За Държавните образователни стандарти, или какво разбра МОН от академичната общност ?

IMG_5798

Просветното министерство изостава фатално с подготовката на държавните образователни стандарти, които следва да „обезпечат“ влизането в сила на новия училищен закон на 1 август. До момента са приети едва 4 стандарта, а в рамките на един месец трябва да се подпишат още 15 стандарта – нещо, което изглежда почти невъзможно, при положение че проектите за повечето от тях още дори не са представени публично.

Училищният закон съдържа твърде общи разпоредби, а детайлите бяха оставени за държавните образователни стандарти. За да влезе реално в сила новият училищен закон от 1 август, МОН трябва да приеме 19 нови стандарта, които да уредят всички въпроси за училищното образование – от заплащането на учителите до средата за преподаване.

Дискусия по темата се проведе на   Национален форум „Средното образование през погледа на университетските преподаватели от областта на педагогиката и педагогиката на обучението по …: предизвикателство или необходимост“, под патронажа на г-жа Меглена Кунева – вицепремиер по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката, с участието на ректори, декани и ръководители на катедри, представители на ВОН-КНСБ от Софийския университет, Великотърновския университет, Пловдивския университет, Шуменския университет, Югозападния университет, Русенския университет, Тракийския университет, Университета „Проф. А. Златаров”, Бургаския свободен университет, Техническия университет – София – МФ, ИПФ, Националната музикална академия, Националната спортна академия, от висшите училища и БАН, вицепрезидентът на КНСБ Пламен Нанков и Николай Недев – изпълнителен секретар на департамент в КНСБ, Комисията по образование и наука в НС, зам.-министър Диян Стаматов и представители на дирекции в областта на училищното образование.

Форума започна с първата тема: „Целеполагане и координация на държавните образователни стандарти по Закона за предучилищното и училищното образование“,автори проф. д-р Наташа ЦАНОВА,  Петър Зарев, Анелия  Андреева, гл.ас. д-р Анели  Кременска.

НАУКАТА – ГАРАНТ ЗА ИЗБОР НА ВЕРЕН ПЪТ

ДОСТИЖЕНИЯТА НА НАУКАТА ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО ФОРМА НА ПРАКТИЧЕСКО РЕАЛИЗИРАНЕ НА ЗНАНИЕТО

СТАНДАРТИТЕ

  • Езикът, който обединява всички, които пряко или косвено са свързани с образованието
  • Инструментът, чрез който се:
    осъществява контрол и регулация в системата
    измерва ефективност и качество на образователния продукт

ОСИГУРЯВАТ СТАБИЛНОСТ НА СИСТЕМАТА

Образованието – форма на обществена практика

В образователната система стандартите имат структуроопределяща роля.

Те са двойно фокусирани:
„Отвън“ – макрониво, като съответствие на структурата на системата и обществените потребности
„Отвътре“ – микрониво, като концепция за изграждане на процесите в системата – сплав от две взаимосвързани изходни позиции: личностно-фундаментална и личностно-прагматична

Стандартите – обобщен израз на визията на държавата за планиране, организация, управление контрол и мониторинг в образованието

  • Същностни характеристики на стандарта:
  • РЕЛАТИВНОСТ
  • ЯСНОТА
  • ЛОГИЧНОСТ
  • НАБЛЮДАЕМОСТ
  • ИЗМЕРИМОСТ

Създаване на орган за оценка и приемане на проектите на стандарти в контекста на общата рамка


СЪСТАВ – паритетен брой представители на:

  • научната общност носят отговорност за качеството на емпирико – теоретичното съдържание на стандарта
  • администрацията – носят отговорност за качеството на юридическото и управленско – организационното съдържание на стандарта
  • директорите и учителите – носят отговорност за качеството на практико-приложните елементи на стандарта

КЪДЕ СА ПРОБЛЕМИТЕ ?

НА МАКРОНИВО
Координация между стандарти от една група и между групите

НА АДМИНИСТРАТИВНО-ОРГАНИЗАЦИОННО НИВО
Прозрачност на процедури
Навременна информираност
Ефективно използване на експертиза

Цялата презентация може да видите тук:

ПРЕЗЕНТАЦИЯ ПРОФ.ЦАНОВА, П.ЗАРЕВ, А. АНДРЕЕВА , А. КРЕМЕНСКА

Във втория панел на форума участва г-н Диян Стаматов – заместник министър в МОН, а представените теми бяха:

„Държаният образователен стандарт по предучилищно образование: акценти и предизвикателства“, лектор проф. д-р Весела  Гюрова;

„Държавен образователен стандартза познавателните книжки, учебниците и учебните помагала: предизвикателства и някои решения”, лектор доц. д-р  Милена Кирова, с участието на доц. д-р Елена Бояджиева;

„Държавен образователен стандарт: Оценяване на резултатите от обучението на учениците: предизвикателства и някои решения”, подготвен от проф. д-р Наташа Цанова;

„Държавен образователен стандарт: За статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти: предизвикателства и някои решения”, лектор  Петър Зарев, с участието на Анелия Андреева;

„Държавен образователен стандарт: Усвояване на българския книжовен език: предизвикателства и някои решения”, лектор проф. д-р Татяна Ангелова;

„Държавен образователен стандарт: Гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование: акценти и предизвикателства“, лектор доц.  д-р Надежда Райчева – Карастанева, с участието на гл. ас. д-р Иса Хаджиали, гл.ас. д-р Анели Кременска.

Автори на презентациите са преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски”,  и водещи учени в тази област по профила на своята научна и емпирична експертиза.

Главният въпрос е какво чуха от МОН и какви последствия има от опита  НАУКАТА ДА Е ГАРАНТ ЗА ИЗБОР НА ВЕРЕН ПЪТ ?

ЗА СТАТУТА И ПРОФЕСИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ, ДИРЕКТОРИТЕ И ДРУГИТЕ ПЕДАГОГИЧЕСКИ СПЕЦИАЛИСТИ

Проектът на Държавен образователен стандарт  за  статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти поставя пред образователната общност множество предизвикателства.

Анализ  от Петър Зарев, Анелия Андреева, СУ „Св. Климент Охридски“

IMG_5730

последни консултации с доц. М.Кирова

На първо място се открояват въпросите за прозрачността на процеса.

  1. Липсва публична процедура и прозрачност при подбора на експерти за изготвяне на стандарта, В рамките на групата експерти, натоварени с ангажимента да изготвят текстовете се сформира така наречената “оперативна група”, със задача да напише съдържанието на Стандарта,  която отново е съставена непрозрачно и по неизвестни критерии.
  2. При широко рекламираните обсъждания на проекта на Стандарта на поканените на срещите образователни експерти, учители, директори, родители и и други заинтересовани лица не се предоставя тсамият текст, а се представя презаентация с опорни точки и идеи. Това се повтаря при всички обсъждания, включително и при обсъждането с членовете на Обществения съвет, чиято задача е да са експертния обществен коректив на чиновниците от МОН.

Втората група предизвикателства са свързани с функционалността на Стандарта

  1. Във формално логичен план Стандартът демонстрира разминаване с основните принципи на Националната стратегия за развитие на педагогическите кадри 2014 – 2020 година. Липсва описание и структриране на системата за квалификация. Стилът за подробно регламентиране на дейностите по Стандарта на всички нива от образователната система въвежда ограничения на самостоятелните действия на изпълнителите, лишава ги от инициатива и творчество, от възможност за гъвкаво реагиране на промени и нови ситуации

2.В съдържателен план  – в Стандарта липсва целеполагане – логическо обвързване между условия, процеси и резултати ( чл. 22. ал. 1. от ЗПУО).  В Проекта са разписани подробно правила за прилагане на ДОС, без съдържанието на самия Стандарт – ПРОФИЛА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СПЕЦИАЛИСТ, по неизвестни причини изнесен в Приложения. За сметка на това необосновано, основен акцент в Стандарта е атестирането и подробно описание на задълженията ( Длъжостни характеристики) на различните педагогически специалисти.

  1. Стандартът не създава единна нормативна уредба за държавно регулиране на първоначалната подготовка, продължаващата квалификация и професионалното развитие на педагогическите кадри. В него липсва система от специални мерки за привличане, задържане и развитие на педагогически кадри на възраст до 35 години и на специалисти с високо равнище на професионална подготовка и квалификация в системата на средното образование
  2. Сериозен пропуск е липсата на обвързване на кариерното развитие и квалификацията с финансирането им

Предизвикателството Иновативност  е доста бедно реализирано в Стандарта

  1. В Стандарта механично са пренесени текстове от старата нормативна уредба:
  • ППЗНП (от чл.123 до 131 и 147)
  • Инструкция № 2 от 29.07.1994 г. за изискванията за заемане на длъжността „учител“ или “възпитател
  • Наредба № 5 от 29.12.1996 г. за условията за повишаване квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета и реда за придобиване на професионално-квалификационни степени
  1. Подробното изброяване на формите за квалификация не дава възможност да се прилагат иновативни и нововъзникващи форми.
  2. Липсва нормативно осигуряване на равноправно третиране на дистанционните електронни форми на обучение за квалификация, вкл. по отношение спецификата на педагогически дизайн и провеждане . Не се предвижда използване на електронни ресурси за повишаване  на квалификацията

Приложимостта и достъпността на проекта за Стандарт са поредното предизвикателство

  1. Многобройните въпроси в атестационната карта – 50бр. (ДОС чл.75. ал.2. т.2 ) правят труден и нискокачествен процеса по атестиране. Опитът за използване на компетентностен подход в ДОС стои недовършен. Липсата на същностни елементи от компетентноста в Профил на педагогическия специалист ще компрометира използването му в атестирането
  2. Информационият регистър по чл. 82. (1) от ДОС – ограничава достъпа на доставчиците на образователни услуги до образователния пазар и създава условия за монопол. ДОС дописва ЗПУО в частта“Информационен регистър – вътрешна система за качество ” с  тежък лицензионен режим. Няма процедура за защита авторските права върху програмите за обучение.
  3. За създаването, поддръжката и прилагането на Информационния регистър е необходима сериозна експертиза на специализирано звено като Националния център за информация и документация (НАЦИД ). По този въпрос ДОС дописва ЗПУО: “Регистърът се създава и поддържа от определени със заповед на министъра на образованието и науката ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА на Министерството на образованието и науката” . Експертиза на лица или на специализирана структура? Кой е по – уязвим за натиск и корупционни практики?

Подходът заобикаля механизмите за увереност за спазване на процедури – СФУК, системата за двоен подпис, принципите на публичност и прозрачност на институциите.

Вместо заключение

Разглеждайки обстойно предложения Проект на Държавен образователен стандарт  за  статута и професионалнотот развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, можем да отбележим, че по структура, съдържание и тежък командно – административен език, Стандартът е повече „модел за работа с кадрите“.

IMG_6349

професионален разговор със заместник-министър Деян Стаматов

Съвременните научни достижения  в тази област сочат нова парадигма – създаване условия за РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ в образователната система.

Поставяйки за пореден път стари условия на входа, защо мислим, че ще получим нови  качествени резултати на изхода? Предизвикателствата са необходимост !

 

Предложения на колегията специалисти по Методика на обучението по… от СУ „Св. Кл. Охридски“,

Предложения на колегията специалисти по Методика на обучението по… от СУ „Св. Кл. Охридски“

Постановление № 162/17.04.1997 г – Наредба за единни държавни изисквания за придобиване на професионална квалификация учител Предложение на Работната група – 11.12.2015 г. Предложение на преподавателите по Методика на обучението по… от СУ „Св. Кл. Охридски“ –
·         Минимален брой  и хорариум на задължителните дисциплини (чл. 7 (1):

1.      Педагогика – 60 ч.

2.      Психология– 45 ч.

3.      Методика на обучението по … – 60 ч.

4.      АВИТО – 15 ч.

 

1.Педагогика – 75 ч.

1.1. История на педагогиката – 15 часа;             

 1.2. Теория на възпитанието – 30 часа;           

1.3. Дидактика – 30 часа

2.Психология – 60 ч.

2.1. Обща и когнитивна психология – 20 часа;  

2.2. Психология на развитието (възрастова) – 20 часа;                                                                         2.3. Педагогическа психология – 20 часа

3. Дидактика по/Методика на обучението по … 75 ч.

4. ИКТ в обучението и работа в дигитална среда 30 ч.

 

  • Минимален брой  и хорариум на задължителните дисциплини (чл. 7 (1):
  1. Педагогика (дидактика и теория на възпитанието)– 60 ч.
  2. Психология (възрастова и педагогическа) –  60 ч.
  3. Методика на обучението по … – 90 ч.
  4. ИКТО – 30 ч
 

·         Избираеми дисциплини (чл.8) – две групи дисциплини с по 15 часа (избират по една дисциплина от всяка група)

 

I група: Педагогически и психологически дисциплини – 45 ч.

1. Приобщаващо (включващо) образование        2. Интеркултурно образование                            3. ЧЕО                                                                       4. Управление на образованието                          5. Училищно законодателство и учебна документация                                                          6. Педагогическо общуване и други

II група: Интердицсиплинарни и приложно-експериментални дисциплини – 45 ч.

1. Гражданско образование;                                    2. Педагогическа социология                                3. Педагогическа  диагностика                           4. Училищна хигиена                                               5. Кариерно ориентиране и други

III група: Частно-дидактически дисциплини – 30 ч.

1. Учебни опити и демонстрации за учителите по природни науки                                                2. Други учебни дисциплини, които отразяват спецификата на научната област и специалност

 

 

  • Избираеми дисциплини (чл.8) – две групи дисциплини, но с по 30 ч.

 

 

 

·         Практическа подготовка –1.Хоспитиране – 30 ч. (0+2)

2.Текуща практика – 45 ч. (0+3)

3.Преддипломна педагогическа практика – 75 ч. (0+5) с държавен интегрален изпит

 

1.      Хоспитиране 60 ч.:

Педагогика (?)

Методика на …

2.      Текуща практика –

Методика на … – 60 ч.

3.      Преддипломна – 120 ч. …

 

  • Практическа подготовка – остава същато:

1.Хоспитиране – 30 ч. (0+2)

2.Текуща практика – 45 ч. (0+3)

3.Преддипломна педагогическа практика – 75 ч. (0+5) с държавен интегрален изпит

 

Общо – 210 теоретична, от които 30 ч. избираеми и 150 ч. практическа

 

Общо 360 ч., от които 120 избираеми и 240 ч. практическа подготовка Общо – 300 ч. теоретична, от които 60 ч. избираеми и 150 ч. практическа

 

Предложение на работна група за Единен образователен минимум за придобиване на учителска правоспособност

ДО МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ПРОФ ДПН ТОДОР ТАНЕВ

КОПИЕ:

ДО КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО В НС

ДО КОМИСИЯТА ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ЕДИНЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН МИНИМУМ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА УЧИТЕЛСКА ПРАВОСПОСОБНОСТ

Относно: предложение на работна група за Единен образователен минимум за придобиване на учителска правоспособност от заседание на 11.12.2015 г.

Уважаеми г-н Министър,

На свое заседание на 21.12.2015 г. Деканският съвет на Исторически факултет, с участието на ръководители на катедри и преподаватели по Методика на обучението по… от различни факултети на СУ „Св. Кл. Охридски“, обсъди постъпилите предложения от Комисията за изработване на стандарт за придобиване на учителска правоспособност към МОН за Единен образователен минимум (минимален брой задължителни и избираеми дисциплини и минимален хорариум).

  1. Беше разгледано предложението по отношение на учебните дисциплини и съответния хорариум за бакалавърска и магистърска степен. Предлаганият брой дисциплини, както и магистърска степен за подготовка на учители като подход, противоречи на автономията на висшите училища, които определят самостоятелно учебния план и образователната степен, в която да се подготвят специалистите и се разминава сериозно с идеята за Единен образователен минимум.

[Виж: ЗВО Чл. 8; Чл. 19; Чл.20; чл.42 и др., както и Правилника за устройството и дейността на СУ „Св. Кл. Охридски“ в чл. 2. (1)]

  1. Основна задача на университетите в ОКС „бакалавър“ е осигуряване „на цялостна представа за характера на професионалното направление и специалността; овладяване на широкопрофилни теоретични знания и практически умения…“ (Наредба за държавните изисквания за придобиване на ОКС „бакалавър“, „магистър“, специалист“…). Същата (чл.6) определя и минималния и максималния брой часове, а прекомерното увеличаване на часовете по педагогика, психология или включването на история на образованието и др. ще бъде за сметка на часовете, необходими за базовата подготовката в съответната специалност.
  2. Изрично се противопоставяме на даването на „квалификация учител“ от неакредитирани звена. Не може в педагогическите факултети да се дава „Учител“( учител по какво?) в различни магистърски програми, след като НАОА е акредитирала факултетите или звената в съответното научно направление.
  3. Световната практика, а и препоръките на НАОА са, да съществува по-голяма избираемост при подготовката на студентите. Във водещите европейски и американски университети това е обичайна практика, докато тук се опитваме да фиксираме всичко в съответните нормативни документи, което отново противоречи с автономията на висшите училища и потребностите при подготовката на квалифицирани специалисти.
  4. До сега действащата Наредба, изпълнявана според предписанията, дава много добра практическа подготовка на студентите. При увеличаване на хорариума учителите няма да имат реална възможност да поемат повече от двама студента и да оформят срочните оценки на учениците, а ние имаме по 100 и над сто. Ако увеличим часовете, в колко училища ще трябва изпращаме студенти?

 

  1. В тази връзка стигаме и до финансовия въпрос – ясно Ви е, че от една страна имаме известно нарушаване на нормалния учебен процес, от друга страна финансирането на педагогическите практики се осъществява от Вузовете, а коефициантът на издръжката на студентите от направление 1.3 Педагогика на обучението по… е единица ( Виж Постановление 162/20.06.2001г. за определяне на диференцирани нормативи за издръжка на обучението на един студент по професионални направления, т.1)
  1. Бинарните специалности изкуствено са включени в направление 1.3 Педагогика на обучението по… По същество тук излизат специалисти в две направления (биология и химия, физически науки и т.н с коефициент 2,3 например; или история и геогрфия (науки за земята – 2,3), история и философия – 1,6 и т.н., а финансирането е по 1.3., което е в дъното на субсидирането от МОН с коефициент 1. Финансовата страна на проблема е много сериозен, защото включително заплащането на базовите учители е мизерно, и директорите отказват да приемат студенти. Промяната на финансовата рамка е задължителна.
  1. Начина на финансиране изобщо на образованието, включително на висшето, трябва да се промени. Отдавна е застъпена тезата за широкия достъп, но на изхода – да завършват най-добрите. Ще дадем за пример Университета – първите 50 г. в СУ са постъпили над 50 хиляди студенти, но са завършили около 17 хиляди. Разбирате, че качеството на образованието с подобен подход е силно подкопано.
  2. Високо ценим Съюза на българските учители като социален партньор, но считаме, че последната дума има университетската общност и специалистите в отделните направления, които добре познават както потребностите на студентите, така и на изискванията на пазара на труда, с който се съобразяваме. Добрата реализация на нашите студенти зависи от сериозната научна подготовка в съответната област, а рейтингите от последните години, провеждани от МОН, показват че нашите възпитаници са търсени като специалисти.

Уважаеми г-н Министър, още много може да се каже по въпроса, но ние ценим Вашето ценно време. Разбираме, че тук заляга образователния минимум, а всеки факултет ще изработи гъвкаво своя Учебен план според потребностите на своите възпитаници и динамично променящата се среда в училище.

С най-искрени уважения:

доц. д-р Тодор Попнеделев, Декан на Исторически факултет

 

Участници в заседанието:

  1. Проф. д-р Тодор Мишев, ИФ, Ръководител катедра „Архивистика и ПИД“ – Методика на обучението по история
  2. Проф. д-р инж. Юри Тодоров, ИФ, Катедра „Архивистика и ПИД“, специалист АВИТО, Информатика и др.
  3. Гл. ас. д-р Красимир Кръстев, ИФ, Катедра „Архивистика и ПИД“
  4. Малина Георгиева, ИФ, Катедра „Архивистика и ПИД“ – специалист
  5. Проф. д-р Ирина Колева, Катедра „Етнология“, преподавател по Педагогика, Етнопедагогика, Етнопсихология и др.
  6. Проф. д-р Ангел Петров, ФСлФ, Ръководител катедра „Методика на обучението“ към Славянски филологии
  7. Проф. д-р Татяна Ангелова, Катедра „Методика на обучението“ към Славянски филологии, Методика на обучението по български език
  8. Проф. д-р Димитър Веселинов, ФКНФ, Ръководител катедра „Чуждоезиково обучение“
  9. Доц. д-р Надежда Райчева – Биологически факултет
  10. Доц. д-р Елена Бояджиева – Химически факултет
  11. Доц. д-р Милена Кирова – Химически факултет
  12. Проф. дфн Сергей Герджиков – Философски факултет
  13. Проф. д-р Мая Гайдарова – Физически факултет
  14. Проф. д-р Красимира Табакова ИФ, Катедра „Архивистика и ПИД“, член на работната група по изработването на Единния държавен минимум

СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО СТАНДАРТ ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПОДГОТОВКА ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА УЧИТЕЛСКА ПРАВОСПОСОБНОСТ

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

ДО МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ПРОФ. ДПН ТОДОР ТАНЕВ

КОПИЕ: ДО КОМИСИЯТА ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ЕДИНЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН МИНИМУМ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА УЧИТЕЛСКА ПРАВОСПОСОБНОСТ/МОН

СТАНОВИЩЕ

ОТНОСНО СТАНДАРТ ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПОДГОТОВКА ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА УЧИТЕЛСКА ПРАВОСПОСОБНОСТ

НА ФАКУЛТЕТИТЕ: ФИЛОЛОГИЧЕСКИ, ИСТОРИЧЕСКИ, ПРАВОСЛАВЕН БОГОСЛОВСКИ, МАТЕМАТИКА И ИНФОРМАТИКА, ФИЛОСОФСКИ

Уважаеми проф. Танев,

Уважаеми членове на Комисията,

Посочените факултети излагат принципни становища като обща позиция относно предложенията на Комисията за изработаване на единен образователен минимум за придобиване на учителска правоспособност:

  1. Работата на Комисията става достояние на Факултетите, в които се води обучение в ОКС Бакалавър по Професионално направление 1.3. Педагогика на обучението по… на твърде късен етап. Въпреки включването на членове в Комисията от специалности и катедри, пряко свързани с подготовката на учители, смятаме за некоректно отношението към основните структурни звена, в които се води въпросното обучение – където има сериозни натрупвания на компетенции от сферата на управление на учебния процес, стандарти за изработване на учебни планове, нормативна документация за акредитиране на специалности, сертифицирани системи за качество на учебния процес и под.
  1. За най-сериозен недостатък на предложения единен образователен минимум намираме НЕРАЗГРАНИЧАВАНЕТО на спецификите в учителската професия в начална образователна степен и в т.нар. предметно обучение в прогимназиална и гимназиална училищна степен. От предложението прозира определен лобизъм в полза на педагогически дисциплини, които категорично не биха повишили компетенциите на бъдещия учител по предмета, който ще се преподава в посочените две училищни степени – прогимназиална и гимназиална. В днешния динамичен информационен свят с огромни масиви от достъпни знания самочувствието на бъдещия учител и сравнимостта на неговите познания по конкретния предмет в един широк международен контекст пораждат недоумение кои са причините да се подлагат на изпитание учебните планове, даващи учителска правоспособност по един или два училищни предмета. „Отнемането” на часове от специалната подготовка /всеки учебен план има конкретен максимум часове по друг нормативен документ/ не би било в полза на по-високото качество при подготовка на бъдещия учител по националния език /българския/ и българска литература и култура, по националната и обща история, по география, философия, религия, математика и информатика и под.; не биха могли да се постигнат стандарти, предписани за покриване на езикови компетенции по чуждите езици като Обща европейска езикова рамка, стандарти за чуждите езици на МОН и подобни.
  1. По-високият норматив от часове в задължителен блок за придобиване на учителска правоспособност ще ликвидира т.нар. „двойни” специалности, които са изключително важен компонент от стратегията на българското образование и в конкретния случай този казус би трябвало да се разглежда като политически въпрос, засягащ малките населени места, маломерните откъм брой ученици училища и продължаващата демографска криза. За определени региони на страната и за университети, които готвят учители за училища в тях е немислимо един учител, придобил правоспособност само по един предмет, да си намери работа на пълен норматив. От друга страна, за придобиване на учителска правоспособност по два предмета е нужен определен минимум общообразователна според научното направление подготовка и конкретна – според предмета на научно знание.
  1. Смятаме, че Комисията не се е справила с важна задача – социологически проучвания и прогнози за учителските места по предмети в малките населени места, а не само в големите градове, в които този проблем не е така застъпен. Настояваме както в случая с тази комисия, така и за в бъдеще при конституиране на комисии по задачи пред образованието да се отчита сериозният дисбаланс между столицата плюс няколко по-големи града и останалата част от страната откъм брой и възраст на населението, откъм етнически състав според критерии като напр. дали българският език е първи/майчин за учениците, откъм икономически показатели, стандарт на живота и перспективи за трудова заетост, които да не обезлюдяват цели региони.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ:

  1. Стандартите в блока за педагогическа правоспособност да се разделят на 1) стандарти за начална училищна степен (един учител преподава повече предмети) и 2) стандарти за прогимназиална и гимназиална училищна степен (предметно обучение)
  1. Стандартът за предметно обучение да запази обема часове според досегашната Наредба 162.
  1. Да се повиши коефициентът за финансиране на обучението в учителски специалности – което да бъде ясен знак към обществото, че държавата разпознава тази професия като приоритетна/защитена (да се дефинира като каква ще се разпознава учителската професия от държавната политика в областта на образованието).
  1. Двойните учителски специалности да намерят специален изразител за поощряване и устойчиво развитие – чрез специално индексиране /коефициент/ на издръжката за обучение на един студент.
  1. Да се обособи с конкретен текст и с ясно поет ангажимент финансирането на базовите училища и базовите учители, които ръководят методически педагогическите практики.

В случай, че няма индексиране, финансовото обезпечаване на педагогическия блок е на практика непосилно за висшите училища.

13.01. 2016 г.                                    Декан на Филологическия факултет:

/проф. д-р Ценка Иванова/

 

Декан на Историческия факултет:

/проф. дин Иван Тютюнджиев/

 

Декан на Православен богословски факултет:

/доц. Евгений Николов/

 

Декан на Факултет Математика и информатика:

/проф. д-р Мирослав Гълъбов/

 

Декан на Философски факултет:

/проф. д-р Даниела Тасевска/

 

Декан на Факултет Изобразителни изкуства:

/доц. д-р Борис Желев/

 

За стандартите в образованието

Асоциация за образователно лидерство, в изпълнение на своите цели за  изготвяне и разпространение на експертни оценки и аналитични продукти по практически, научни, правни и образователни проблеми на лидерството в образованието, започва серия публикации, посветена на Държавните образователни стандарти.

Определенията за СТАНДАРТ  изразяват двойния характер на понятието. Стандартите изразяват професионални принципи и ценности и изискват постигането на определена степен за качество. «Стандартът е инструмент за точно тълкуване на преценки и решения в контекста на споделени значения и ценностна система» (Сайкс и Пластрик, „Стандарти за всичко”).

В  чл. 22 от Закона за предучилищното и училищното образование Държавните образователни стандарти са определени като „съвкупност от задължителни изисквания за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование, както и за условията и процесите за тяхното постигане“.

Държавните образователни стандарти в системата на предучилищното и училищното образование са за:

  1. предучилищното образование;
  2. усвояването на българския книжовен език;
  3. учебния план;
  4. общообразователната подготовка;
  5. профилираната подготовка;
  6. придобиването на квалификация по професия;
  7. приобщаващото образование;
  8. гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование;
  9. оценяването на резултатите от обучението на учениците;
  10. информацията и документите;
  11. институциите;
  12. физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие;
  13. познавателните книжки, учебниците и учебните помагала;
  14. статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти;
  15. управлението на качеството в институциите;
  16. инспектирането на детските градини и училищата;
  17. финансирането на институциите;
  18. нормирането и заплащането на труда;
  19. организацията на дейностите в училищното образование

След публикуване в Държавен вестник, брой 79. от 13.10.2015 г., на Закона МОН стартира интензивна работа по изготвянето на държавните образователни стандарти, предвидени в него. Всички стандарти трябва да са изготвени, подложени на обществено обсъждане и утвърдени до 15. септември 2016 г.

Първите три стандарта за учебния план, за общообразователната подготовка и за учебните книжки, учебниците и учебните помагала вече са утвърдени с Наредби на Министър Т.Танев.

АОЛ публикува аналитични материали, мнения и становища по проектите на нормативните  документи.