ОБУЧЕНИЯ ЗА РОДИТЕЛСКИ КЛУБОВЕ „ШАРЕНИ МЪНИСТА“

 

 

 

 

 

 

ВКЛЮЧВАНЕ НА РОДИТЕЛИТЕ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ПРОЦЕСИТЕ НА ИНТЕГРАЦИЯ –УЧАСТИЕ НА РОДИТЕЛИТЕ В ЖИВОТА НА УЧИЛИЩЕТО

Направеният преглед, на начините за включване на родителите в живота на училището в няколко от най-добре представящите се по отношение на образованието страни, дава възможност да бъдат направени няколко много важни извода:

  1. Страните с най-добре развити образователни системи в света, като Финландия, Дания и Норвегия, прилагат модел на цялостна децентрализация на образователната система. В тези държави, въпросите за образованието са прехвърлени изцяло за решаване от местните власти и самите училища, които от своя страна прехвърлят тези правомощия на директорите и учителите, които заедно с родителите се стремят да дадат най-доброто на всеки ученик;
  2. Страните с добре развита образователна система като Финландия, Дания и Норвегия поставят в центъра на своето съществуване ученика и неговото, благосъстояние, развитие и превръщане в пълноценен, мислещ и способен гражданин;
  3. Колкото по-добре развита е една образователна система, толкова повече се стреми да включи родителите в управлението и надзора над училищната дейност, осъзнавайки тяхната значимост и полезност като партньор във възпитанието и израстването на децата и младежите;
  4. В страните с добре развита образователна система, правата на родителите и начините за тяхното включване в училищния живот са добре разписани в нормативен акт. С цел осигуряване на ефективно прилагане на свързаното с родителското включване законодателство, в помощ на родителите и училищата се издават практически указания и наръчници;
  5. Родителските и Училищните съвети са един прекрасен инструмент за включване на родителите в процесите на взимане на решения, изготвяне на училищни политики и надзор върху тяхното прилагане. За да бъдат ефективни, обаче, е необходимо техните членове да бъдат добре информирани за своите права и задължения, както и да бъдат обучени как да ги реализират на практика. Сериозна подкрепа в това отношение могат да окажат неправителствените организации;
  6. Родителите в страните с добре развити образователни системи имат водещо значение по редица въпроси, съществени за образователния процес и живот в училището, в това число:
  • организацията на преподаване и в тази връзка броя на уроците във всяко ниво,
  • продължителността на учебния ден,
  • предоставянето на уроци по избираеми предмети,
  • предоставянето на специално образование в училището
  • разпределението на учениците по класове;
  • сътрудничеството между училището и семейството;
  • общата подготовка
  • планиране на пребиваването на учениците в училище по време на училищни лагери, практическа работа и стажове и други;
  • одобряване на бюджета на училището в рамките на предложената от училището финансова рамка;
  • одобряване на образователните материали
  • определяне на училищните правила;
  • отправяне на препоръки до местната власт за назначаване на директор и учители;
  • отправяне на препоръки относно учебната програма на училището и плановете за дейността и развитието на училището;
  • оценка на училището и др.

РОДИТЕЛСКИ КЛУБОВЕ „ШАРЕНИ МЪНИСТА“

 

Дейност 2.1.  Изграждане на родителски компетенции за подкрепа и насърчаване на децата в процесите на интеграция и учебните занимания;

Традиционните образователни практики в Р.България не акцентуват на проявите на етно-междукултурно общуване, като социална потребност и поведенческа практика на учителя и родителя. Не са рядко явление и скритите практики на социокултурна асимилация на малцинствените общности: роми (цигани) и турци, чрез образователни програми, пакети и учебници, не адаптирани към тяхната етнопсихология.

Вътрешната среда за осъществяване на междукултурен диалог за педагогическо взаимодействие с родителя се определя от следните фактори:

  • Не всички структури, имащи отношение към междукултурното образование, осъществяват своите функции в съответствие с мисията си;
  • Разработените образователни програми и форми не са съобразени със социалните и образователни потребности на конкретната малцинствена група (етническа общност, етническа група, конфесионална група и др.);
  • Не познаване от учителя и социалните партньори на детската градина на законодателството в сферата на етническите и демографските въпроси у нас и в ЕС;
  • Отсъствие на навик за ефективен диалог между НПО структурите на гражданското общество (респективно парламентарната комисия по въпросите на гражданското общество и Обществения съвет към нея) и държавните структури;
  • Отсъствие на умение за стратегическо планиране на директорите на детските градини за своята дейност по отношение на сътрудничеството и взаимодействието с другите социални партньори;
  • Отсъствие на прозрачна координация между структурите на местната власт и държавните структури (МОН);
  • други.

 Външната среда на учителя за осъществяване идеите за междукултурен диалог с родителя се определя от следните проблеми:

  •  Недостатъчно добре развита инфраструктура за развитие на гражданските инициативи, в т. число на родителите, в малките населени места (отсъствие на достъпна комуникация и други);
  • Отсъствие на информираност за дейността на детския учител по места;
  • Недостатъчна координация и сътрудничество между НПО (гражданските структури на родителите, напр. Училищно-родителските настоятелства към всяка детска градина), местната власт и държавната власт по етническите и демографските въпроси;
  • Не добро познаване на процесите на технологична интеграция на малцинствата от страна на образователните институции, институции, свързани със задачите на общественото здраве, институции, свързани със социалната политика и трудовите ресурси по места;
  • Не отчитане в достатъчна степен на мотивите, ценностните ориентации и етнотипа на малцинствените общности и групи;
  • Слаба координация между мотивите на партниращите структури и организации на всички равнища на държавното и местно управление (преследване на конкретен интерес: тук и сега, отсъствие на стратегическо мислене);
  • Отсъствие на знания за работа в сферата на гражданското общество при реализиране на държавната политика в сферата на етническите и демографските въпроси (нелоялна конкуренция при реализиране на различен тип проекти между НПО и държавни структури относно позиция на лидерство);
  • Отсъствие на ефективен диалог и взаимодействие с дирекцията по етнически и демографски въпроси и предучилищните образователни институции. За реализирането на държавната политика в сферата на етническите и демографските въпроси, търсене на партньори и координация за регулиране на взаимодействията, провеждане на постоянни обществени форуми и други;
  • Отсъствие на работна група за анализ на досегашното състояние на предмета на дейност на дирекцията по етнически и демографски въпроси спрямо образователните институции и извършване на стратегическо планиране на дейността;
  • Отсъствие на банка за консултанти, експерти и оценители на дейността на предучилищния сектор в информационен, консултативен и обучителен план;
  • Отсъствие на национална мрежа от центрове по етнически и демографски въпроси в план: образование, социални дейности, здравеопазване, трудови ресурси, професионална ориентация, бизнес-структури и други, които да подпомагат дейността на образователните институции.

Предвид превенция на негативните установки от страна на учители и родители и проявата на расизъм и ксенофобия, се поражда необходимостта от създаването на Родителски  клубове

 

 

Създаване на ученически клубове по качество, Проект BG05M2OP001-3.002-0303-С02 „Шарени мъниста“

Чл. 12 и чл. 13 от Конвенцията на ООН за правата на детето подчертават, че детето има право да му бъде осигурена възможност да формира свои собствени виждания и мнения, да ги изразява свободно и на тях да се придава съответна тежест във вземането на решения.

Това е  критичен процес в развитието на децата като пълноценни личности, способни да отстояват своите позиции. То е средство за закрила на детето. Едно ненаучено да споделя мислите и чувствата си дете може например  да не споделя, че е обект на тормоз, а в такава ситуация отговорните възрастни не биха могли да предприемат действия. Децата не само изразяват мненията си свободно, но са и активен участник в общностните и обществени процеси, които са свързани  със сплотяването на отношенията дете-възрастен, усвояване на компетентност за общуване и овластяване на децата. Участието на децата в клубове за качество e  фактор за развитие на техните общности  в училище.thumb_890x0_лагери

По време на ученическите лагери, които се провеждат в периода 22.06.-22.08. 2018 г. експерти-педагози от АОЛ организират  съвместни обучителни сесии с учениците –дискусии по определени теми, за да повишат по подходящ начин техните знания и умения относно комуникациите, за генериране и развитие на техните идеи, лидерски умения, взаимодействие с възрастните. Учениците имат възможност да се запознаят с добри български и европейски практики и форми на  детско и младежко участие и да създадат  КЛУБОВЕ ПО КАЧЕСТВО във всяко училище,  които да изготвят свои програми. Члез своите програми  клубовете ще търсят отговор на въпроса: Какво може да се промени в училище, за да бъде по-приятно и да научавам повече?

ДИАГНОСТИКА НА РОДИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ ОТ ГРАД ПЕЩЕРА ЗА ИНТЕРКУЛТУРНА КОМПЕТЕНТНОСТ-ученици

 

 

ДИАГНОСТИКА НА РОДИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ ОТ ГРАД ПЕЩЕРА ЗА ИНТЕРКУЛТУРНА КОМПЕТЕНТНОСТ, ПРОЕКТ BG05M2OP001-3.002-0303-С02,  

доц. Джени Маджаров, Исторически факултет, катедра Етнология,  Софийски университет

Втора част

От общо анкетираните 1279 души 674 са ученици и 623 родители.

Според половото разделение от учениците (на възраст между 8 и 19 год.) 366 са момчета и 309 момичета.

На основа представените сведения може да се каже, че междуполовото съотношение на броя анкетирани ученици е почти равностойно и благоприятно за осъществяване на настоящия анализ.

От позиция на възрастовото числено съотношение ситуацията при учениците е отново по-благоприятна поради почти равностойното представяне на условно разделените три групи – 1-ва – II – IV клас; 2-ра – V – VIII клас; 3-та – IX – XII клас.

Разделението на анкетираните на условни групи се наложи поради факта, че се установи различаващо се отношение към поставените в анкетите въпроси. Това позволи по-достоверен анализ на изследваните явления и предлагане на конкретни решения за отделните целеви групи.

При учениците условното разделение на три групи съответства на модела на училищно образование, като то отразява реално съществуващи различия в ценностната система между младото поколение и по-възрастните.

С ръководещата роля на бащата в семейството са съгласни всички ученически групи, като при момчетата висок процент несъгласие има при 1-ва група, докато при момичетата висок процент несъгласие има при 2-ра група, а по-нисък при 1-ва група. С ролята на бащата, като финансова опора на семейството, е напълно съгласна само 3-та група момчета, както и трите групи момичета, докато отчасти съгласна с това е само 1-ва момчешка група, а при 2-ра е най-висок процента на несъгласие. При момичетата висок процент несъгласие има при 2-ра група, като при 1-ва група този процент е по-висок. Гореизложените факти дават частично обяснение защо с бащата, като разпореждащ се с парите на семейството, са съгласни главно 3-та момчешка група и отчасти 2-ра, докато 1-ва и по-младите от 2-ра група не са съгласни. При момичетата положението е сходно, защото на въпроса за бащата, разпореждащ се с парите на семейството, са съгласни основно 3-та група и отчасти по-възрастните от 2-ра група, докато по-младите от 2-ра група и цялата 1-ва група са категорично несъгласни.

Така поднесените резултати могат да се обяснят с факта, че в живота на анкетираните ученици основно майката се явява по-често и по-трайно работещият родител, както и човекът, осигуряващ средства за семейството. Поради тази трудова и социална еманципация на майката тя започва да се възприема като имаща право да взема решенията в семейството и да се разпорежда с неговите средства. Това бележи процес на нарастване на нейната социална роля в семейството.

При ученическите групи въпросите за ролята на майката в семейството са поставени по следния начин. С нейната подчиненост на бащата в семейството са съгласни 2-рите и 3-тите момчешки и момичешки групи, докато първите групи, и при двата пола, изразяват голямо несъгласие, което на места процентно е почти равно на съгласието. С ролята на майката като посредник са съгласни 2-рите и 3-тите групи и при двата пола, докато при първите групи, макар като цяло съгласни,  има висок процент на несъгласие. Положението на майката като домакиня е основно прието за правилно от 3-тите групи и при двата пола, докато 1-вите и 2-рите групи показват и не малък процент несъгласие с подобна нейна роля.

При ученическите групи становищата по горе изложените проблеми са следните. С възпитаването от страна на родителите, финансовото подпомагане на децата и неизнасяне на конфликтите пред децата са съгласни всички групи ученици. Само 1-ва и 2-ра момчешки групи не са напълно съгласни, че родителите трябва да подпомагат финансово децата си. Последното становище е малко необяснимо и трудно разбираемо като резултат, ако не се вземе под внимание неподходящото използване във въпроса на такова понятие, като „финанси”. Според мен за тази възрастова група ученици понятието „финанси” е малко трудно разбираемо и не винаги се свързва с „пари”. По отношение на въпроса за немесенето на родителите в живота на задомените им деца известно несъгласие изразяват 1-ва и 2-ра момичешки групи, като при всички момчешки групи има документиран и не малък процент несъгласие.

При въпросите за отношенията на децата към родителите се наблюдава настъпване на известни промени в социалния модел на обществото. С добрите отношения към родителите, съобразяване с тяхното мнение, уважаване на възрастните и грижа за родителите са категорично съгласни всички групи момчета и момичета. С помагане в домакинството са категорично съгласни 1-вите и 3-тите момчешки и момичешки групи, докато 2-рите групи, при двата пола, изпитват силно колебание дали трябва да помагат в домакинството. Ако при всички момчешки групи има значимо колебание дали трябва да се припечелват средства с работа за семейството, като надделява съгласието за това, то при момичешките групи само 1-ва и 3-та са категорично съгласни, че трябва да се работи, докато 2-ра не е съгласна.

От изнесените резултати може да се направи извода, че момчетата и момичетата от последната възрастова група, и учудващо тези от 1-ва, са склонни да изоставят училището, за да помагат на семейството си финансово чрез работа.

Вторите, групи които вече са се вживели в училищния модел на живот не са така склонни (при момчетата) или категорично не желаят (при момичетата) да заменят този модел с работен такъв.

Резултатите подсказват силна емоционална съпричастност на тези възрастови групи към социалното положение на семейството, като обратното е също така вярно, че социалното положение на семейството оказва силно влияние върху мотивацията на децата да участват в образователния процес. Това означава, че вниманието на училищните власти трябва да се насочи основно към 1-ва и 3-та група ученици в усилията им те да бъдат задържани в образователната система.

На въпросите за традиционния модел на семейството при ученическите групи отношението към разглежданите проблеми е следното. Със сигурността на членовете на семейството, почитане на традициите, уважение към родителите и по-възрастните, пазене честта на семейството и решаване на проблемите му вътре в него са категорично съгласни всички групи момчета и момичета. Само при 2-рите групи от двата пола се наблюдава известно съмнение по отношение опазване честта на семейството и решаване на проблемите вътре в него.

Чувството за взаимност и справедливост се приема за категорично важна ценност от 1-ва и 2-ра група момчета, а като много важно от 1-ва и 2-ра група момичета. За третите групи момчета и момичета тези ценности са маловажни, като е висок процента на отрицателно отношение към тях. Защитата на нацията е важна за всички групи от двата пола, като само за 1-вите групи момчета и момичета тази ценност е категорично важна. Ала при 2-рите и 3-тите групи от двата пола има висок процент на отричане важността от защита на нацията.

Тези резултати предполагат променена ценностна система по отношение на колективната сигурност и съпричастността към съдбата на нацията. Вероятно развилото се чувство на несъпричастност  се подхранва от все по-масово налагащото се поведение на индивидуален и групов егоизъм. Може би на тази основа се развива и разраства агресията между учениците.

Друго важно заключение е, че момичетата от тези поколения вече не представляват онази устойчива морална опора на обществото, подобно на майките и бабите си, с чието участие по-трудно могат да се градят добри междуетнически и междукултурни отношения.

При групата въпроси „Поведение и стереотипи”, която е съществено важна за решаване на поставените пред проекта задачи, учениците имат различаващи се от родителите становища.

По отношение познаване на турската култура 1-вите групи момчета и момичета изказват категоричното си одобрение. Вторите групи се колебаят между одобрение и неодобрение, а 3-та момчешка група само одобрява, докато 3-та момичешка група по-скоро не одобрява. На въпроса дали биха искали да имат за приятели турци 1-ва момчешка група категорично одобрява, 2-ра се колебае между да и не, а 3-та е склонна да одобри. Трите момичешки групи се колебаят между одобрение и неодобрение, като при голяма част от анкетираните преобладава неодобрението.

По отношение познаване на ромската култура 1-ва и 3-та момчешки групи само одобряват, като при 3-та има и не малък процент на неодобрение, докато при 2-ра група преобладава неодобрението. Трите момичешки групи се колебаят между одобрение и неодобрение, като при голяма част от анкетираните преобладава неодобрението. По отношение на приятелството с роми, като цяло всички момчешки групи изказват предимно одобрение, но при 2-ра и 3-та група има и висок процент неодобрение. При момичешките групи, като цяло основно е колебанието между одобрение и неодобрение, но при 2-ра и 3-та група има и висок процент неодобрение.

При ученическите групи становището за толерантното отношение към турците, като цяло одобряват всички момчешки и момичешки групи, а категорични в това отношение са само 1-ва момчешка група, докато при 2-рите момчешки и момичешки групи има висок процент неодобрение. По отношение толерантността към ромите, като цяло всички момчешки и момичешки групи изказват одобрение, ала при 2-рите групи има висок процент на неодобрение, който почти е равен на одобрението.

На основа изнесените резултати може да се заключи, че младите поколения от двата пола все още нямат утвърден отрицателен модел на поведение и са склонни към осъществяване на добронамерени междуетнически отношения с други общности.

Като цяло общуването с роми не се одобрява от всички ученически групи от двата пола, обаче при 2-рите и 3-тите момчешки и момичешки групи е документиран висок процент на желание за общуване. Същото е положението по въпроса за общуване с турци. Като цяло преобладава нежеланието за общуване. Категорични в това отношение са първите групи и при двата пола, докато при горната възраст на 2-ра и 3-та момчешки групи има не малък процент нагласа за общуване. При всички момичешки групи преобладава нежелание за общуване, като само при младшата възраст на 2-ра група има висок процент желание за общуване.

На въпроса за значението на диалога между различните култури 1-вите и 3-тите групи ученици и от двата пола отговарят положително, докато за 2-рите групи от двата пола този проблем не е от съществено значение.

Единствено в анкетата на учениците са заложени три въпроса за това доколко училището се явява средище за запознаване с други култури и за създаване на разбирателство между тях. На въпросите дали учениците научават в училище неща за турската и ромската култури всички ученически групи, и от двата пола, се колебаят в своите отговори между съгласие и несъгласи, а само 1-ва момичешка група е категорична в това, че се научава. На въпроса дали учителите подпомагат разбирателството между различните култури 1-ва и 2-ра момчешки групи са на мнение, че подпомагат, а 2-ра се колебае между съгласие и несъгласие. Като цяло всички момичешки групи изказват положително становище, като 1-ва група е категорична в това, докато при 3-та има висок процент на несъгласие.

С поглед към целите на проекта от представените тук резултати могат да се направят следните основни изводи.

На първо място за всички поколения родители и ученици семейството се явява основна ценност, което е добра предпоставка за неговото използване като социална единица, с чиято подкрепа и съдействие могат да се налагат определени образователни политики.

За съжаление у подрастващите поколения момичета, бъдещи жени, голяма част от тези добри и градивни качества вече липсват и това е проблем, с който обществото трябва да се пребори, ако иска и в бъдеще да гради върху женското начало в процеса на образованието.

Тук е необходимо да се обърне внимание върху изострената социална чувствителност на учениците (малките от 1 до 5 клас и тези от 9 до 12 клас), особено при етническите общности, по отношение изпитваните финансови затруднения на семейството.  Този факт развива у тях разрастваща се по мащаб склонност да изоставят училището, за да помагат с труд на родителите си.

Благоприятният факт, че като цяло младите поколения мъже и жени все още нямат утвърдено отрицателно поведение към други етнически общности, и в голямата си част са склонни да осъществяват непринудени междуетнически отношения, е предпоставка да се работи именно с тях за подобряване на общия модел на междуетнически и междукултурни отношения.

Тук бих препоръчал да се обърне особено внимание на възможността за работа с учениците в училище, като се създаде институционална възможност те да се запознават по-системно и професионално с културата на различните, живеещи в страната общности.

ВЪПРОСНИК-УЧЕНИЦИ

ДИАГНОСТИКА НА РОДИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ ОТ ГРАД ПЕЩЕРА ЗА ИНТЕРКУЛТУРНА КОМПЕТЕНТНОСТ-родители

 

ДИАГНОСТИКА НА РОДИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ ОТ ГРАД ПЕЩЕРА ЗА ИНТЕРКУЛТУРНА КОМПЕТЕНТНОСТ, ПРОЕКТ BG05M2OP001-3.002-0303-С02,  

 доц. Джени Маджаров, Исторически факултет, катедра Етнология,  Софийски университет

Първа част

Преценката на интеркултурната компетентност трябва да започне от семейната среда, нейния модел, особености и ценностна система на участниците в анкетата (в приложения файл). Едва след това може да се премине към оценка на отношенията между общностите. Този подход позволява да бъде направен дълбочинен анализ на интеркултурната  компетентност на учениците и родителите от гр. Пещера. Логиката на изследването предполага, че първо трябва да се представят и анализират сведенията, получени от анкетите на родителите, като успоредно с това се направи сравнение по теми с отношението на учениците към поставените проблеми.

Разделението на анкетираните на условни групи се наложи поради факта, че се установи различаващо се отношение към поставените в анкетите въпроси. Това позволи по-достоверен анализ на изследваните явления и предлагане на конкретни решения за отделните целеви групи.

От родителите (на възраст между 20 и 80  год.) 138 са мъже и 485 жени, численото съотношение между условно разделените възрастови групи – 1-ва – 20 – 30 годишни, 2-ра – 31 – 40 годишни и 3-та – 41 – 80 годишни, е в полза основно на втората група и тази до 55 години, т.е. приблизително до пенсионна възраст. Тази ситуация, с неравномерното представяне при родителите, води до известно изкривяване на резултатите от анкетите.

Условното възрастово групиране на родителите се предпоставя от осъщественият през 90-те години на ХХ век политико-икономически и социален преход в страната, който оказва съществено въздействие за промяна на ценностната система както на отделния индивид, така и на общностите в цялост. В резултат на това членовете на най-младата възрастова група израстват и живеят с различни ценности, а в отделни сфери на живота, и противоположни на по-възрастните поколения, и своите родители.

В раздела за „Семейни ценности” ролята на бащата като ръководещ семейството е приета за правилна норма от всички групи родители от двата пола. Първа мъжка група има силно колебание относно това дали ръководещ в семейството е бащата или майката, докато при трите женски групи ръководещата роля на бащата е заявена с много малък процент преднина пред майката. Според всички мъжки и женски групи дядото и бабата (независимо чии родители) нямат ръководеща роля в семейния живот. Изключение от това общо становище се открива при 1-ва мъжка група, за която дядото има известна роля в семейството. С решаващата роля на бащата за преодоляване на противоречията и конфликтите в семейството са категорично съгласни 1-ва и 2-ра мъжки възрастови групи, докато 3-та, заедно с 1-ва и 2-ра женски групи наблягат на решаващата роля на майката.

Тези резултати предполагат постепенно отпадане на доминиращата в българското семейство патриархална йерархия и постепенно намаляване на социалната и стопанска зависимост на задомените млади поколения от волята на бащата, като за тях той вече не е онзи неоспорим авторитет в семейството. Изказаното становище се подкрепя и от сведенията относно финансовата роля на бащата за стабилността на семейството.

Ако за 1-ва и 2-ра мъжки групи бащата има основно задължение да осигурява средства за живот на семейството, то при отговорите на 3-та група се установява висок процент  на колебание дали само бащата трябва да осигурява средствата, което поставя на преден план въпроса за равноправното задължение и на майката. На същото становище е и 3-та женска група. Обрат при традиционния модел се наблюдава по отношение кой има правото да се разпорежда с паричните средства на семейството. Трите мъжки групи заявяват, макар и колебливо, че не само бащата трябва да се разпорежда с парите, с което е съгласна и 3-та женска група, а 1-ва и 2-ра женски гури са категорични, че това е право само на майката.

От изложените резултати може да се направи извода, че в съвремието постепенно отслабва ръководещата роля на бащата в семейството. Една от причините за това вероятно е неговата по-честа и по-продължителна безработица, неговото по-продължително пребиваване в чужбина и не на последно място нарастващият процент на разведени или разделени семейства, при които децата остават при майката. Поради тази причина мъжът-баща губи традиционната си роля на финансова опора на семейството, а вероятно с това се разклаща и неговия вътрешносемеен авторитет, което води до ограничаване на правото му да се разпорежда със средствата на семейството. От своя страна по-честата и устойчива трудова заетост на майката я превръща във важна финансова опора на семейството, създава и утвърждава нейната финансова независимост, с което налага нейния авторитет в семейството, правото да взема важни решения, и да се разпорежда с парите.

По отношение грижите за децата, тяхното водене на училище и общуването с тях трите мъжки групи категорично отчитат важната роля на майката. Според всички женски групи майката е тази, която отделя най-много време за общуване с децата. Мъжките и женски групи отчитат също и важната роля в общуването, която имат бабата и дядото. Само 2-ра мъжка група отчита важната роля на бащата при водене децата на училище. Първа женска група се колебае между майката и бащата като водачи на децата, докато 3-та женска група е категорична, че това не е майката. Според 3-тите мъжки и женски групи дядото и бабата нямат отношение към воденето на децата в училище.

Изнесените резултати предполагат извода, че в гр. Пещера все още не е навлязъл или не е масов този модел на големите ни градове, при който основно бабата и дядото водят малките деца и ученици в детска градина и училище. От своя страна анкетираните възрастни от 3-тите групи все още пазят спомена за спокойните години при социализма, когато децата сами ходеха на училище. Вероятно възрастните поколения не могат да осмислят или приемат новата социална реалност, която поради страх за безопасността на децата, налага нов модел на поведение на родители и възрастни. От друга страна може би тези поколения приемат воденето на децата в училище като безсмислено глезене. Може би масовото притежание на лични превозни средства, тяхното управление предимно от мъже, а също тяхната по-честа безработица и ненатоварена трудова заетост, обясняват твърдението на 2-ра мъжка група, че предимно бащите водят децата си в училище.

По въпросите, свързани с майката и нейната роля в семейството, мъжете-родители са категорични, че именно тя се занимава с домакинството. От резултатите в анкетите се вижда, че в тази си роля майката е плътно следвана от бабата, без да е възможно да се направи разграничение чия майка е тя – на бащата или на майката. Първа и 2-ра мъжки групи са на мнение, че майката трябва да се подчинява на волята на бащата в семейството. Интересно, че на същото мнение са 2-ра и 3-та женски групи, докато с това не са съгласни 3-та мъжка и 2-ра женски групи. Според 2-ра, 3-та мъжки групи и 1-ва, 3-та женски групи основната роля на майката в семейството е на домакиня. Колебание по това становище изпитва 1-ва мъжка група, докато 2-ра женска група не е съгласна майката да се осмисля само като домакиня. Всички мъжки и женски групи са убедително единодушни в твърдението си, че майката е тази, която трябва да посредничи между бащата и децата при разрешаване на семейните конфликти. Както и по-горе беше посочено преобладаващата част от анкетираните от двата пола признават бащата за личността, която разрешава съществуващите противоречия и конфликти в семейството.

 Въпросът за това кой родител общува повече с децата в семейството е пряко свързан с проблема за модела на културата, т.е. предаването на традициите в семейството.

Интерес тук представлява противоречието в отговорите на мъжете. Ако те като цяло признават ролята на майката в общуването, то 2-ра и 3-та групи категорично не искат да признаят нейната роля по предаване на традициите. Само 1-ва мъжка група изтъква, че това не е бащата, а именно майката, заедно с бабата. Всички женски групи са категорично единни в това, че само майката и бабата предават традициите на децата в семейството.

От изнесените резултати може да се заключи, че въпреки настъпилият явен разпад на социалната патриархална структура на семейството, бащата не е склонен да поеме нови семейни задължения. От своя страна, независимо от нарасналата социална и финансова роля на майката в семейството, се запазва традиционното полово разделение на труда в домакинството. Същото се оказва от изключителна важност за жената-майка, което я издига в статуса на пазителка на семейството и традиционния модел на културата. Вероятно на основата на този статус се гради нейното обществено самочувствие на важен член в семейната общност.

Отношенията между родители и деца имат почти сходни измерения при групите родители от двата пола. Всички групи мъже и жени приемат за изключително важно  родителите да възпитават децата си, като 2-ра и 3-та мъжки групи са категорични в това свое становище. Макар всички мъжки групи да са съгласни, че родителите не бива да се месят в живота на задомените си деца, то само 3-та женска група е съгласна с това, докато 1-ва и 2-ра изпитват силно съмнение дали това е правилният подход. Финансовото подпомагане на децата е важна част от поведението на родителите, с което категорично са съгласни всички женски групи, а също и 3-та мъжка група, докато 1-ва и 2-ра мъжки групи не са напълно убедени, че това е правилното поведение. Споровете и конфликтите пред децата между родителите са напълно недопустими според всички групи родители и от двата пола.

По въпросите за обратните отношения от деца към родители при групите на родителите се установяват следните резултати. С поддържането на добри отношения с родителите, съобразяване с родителското мнение, уважаване и грижа за възрастните родители, помагане в семейното домакинство са категорично съгласни всички групи от двата пола. По отношение на това дали децата трябва да работят, за да помагат на семейството, всички женски групи се колебаят между съгласие и несъгласие, като нямат ясно изразено становище. Докато при мъжките групи само 2-ра е за това децата да работят, 1-ва нямат ясно становище, а 3-та е категорично против работата на децата. Вероятно тези резултати могат да се обяснят с упражнявания силен финансов натиск върху семейния бюджет на 2-ра мъжка група, при което, поради липса на други възможности за доходи, бащите са съгласни да търсят подкрепа и финансова помощ чрез работа на децата си. Вероятно за най-възрастното мъжко поколение образованието все още е важна ценност, поради което то не е съгласно внуците му да работят.

На въпросите за традиционния модел на семейството и неговите вътрешни социални отношения становищата на групите родители са следните.

С важността на семейната сигурност, уважението към родителите и по-възрастните, зачитане на традициите са категорично съгласни всички възрастови групи от двата пола. Това са от малкото индивидуални ценности, по които всички групи имат единодушно положително мнение. Това създава добра предпоставка да се стъпи на тези ценности при изграждане на успешни и работещи междукултурни отношения. При двата пола има разминаване на мненията относно това кой помага и се грижи за възрастните родители, т.е. дядовците и бабите. Втора и 3-та група мъже приемат, че това е бащата, като едновременно с това признават и ролята на майката, докато 1-ва група е на мнение, че равна заслуга за това имат майката и бащата. Трите женски групи категорично изтъкват ролята на майката, като признават и второстепенната роля на бащата. Що се отнася до финансовото подпомагане на внуците от дядото и бабата, то всички женски групи признават тази заслуга, докато при мъжките групи само 2-ра е съгласна с това, а 1-ва и 3-та не са съгласни. По отношение финансовата помощ от чичото и лелята за племенниците, то всички групи от двата пола са категорични в мнението, че подобно поведение отсъства. За съжаление тези факти сочат засилен процес на разпадане на междуродствената обвързаност и отслабване на традиционните роднински задължения за социална и финансова подкрепа на родствениците.

По отношение опазване честта на семейството и решаване на семейните проблеми вътре в него всички възрастови групи от двата пола са категорично съгласни, че това е правилно, като при женските групи почти няма документирано несъгласие, докато при мъжете само 3-та група е категорична в съгласието си. Тези факти още веднъж подсказват, че за всички възрасти и при двата пола, а, както може да се предполага, и при различните етнически общности, семейството все още е основна ценност, на която може да се изграждат добри и работещи междуетнически отношения.

По отношение на чувството за взаимност и справедливост, както отношението към обществото и неговата сигурност, всички групи родители от двата пола са почти на единно мнение. Ако по цялата група от въпроси (обществен мир, национална сигурност – защита на нацията от врагове, реванширане на добрините) всички групи жени имат категорично положително становище, то при мъжките групи само 2-ра и 3-та са на това мнение. Докато за 1-ва взаимността и справедливостта, както обществения мир и националната сигурност, не са съществено важни за отделния индивид. Тези последни резултати предполагат поява и налагане на нова ценностна система при младите поколения, която стъпва на егоизма, егоцентризма, несъпричастно отношение към другите в обществото, придружена с нарастващо агресивно поведение. От друга страна жените имат по-силно съхранено чувство за колективна отговорност и са по-съпричастни към защита на справедливостта и общността. Те все още са устойчивата морална опора на обществото, с чието участие може да се създават нови и равноправни  междуетнически и междукултурни отношения.

При групата въпроси „Поведение и стереотипи”, която е съществено важна за решаване на поставените пред проекта задачи, има различаващи се становища.

На въпроса дали познават турската култура и искат ли да се запознаят с нея само 1-ва мъжка група дава категорично положителен отговор, 2-ра е склонна да одобри това, докато 3-та не одобрява. При женските само 3-та група категорично одобрява, докато 1-ва и 2-ра са склонни да одобрят.

По отношение на ромската култура положението е почти същото, но с по-висока степен на въздържане. Първа мъжка група категорично одобрява общуването с роми, а при жените 3-та само одобрява. Докато 2-ра и 3-та мъжки групи не одобряват, а 1-ва  и 2-ра женски групи се колебаят между одобрение и неодобрение.

От изнесеното може да се заключи, че младите мъже са по-склонни на отваряне към други етнически общности и създаване на добри и равноправни междуетнически отношения. При жените само най-възрастната група е склонна към подобно поведение.

На въпроса за толерантността на българите към турците всички мъжки и женски групи родители са категорично съгласни, че има такава. По отношение толерантността към ромите одобрение при родителите изказват 1-ва мъжка, 1-ва и 2-ра женски групи, а силно съмнение по въпроса, дори отиващо към несъгласие, изказват 2-ра и 3-та мъжки групи, както и 3-та женска група.

На въпроса за изпитваната гордост от българската идентичност всички женски групи родители са категорично съгласни, а при мъжките на това мнение са 2-ра и 3-та група, докато 1-ва изказва неодобрение.

На основа изнесените резултати може да се заключи, че младите поколения от двата пола все още нямат утвърден отрицателен модел на поведение и са склонни към осъществяване на добронамерени междуетнически отношения с други общности.

С поглед към целите на проекта от представените тук резултати могат да се направят следните основни изводи.

На първо място за всички поколения родители и ученици семейството се явява основна ценност, което е добра предпоставка за неговото използване като социална единица, с чиято подкрепа и съдействие могат да се налагат определени образователни политики.

От изнесените резултати се вижда, че е настъпил процес на намаляване ръководната роля на бащата и нарастване тази на майката в семейството. За децата в семейството майката е устойчивата финансова опора и нейните решения имат по-въздействаща сила върху младите членове. От своя страна жената-майка и жената-баба са тези, които обучават и предават модела на културата в семейството, като основно те възпитават младите поколения в ценностите на общността. Освен това жените имат по-силно изградено чувство за колективна отговорност и представляват устойчива морална опора на обществото.

Този факт налага вниманието на образователните институции да бъде насочено към търсене на съдействие основно от жените.

Благоприятният факт, че като цяло младите поколения мъже и жени все още нямат утвърдено отрицателно поведение към други етнически общности, и в голямата си част са склонни да осъществяват непринудени междуетнически отношения, е предпоставка да се работи именно с тях за подобряване на общия модел на междуетнически и междукултурни отношения.

 

ВЪПРОСНИК-РОДИТЕЛИ

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО

МИНИСТЪРА

НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Г-ЖА МЕГЛЕНА КУНЕВА

ОТВОРЕНО ПИСМО

от изпълнителите на проект “Активно родителство: модел за насърчаване на включването на училищните настоятелства във формулиране на политики и вземане на решения съвместно с училищното ръководство”

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КУНЕВА,

Представяме  на Вашето внимание за информация и разпространение предложенията от приключилият проект „Активно родителство: модел за насърчаване на включването на училищните настоятелства във формулиране на политики и вземане на решения съвместно с училищното ръководство“, изпълняван от сдружение „Асоциация Образователно Лидерство“ и фондация „Форум за наблюдение и анализ на публични политики“.

Пилотно в проекта „Активно родителство“ се включиха 4 училищни  общности: СОУ Любен Каравелов, гр. Копривщица, 9 ОУ  П. К. Яворов, гр. Благоевград, 5 ОУ Алеко Константинов, гр. Пловдив и 104 ОУ Захари Стоянов, гр. София. В инициативата бяха въвлечени повече от 60 родители от Училищните Настоятелства, както и училищните ръководства. Проектът, който си постави амбициозната цел  да промени съвременния облик на Училищните Настоятелства, като въвлече родителите и обществото активно в училищната дейност, подобрявайки по този начин диалога между гражданите и институциите в България, се финансира от Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Изготвените от проекта продукти могат да  подпомогнат работата на училищните ръководства при въвеждането на новия орган за развитие на детската градина и училището и за граждански контрол на управлението им – Обществен съвет,  съгласно гл. 14 от ЗПУО.

Участниците в проекта обсъдиха и приеха с консенсус следните  ПРЕДЛОЖЕНИЯ:

1. В Правилника за дейността на Обществените съвети, който предстои да бъде изготвен и утвърден, да се направи ясно разграничение на функциите и отговорностите на Обществените съвети и Училищните настоятелства.

2. Да се възстановят ангажиментите на Министерството на здравеопазването по превенция на детското здраве, растеж и развитие на децата и юношите, които включват

ежегодни и периодични прегледи в училищна възраст, в която се формират навиците на младите хора, свързани със здравословния начин на живот.

В резултат на изпълнението на проектните дейности Училищните Настоятелства и училищните ръководства разработиха Модел за мониторинг на училищни политики, който ще бъде достъпен и приложим за Училищните Настоятелства и Обществените съвети във всички училища в България на страницата на проекта www.facebook.com/AktivnoRoditelstvo.

С уважение,

Ръководител  Проект Анелия Андреева

София

«Най- сложното в работата с децата – това е работата с техните родители» – стар училищен афоризъм

При наличието на почти перманентна криза в областта на държавното (и общинско) финансиране на образователните заведения, предоставянето на правото на избор на учебни програми на учителите, появата на много деца на социално слаби родители, често не посещаващи училище, проникването сред учениците на крайно негативни социални явления като наркоманията, възможностите на настоятелствата за оптимизиране на учебно-възпитателната работа в училище тепърва следва да бъдат преоткривани и у нас. За тази цел е необходимо и създаването на действащи системи за стратегическо и оперативно управление на извършваните от тях дейности.

Създадените материали по проект “Активно родителство: модел за насърчаване на включването на училищните настоятелства във формулиране на политики и вземане на решения съвместно с училищното ръководство”,  финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. www.ngogrants.bg , Договор № 327/27.05.2015 г.  ще бъдат в помощ на Училищните настоятелства.

Училищни настоятелства -2016

Пречки и предпоставки за успешното включване на настоятелствата като активен партньор на училищното ръководство

Екипът на Проект “Активно родителство – модел за насърчаване на включването на училищните настоятелства във формулиране на политики и вземане на решения съвместно с училищното ръководство“ изготви анализи за добро познаване на средата, пречките и предпоставките пред успешното включване на настоятелствата като активен партньор на училищното ръководство в процесите на формулиране на политики и на вземане на решения – специфична цел на проекта. Аналитичните документи за правата на УН по отношение на отчетността и прозрачността на публичните институции ще подкрепят тяхната активност и ще подобрят качеството на диалога между настоятелствата (НПО) и училищните ръководства.

Материалите може да прочетете ТУК

Изводи-въпросник-Активно-родителство Анализ на правомощията Модел-мониторинг Анализ на нормативната уредба

Проект „Активно родителство” насърчава училищните настоятелства да се включват дейно в училищния живот

Работата по Проекта на сдружение „Асоциация Образователно Лидерство“ и фондация „Форум за наблюдение и анализ на публични политики“, който е амбициран да промени съвременния облик на Училищните настоятелства, продължи през изминалата седмица  с обучение за Училищните настоятелства на 5-то ОУ „Алеко Константинов“ , гр. Пловдив и 104-то ОУ „Захари Стоянов“, гр. София.

 

родители от 5 ОУ и 104 ОУ

родители от 5 ОУ и 104 ОУ

На  6 и 7 ноември в комплекс Старосел експертите и родителите дискутираха по Модела за насърчаване на включването на Училищните настоятелства във формулиране на политики и вземане на решения съвместно с училищното ръководство,  подобрявайки по този начин диалога между гражданите и институциите в България.

Запознаване с добрите практики

Запознаване с добрите практики

Датска образователна система

Датска образователна система

 

 

 

 

 

 

Целите, заложени в проекта, са повишаване активността на училищните настоятелства да повдигат въпроси и изразяват мнения във връзка с училищните политики, да дават собствени идеи и предложения за подобряване на образователната среда, а също така и да изискват по-голяма прозрачност и отчетност от училищните ръководства

Родителите се включват активно

Родителите се включват активно

Запознаване с параметрите на мониторинга

Запознаване с параметрите на мониторинга

Директорът на 5 ОУ Красимир Ангелов споделя своите идеи

Директорът на 5 ОУ Красимир Ангелов споделя своите идеи

 

 

 

 

 

 

 

Проектните дейности ще допринесат за разработването на специален модел за мониторинг на училищни политики, който ще бъде достъпен и приложим за училищните настоятелства и в другите училища в България.

Обучение на родители от СОУ „Л.Каравелов“, гр.Копривщица по Проект „Активно родителство“

На 25 и 26 септември в к-с Старосел се проведе първото обучение за родители по Проект “Активно родителство: модел за насърчаване на включването на училищните настоятелства във формулиране на политики и вземане на решения съвместно с училищното ръководство”.

В обучението взеха участие представители на родителската общност на СОУ  „Любен Каравелов“ гр. Копривщица. Експертите от Асоциация Образователно лидерство Петър Зарев и Анелия Андреева запознаха родителите с проекта, неговите цели и очаквани резултати.

информационната брошура

информационната брошура

 

С направената презентация бяха представени резултатите от Анализа на нормативната уредба,  Анализа на правомощията, които имат настоятелствата в България и най-добрите европейски и световни практики

IMG_5422Добри практики

Вторият ден на обучението започна с представяне на Модела за текущ мониторинг на дейността на училището със специален акцент върху степента на включване на деца от уязвими групи в образователния процес.  В свободна дискусия родителите споделиха своите наблюдения за живота на училището, неговите постижения и проблеми. Работата продължи с изясняване на процесите и етапите на формиране на училищни политики.IMG_5445IMG_5430

Работните групи се спряха на  две училищни политики, за които да изберат критерии и индикатори за мониторинг. Етапите, сроковете и формите за наблюдение на училищните политики бяха набелязани и работата по тях ще продължи с консултации от експертите на АОЛ и ФОРУМ. По време на почивките в красивия парк на комплекса родителите и ръководният екип на училището продължаваха сближаването на гледните точки за подобряване връзката между училището и родителите.IMG_5452

 

Изграждане на адекватни модели за работа с родителите

Проф. Ирина Колева, член на Асоциация Образователно лидерство, участва като консултант на проекта „Етнопедагогически модел за взаимодействие с родителя“, Договор № БС 33.13-3-039/ 12.09.2014 г на  Катедра Етнология, ИФ, Софийски Университет „Св.  Климент Охридски“. Проектът цели:

  • Намаляване процентът на функционално неграмотните ученици
  • Намаляване броя на отпадащите и преждевременно напуснали образователната система ученици
  • Стимулиране на мотивацията за постижения на ученика за продължаване в по-горна образователан степен
  • Осъзнатостта на собствените етнокултурни традиции на родителя с оглед технологичната образователна интеграция

naruchnik-korica_Page_1

Проектът работи за повишаване на познавателната мотивация сред родителите с оглед създаване на позитивна образователна  среда. Целта на социално-педагогическия тре­нинг е да се насърчат обучаваните родители от български и ромски произход чрез предло­жените теми да си припомнят и да споделят собствения си опит при работа с деца. Учебният план и програма на тренинга е раз­работен по начин, позволяващ използването на интерактивни методи от водещия и група­та, което допринася за междукултурната рефлексия

Разработеният по време на проекта на­ръчник дава предложения за дискусии и предлага материали за оперативна дидакти­ческа дейност. Наръчникът се апробира в март – юни в условията на СОУ „Христо Ясенов“, с дирек­тор Светла Вълова и ЦДГ „Еделвайс“ – град Етрополе, с директор Татяна Маринова, в партньорство с читалище „Тодор Пеев“, об­щина Етрополе. Обучения преминават 266 родители от ромски  и български произход на деца и ученици от образователните бази по проекта.