Добрите намерения:

Целта на Националното външно оценяване (НВО) след завършване на всяка образователна степен – начален етап, основно образование, първи гимназиален етап и средно образование е да се направи обективна независима експертна оценка на постигнатите образователни резултати, като се сравнят заложените цели и планирани резултати в учебните програми за съответната степен и тяхната реализация през постиженията на учениците.

След всяко НВО системата на национално и институционално ниво следваше да прави анализи и инициира/планира съответни промени, за които сигнализират обобщените резултати.

Пример за очаквани действия след провеждане на НВО

1. Вариант – на национално ниво:  повече от 60% ученици в системата не се справят с определен тип задачи, например по математика (да кажем задачи с проценти). В този конкретен случай на национално ниво (от експерти в МОН) следва да се прегледат учебните планове и прецени дали това конкретно знание е постижимо във възрастта, за която е планирано, е ако не – да се планира за подходящата възраст; от експерти по предмета да се прегледат учебните програми по математика за съответния клас, да се прецени колко време е отделено за преподаване на новото знание по темата, колко време е предвидено за упражнение и затвърждаване и ако трябва да се промени съотношението, от учители  да се прегледат учебниците като съдържание- да се прецени, дали са написани на подходящия достъпен за възрастта език и ако не-да се редактират; да се прегледат учебните планове и програми на висшите училища за подготовка на учители по математика, да се прецени дали подготовката им по конкретната тема е достатъчна, дали методиката за преподаване е подходящо застъпена и ако не – да се коригира…и т.н.

2. Вариант – на училищно ниво: в едната паралелка средният резултат по БЕЛ е добър, в другата – среден, или има само една паралелка с ниски резултати. Директорът и педагогическите специалисти следва да обсъдят резултатите с учителя/учителите по предмета и с класните ръководители, с психолог и ресурсен учител,  да се изясни има ли ученици с образователни затруднения или други проблеми, какъв е социалният статус на семействата, какъв е езикът в семейството – при необходимост да се планират допълнителни часове, консултации или други подходящи мерки; да се проследи подготовката и квалификацията на учителите, преподаващи във випуска, при необходимост да се планират обучения…и т.п.

Реалността

1.  Годишни анализи не се правят, спира се само до статистика, ако се направят някакви обобщения на национално ниво не се планират и не се реализират коригиращи мерки ( или се предприемат палиативни и минимални корекции в учебните програми). На училищно ниво обикновено се отчита брой незадоволителни оценки, без да се потърсят и анализират причините, много рядко се набелязват конкретни мерки за повишаване на резултатите, освен обичайното провеждане на пробни изпити

2. Оценяването в 4 и 7 клас се сведе само до предметите БЕЛ и МАТ. Всички други предмети в 7 клас напълно се неглижират, а предметите от цикъл Изкуства, Спорт или Предприемачество изобщо престават да се изучават. Ако ученик желае да продължи обучението си в училище, профилирано по изкуства или спорт,  няма почти никаква възможност да получи необходимата подготовка в училище

3. НВО започна да се използва само и единствено за прием в следващите етапи/образователни степени: в 5 клас на математическите гимназии, (за които специално разрешиха този прием) и при масовото и задължително за всички кандидатстване за прием в първи гимназиален етап – 8 клас на профилираните и професионални гимназии или паралелки в средните училища (от 1 до 12 клас).

4. Последица: бичът на частните уроци (заслужава да му се посвети отделна тема)

5. Последица: ненужно и необосновано ранно профилиране (13 годишна възраст съвпада с промените във физиологията и психиката на детето – пубертет), невъзможност за промяна в избраното направление, пълно отсъствие на гъвкавост и многопрофилност в подготовката в училищна възраст

6. Последица: изкуствено сформиране на сегрегирани класове и даже училища, в които учениците са с ниски образователни постижения, от социално слаби семейства (не могат да плащат за допълнителни частни уроци), често от ромския етнос.

7. Последица: трайно слаби резултати от обучението в гимназиалните класове, ранно отпадане, възпроизвеждане и задълбочаване на неравенствата и образователната бедност

Предложения:

1. Да се преосмисли структурата на средното образование – прекалено рано е да се завършва основно образование в 7 клас (13 г) и според многобройни проучвания ранното профилиране снижава образователните постижения. Българската практика за съжаление дава много доказателства за това.
2. Да се преустанови задължителното кандидатстване след 7 клас. В училищата, които са СУ – от 1 до 12 клас (около 1/3 от всички училища в страната) учениците могат просто да продължат да се обучават
3. Основното образование да се завършва на 16 г, която е задължителната възраст за училище съгласно Конституцията.
4. Да се преосмисли мястото на прогимназиалния етап – 5-7 клас. И в момента съществува и набира скорост кандидатстването след 4 клас и преместването на децата в гимназия (не е най-подходящата възраст за това)
5. Може да се мисли за структура – 1-5/6-9/10-12 клас. Така преходът от един учител по всички предмети към различни учители по всеки предмет ще се случва в по-късна възраст и ще минава по-плавно. 16 г. възраст е много по-подходяща за по-зрял избор на профил/професия  
6. Отживяло е времето си наличието на чисто езиков клас (8 клас). Съгласно когнитивната наука преди 70 години най-подходящата възраст за изучаване на чужд език (ЧЕО) е била 13-14г. Мислите ли, че тази възраст е същата в съвременния свят? Загуба на учебно време е цяла година да се учи само чужд език, особено за случаите с английски език, който масово се изучава от 2 клас и отново започва от начало в 8 клас. През тази езикова година, като се добави и формалното учене, по-точно отсъствието на учене в 7 клас, напълно се къса връзката в познанието на учениците по природните науки (вероятно и при хуманитарните стои по същия начин, но по-трудно се регистрира, PISA  не го измерва)
7. Може да се обсъдят подходящи учебни планове и съответните програми за 6-9 клас с включване на повече часове по ЧЕ. И в момента има разработени типови учебни планове с повече часове ЧЕ, но без да отсъстват всички други предмети. За неизучаваните до момента езици има варианти с интензивен въвеждащ курс
8. Кандидатстването за професионална или профилирана гимназия е по-подходящо да се случва след 9 клас. Същото профилиране може да става и в рамките на едно училище – в различни по профил паралелки.
9. Езиковите гимназии, които биха изгубили часовете за две учебни години (8 и 9 клас) и това да намали необходимостта от учители, могат да компенсират с повече паралелки (и без това всички искат да учат в 91 НЕГ 😊) или по-разширени учебни планове – с повече часове. Така бихме се доближили до модела на колежанското средно образование, каквато изначално беше идеята.
10. Професионалното образование (отделна тема) – също следва да претърпи промени. Училищата с дуална система са добър модел
11. И най-накрая да се въведе компонентата „Качество“ при финансирането! (отделна тема е делегираният бюджет)

 

Джон Дюи (1859-1952) е американски философ, психолог и педагог, един от водещите представители на прагматизма.

Вярвам, че образованието е основен метод за социален прогрес и реформи.
Вярвам, че всички реформи, които разчитат на изпълнението на закона на заплахата от наказание или на промените в механични и външни наредби, си остават временни и безплодни.
Вярвам, че образованието регулира процеса, чрез който индивидът взема участие в социалното съзнание; и че адаптацията на индивидуалните действия към това социално съзнание е единственият сигурен метод за социална реконструкция.
Вярвам, че това схващане отдава дължимото както на индивидуалистичния, така и на социалния идеал. То е индивидуалистично, защото признава формирането на определен характер като единствената истинска основа на правилния живот. И е социално, защото признава, че този характер не може да бъде формиран чрез някакво лично наставление, пример или призив, а само чрез влиянието на определена форма на институционален или общностен живот; и чe този социален организъм може да предопредели етическите резултати с помощта на своя орган, училището.
Вярвам, че в идеалното училище трябва да бъдат примирени индивидуалистичния и институционалния идеал.
Вярвам, че дългът на обществото към образованието е негов първостепенен морален дълг. Чрез закон и наказание, чрез социална агитация и дискусии обществото може да се регулира и формира по един повече или по-малко случаен и произволен начин. Затова пък чрез образованието обществото може да формулира собствените си задачи, да организира средствата и ресурсите си и така да се развива ясно и целесъобразно в избраната от него посока.
Вярвам, че когато обществото си даде сметка за разкриващите се по този път възможности и за свързаните с тях задължения, то би предоставило на образователните дейци несметни ресурси от време, внимание и пари.
Вярвам, че всеки човек с интереси в областта на образованието трябва да настоява на училището като най-важното и най-ефективно средство за социален прогрес и реформи, за да може обществото да осъзнае значението на училището и необходимостта да даде на образователните дейци всичко необходимо за изпълнението на тяхните задачи.
Вярвам, че в тази своя интерпретация образованието представлява най-съвършеният и тесен съюз между изкуството и науката, който бихме могли да си представим.
Вярвам във върховността на изкуството да придаваш форма на човешките способности и да ги приспособяваш в служба на обществото; вярвам, че на това изкуство трябва да служат най-добрите творци и че ничия проницателност, съпричастие, такт или способности не са твърде големи за подобна служба.
Вярвам, че с развитието на психологическите науки, с по-доброто вникване в структурата на личността и законите на нейния растеж и в същото време с развитието на социалните науки и на представите ни за правилно построена общност на индивиди всички научни ресурси могат да бъдат използвани за целите на образованието.
Вярвам, че когато науката и изкуството вървят ръка за ръка, ще се намери най-мощният мотив за действие, ще бликнат най-чистите извори на човешко поведение и хората ще влагат в работата си най-доброто, на което са способни.
Вярвам най-сетне, че учителят се занимава не само с обучението на отделните личности, а и с формирането на истински социален живот.
Вярвам, че всеки учител трябва да осъзнава благородството на своята професия и да помни, че неговата роля е да поддържа добър социален ред и да осигурява правилен социален растеж.

1897 г. Превела от английски Зорница Христова

в. Култура

Пълният текст на публикацията http://www.kultura.bg/bg/article/view/12073