интеркултурно образование                            3. ЧЕО                                                                       4. Управление на образованието                          5. Училищно законодателство и учебна документация                                                          6. Педагогическо общуване и други

II група: Интердицсиплинарни и приложно-експериментални дисциплини – 45 ч.

1. Гражданско образование;                                    2. Педагогическа социология                                3. Педагогическа  диагностика                           4. Училищна хигиена                                               5. Кариерно ориентиране и други

III група: Частно-дидактически дисциплини – 30 ч.

1. Учебни опити и демонстрации за учителите по природни науки                                                2. Други учебни дисциплини, които отразяват спецификата на научната област и специалност

 

 

  • Избираеми дисциплини (чл.8) – две групи дисциплини, но с по 30 ч.

 

 

 

·         Практическа подготовка –1.Хоспитиране – 30 ч. (0+2)

2.Текуща практика – 45 ч. (0+3)

3.Преддипломна педагогическа практика – 75 ч. (0+5) с държавен интегрален изпит

 

1.      Хоспитиране 60 ч.:

Педагогика (?)

Методика на …

2.      Текуща практика –

Методика на … – 60 ч.

3.      Преддипломна – 120 ч. …

 

  • Практическа подготовка – остава същато:

1.Хоспитиране – 30 ч. (0+2)

2.Текуща практика – 45 ч. (0+3)

3.Преддипломна педагогическа практика – 75 ч. (0+5) с държавен интегрален изпит

 

Общо – 210 теоретична, от които 30 ч. избираеми и 150 ч. практическа

 

Общо 360 ч., от които 120 избираеми и 240 ч. практическа подготовка Общо – 300 ч. теоретична, от които 60 ч. избираеми и 150 ч. практическа

 

За стандартите в образованието

Асоциация за образователно лидерство, в изпълнение на своите цели за  изготвяне и разпространение на експертни оценки и аналитични продукти по практически, научни, правни и образователни проблеми на лидерството в образованието, започва серия публикации, посветена на Държавните образователни стандарти.

Определенията за СТАНДАРТ  изразяват двойния характер на понятието. Стандартите изразяват професионални принципи и ценности и изискват постигането на определена степен за качество. «Стандартът е инструмент за точно тълкуване на преценки и решения в контекста на споделени значения и ценностна система» (Сайкс и Пластрик, „Стандарти за всичко”).

В  чл. 22 от Закона за предучилищното и училищното образование Държавните образователни стандарти са определени като „съвкупност от задължителни изисквания за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование, както и за условията и процесите за тяхното постигане“.

Държавните образователни стандарти в системата на предучилищното и училищното образование са за:

  1. предучилищното образование;
  2. усвояването на българския книжовен език;
  3. учебния план;
  4. общообразователната подготовка;
  5. профилираната подготовка;
  6. придобиването на квалификация по професия;
  7. приобщаващото образование;
  8. гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование;
  9. оценяването на резултатите от обучението на учениците;
  10. информацията и документите;
  11. институциите;
  12. физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие;
  13. познавателните книжки, учебниците и учебните помагала;
  14. статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти;
  15. управлението на качеството в институциите;
  16. инспектирането на детските градини и училищата;
  17. финансирането на институциите;
  18. нормирането и заплащането на труда;
  19. организацията на дейностите в училищното образование

След публикуване в Държавен вестник, брой 79. от 13.10.2015 г., на Закона МОН стартира интензивна работа по изготвянето на държавните образователни стандарти, предвидени в него. Всички стандарти трябва да са изготвени, подложени на обществено обсъждане и утвърдени до 15. септември 2016 г.

Първите три стандарта за учебния план, за общообразователната подготовка и за учебните книжки, учебниците и учебните помагала вече са утвърдени с Наредби на Министър Т.Танев.

АОЛ публикува аналитични материали, мнения и становища по проектите на нормативните  документи.

 

Програмен документ „АСОЦИАЦИЯ ОБРАЗОВАТЕЛНО ЛИДЕРСТВО”

КОИ СМЕ НИЕ: АСОЦИАЦИЯ ОБРАЗОВАТЕЛНО ЛИДЕРСТВО” е сдружение с нестопанска цел в обществена полза, обединение на професионалисти от различни области на предучилищното и училищно образование, висшето образование и науката за подкрепа на доказани и утвърдени образователни лидери – педагогически специалисти. Кенет Бланчард (2009) дефинира лидерството като способността да въздействаме на другите като разкриваме техния потенциал да влияят върху по-доброто. Лидерството е процес, който създава последователи и ги кара да искат да постигнат предварително зададените организационни цели. Лидерството включва дейности като: определяне на визията, изграждане на успешни екипи, възнаграждаване на екипите, грижа за последо-вателите, наставничество, отлично изпълнение на целите и задачите, вземане решения, стимулиране на иновации, прогнозиране на бъдещето.

Членовете на Асоциация Образователно лидерство извършват този процес чрез прилагане на качества като морални ценности и убеждения, характер, професионални знания и умения за постигане ново разбиране за процеса на преподаване, възпитание и обучение, за повлияване с разнообразни средства на институциите в посока развиване и прилагане на образователните политики, насочени към подобряване капацитета на образователните институции, така че да подготвят младите хора за активно участие в обществения живот за устойчиво развитие.

ЗАЩО СЕГА: В съвременното общество определените предизвикателства на икономиката, образованието и уменията варират от държава до държава, но те имат и обща черта, която споделят, в това че средата, в която образователните лидери действат е все по-сложна и неясна. Знанието се увеличава с дигиталните технологии, улесняващи бързото му разрастване, а училищната демография се променя.

Предвид негативните демографски тенденции за страната, нивото на образователните характеристики на населението е ключова предпоставка за качеството на човешкия ресурс. България е класирана на 98-мо място по качество на образователната система общо, на 67-то място по качество на основното образование, на 63-то място по качество на висшето образование и обучението. Повече от половината български ученици са с резултати под критичния праг на постижения -т.е. способни са да се справят само с най-елементарните проблеми, свързани с познати ситуации от ежедневието (PISA 2012). Обвързването на образованието с потребностите на пазара на труда, най-вече частния бизнес и високотехнологичните производства, се явява „тясно място” в устойчивото икономическо развитие на България. Образователните програми са основата, където може да се заложи практическата насоченост, както и стимулиране развитието на приложни знания и умения.

Другият ключов фактор е качеството и мотивацията на преподавателския състав. Страната е сред последните тридесет в световен мащаб по „ниво на подготовка на персонала” в образователната система. „Индексът на социалния статус на учителите по света“  (Global Teacher Status Index), публикуван през октомври 2013 г. е базиран на проучване, в което участват 21 държави от цял свят. Сред критериите, по които учените съдят за мястото на учителите в разглежданите общества, са:

  • Социалното положение на учителите
  • Доколко се смята, че децата уважават учителите си
  • Вероятността родителите да поощрят децата си да станат учители
  • Степента на доверие в образователната система като цяло
  • Степента на доверие в способността на учителите да обучават качествено

По данни на мрежата „Евридика” средната годишна заплата на учителите за учебната 2012/2013 г. е била 8,676 лв., или 4,436 евро. Съпоставка между реалните средни заплати на учителите в още няколко европейски държави може да видите по-долу:

pic

 

КАКВО ИСКАМЕ ДА ПОСТИГНЕМ: Извеждането на преден план на професионализма в образователната система изисква някои ключови способности, които да бъдат развити. Те са свързани с личната ефективност, с усвояването на някои ключови работни техники и методи и организационни процедури. Те включват способността да се развият адекватни управленски подходи на проектиране на стратегическо виждане за образователната система и реализирането му с действия. Училището и учителите, наред със семейството, играят определяща роля за формиране на положителна нагласа към учебния процес, силна мотивация за учене и увереност у младите хора. Училищният климат, дисциплината, взаимоотношенията между учителите, родителите и учениците, методите на преподаване и оценяване и др. имат определящо значение за формирането на положителни нагласи и мотивация за учене сред учениците.

Основни теми – полета на въздействие на АОЛ ще бъдат: Правна рамка на системата на образование; Анализи и оценки на състоянието на системата (международни и национални изследвания); Професионални стандарти за изпълнение в системата на образование; Изграждане и поддържане на професионалисти в системата; Ефективност на проектната дейност и националните програми; Образователна среда; Развитие и подкрепа на лидерството в системата на образованието.

КАК – Сдружението се стреми:

Да участва на експертно равнище като гражданска организация при изработването на политики в рамките на сектора;

Да създаде свободно обществено пространство за обмен на виждания, мнения, становища по стратегии, програми, нормативни документи свързани с проблемите на образованието;

Да внася в компетентните държавни органи предложения за промени в нормативната уредба, която се отнася до сектора;

Да постига издигане статуса на педагогическите специалисти в България чрез утвърждаване на професията на учителя като модерна професия;

Да работи за развиване на система от предпоставки, които да привличат и задържат добрите педагогически специалисти в системата чрез структуриране и развитие на национална и международна професионална мрежа, чиито референции да бъдат познати и признати от други организации и институции;

Да инициира дейности за презентиране на работата и професията на учителя пред различни общности, както и за обмен на професионален опит;

Да съдейства за непрекъснато повишаване на квалификацията на човешките ресурси в сектора;

Да предоставя референции на своите членове пред други организации и институции;

Да инициира, организира и провежда проучвания в областта на образованието и педагогическите технологии, за да разширява обмена на професионална, авторово защитена продукция;

Да утвърждава критериите за научност и иновативност при управлението и организацията на дейността на образователните институции;

Да утвърждава етичните и научни стандарти в областта на образованието;

Да подпомага и развива ученето през целия живот в областта на училищното и предучилищното образование;

Да подпомага инициативи на публичния и неправителствени организации в дейности, които съвпадат с целите на Асоциацията;

Да установява и развива връзки със сродни местни и чуждестранни организации;

Да популяризира опита на други местни и чуждестранни организации със сходни цели и дейности при решаване на общи проблеми и управлението на проекти в тази сфера.