Стилове на учене

Съществуват седем стила на учене, които учителите прилагат за по-успешно преподаване.

Визуален: Използвайки очите и възприемайки най-вече визуалната информация.

Звуков: Използване на песни или ритми.

Вербален: Описвайки и слушайки думи.

Кинестетичен: Използване на докосване и вкус за изследване на информацията.

Логически: По-математически подход към понятията, издържани процеси, следващи шаблони.

Междуличностно обучение: Обучение по групи.

Вътрешна работа: Самообучение, така наречената в България самостоятелна работа.

Интегрирана учебна програма

Повечето учители доста усилено се опитват да не преподават учебните теми като изолирани купчинки от информация, обединявайки знанията по запомнящ се и полезен начин. Вместо да се изолират отделните теми в учебните програми, които използват тематични единици, работят добре, за да обединяват знанията по начин, който е полезен и запомнящ се.

Например в урок за египетската история може да включва такива по история, малко за лингвистика и език (с йероглифи), научна част (физика и изграждане на пирамидите), домашна работа, за подклаждане на любопитството (разказ за любимия египетски паметник на детето) и четене на книга за древната култура.

 Определяне на „Ученето“

От психологическа гледна точка се оказва, че думата „научил“ има различни страни. В класната стая може да бъде способността да се изразяват факти и информация по време на оценяване. Макар това да е една форма на учене, съществуват и други форми на обучение, които са също толкова важни:

запаметяване;

събиране на факти или методи;

разбиране на реалността;

осъзнаване на света.

Грижа за интровертите в класа

Лесно е да се приеме, че „груповата работа“ винаги е най-добрият подход. Че учащите, които вдигат ръка при въпрос, са внимателни относно материала. И че студентите, които предпочитат да работят сами са самотници. Но всичко това не е задължително вярно. И учителите се опитват да стигнат до всяко дете, независимо дали то е готово да изрази знанията с думи като другите или се опитва да го направи тихо, почти незабележимо.

Създаване на пространство

Всеки учител се опитва да спазва правилата, но понякога да научиш група деца на нещо, не се вписва в „стоенето мирно и мисленето над задачата“. Понякога изисква пространството за работа да е със свободен режим на движение, творене и проектиране.

Творчеството изисква активирането на дясната страна на мозъка. Логистично, предоставянето на учениците на място да се разпростират и творят, да се отдалечат от бюрото или да гледат към небето навън понякога е добро решение. Учителите оставят празно пространство за идеи, с надеждата децата да успеят да приложат теорията от урока, за нещо свое. Добрите учители понякога са тих наставник, помагащ само по техническите въпроси, вместо диктатори, предвождащи армия от пионки.

Правилния метод за преподаване на материала

В стремежа към „по-дълбоко учене“ някои учители могат да отхвърлят концепцията за „плитко учене“ – простичко припомняне на теории, факти и правила. Въпреки това, добрият учител помни, че има известна валидност да се ротира запаметяването и способността да се регулират правила и факти, в зависимост от информацията.

Например, развитие на умение за помнене за числа и групиране е особено полезно при възпроизвеждане на дати и може да се използва за ученето по история. Но това, че едно дете помни датите написани в урока, благодарение на умението да групира числа, не значи, че има някаква представа до какво води световна война или създаване на държава (свързани с въпросните дати). В зависимост от възрастта учителите дават информация, която да създаде правилна представа на децата, за случилото се в миналото, без да им причиняват терзания и травми.

Формиране на навици

Психолозите казват, че отнема около 30 дни, за да се формира нов навик. Родителите, които преподават на децата нова рутина (като миене на зъби) трябва да помагат на детето си най-малко 30 последователни дни, преди мозъкът да заработи на „автопилот“. Това е моментът, в който се появява обикновеният навик. В обучението се прилага същата концепция. Учителите могат да обяснят на учениците значението на ежедневното учене, вместо ужаса от безсънно учене в нощта преди изпита.

Малкото, но пък ежедневно повтаряне на информацията, върши прекрасна работа, карайки мозъка да я изтупва от праха и прибира прилежно на достъпно място. Изграждането на навик може да стане изключително ефективно, ако се продължават заниманията, докато се достигне нова, по-висока норма на съществуването им.