ДИАГНОСТИКА НА РОДИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ ОТ ГРАД ПЕЩЕРА ЗА ИНТЕРКУЛТУРНА КОМПЕТЕНТНОСТ-ученици

 

 

ДИАГНОСТИКА НА РОДИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ ОТ ГРАД ПЕЩЕРА ЗА ИНТЕРКУЛТУРНА КОМПЕТЕНТНОСТ, ПРОЕКТ BG05M2OP001-3.002-0303-С02,  

доц. Джени Маджаров, Исторически факултет, катедра Етнология,  Софийски университет

Втора част

От общо анкетираните 1279 души 674 са ученици и 623 родители.

Според половото разделение от учениците (на възраст между 8 и 19 год.) 366 са момчета и 309 момичета.

На основа представените сведения може да се каже, че междуполовото съотношение на броя анкетирани ученици е почти равностойно и благоприятно за осъществяване на настоящия анализ.

От позиция на възрастовото числено съотношение ситуацията при учениците е отново по-благоприятна поради почти равностойното представяне на условно разделените три групи – 1-ва – II – IV клас; 2-ра – V – VIII клас; 3-та – IX – XII клас.

Разделението на анкетираните на условни групи се наложи поради факта, че се установи различаващо се отношение към поставените в анкетите въпроси. Това позволи по-достоверен анализ на изследваните явления и предлагане на конкретни решения за отделните целеви групи.

При учениците условното разделение на три групи съответства на модела на училищно образование, като то отразява реално съществуващи различия в ценностната система между младото поколение и по-възрастните.

С ръководещата роля на бащата в семейството са съгласни всички ученически групи, като при момчетата висок процент несъгласие има при 1-ва група, докато при момичетата висок процент несъгласие има при 2-ра група, а по-нисък при 1-ва група. С ролята на бащата, като финансова опора на семейството, е напълно съгласна само 3-та група момчета, както и трите групи момичета, докато отчасти съгласна с това е само 1-ва момчешка група, а при 2-ра е най-висок процента на несъгласие. При момичетата висок процент несъгласие има при 2-ра група, като при 1-ва група този процент е по-висок. Гореизложените факти дават частично обяснение защо с бащата, като разпореждащ се с парите на семейството, са съгласни главно 3-та момчешка група и отчасти 2-ра, докато 1-ва и по-младите от 2-ра група не са съгласни. При момичетата положението е сходно, защото на въпроса за бащата, разпореждащ се с парите на семейството, са съгласни основно 3-та група и отчасти по-възрастните от 2-ра група, докато по-младите от 2-ра група и цялата 1-ва група са категорично несъгласни.

Така поднесените резултати могат да се обяснят с факта, че в живота на анкетираните ученици основно майката се явява по-често и по-трайно работещият родител, както и човекът, осигуряващ средства за семейството. Поради тази трудова и социална еманципация на майката тя започва да се възприема като имаща право да взема решенията в семейството и да се разпорежда с неговите средства. Това бележи процес на нарастване на нейната социална роля в семейството.

При ученическите групи въпросите за ролята на майката в семейството са поставени по следния начин. С нейната подчиненост на бащата в семейството са съгласни 2-рите и 3-тите момчешки и момичешки групи, докато първите групи, и при двата пола, изразяват голямо несъгласие, което на места процентно е почти равно на съгласието. С ролята на майката като посредник са съгласни 2-рите и 3-тите групи и при двата пола, докато при първите групи, макар като цяло съгласни,  има висок процент на несъгласие. Положението на майката като домакиня е основно прието за правилно от 3-тите групи и при двата пола, докато 1-вите и 2-рите групи показват и не малък процент несъгласие с подобна нейна роля.

При ученическите групи становищата по горе изложените проблеми са следните. С възпитаването от страна на родителите, финансовото подпомагане на децата и неизнасяне на конфликтите пред децата са съгласни всички групи ученици. Само 1-ва и 2-ра момчешки групи не са напълно съгласни, че родителите трябва да подпомагат финансово децата си. Последното становище е малко необяснимо и трудно разбираемо като резултат, ако не се вземе под внимание неподходящото използване във въпроса на такова понятие, като „финанси”. Според мен за тази възрастова група ученици понятието „финанси” е малко трудно разбираемо и не винаги се свързва с „пари”. По отношение на въпроса за немесенето на родителите в живота на задомените им деца известно несъгласие изразяват 1-ва и 2-ра момичешки групи, като при всички момчешки групи има документиран и не малък процент несъгласие.

При въпросите за отношенията на децата към родителите се наблюдава настъпване на известни промени в социалния модел на обществото. С добрите отношения към родителите, съобразяване с тяхното мнение, уважаване на възрастните и грижа за родителите са категорично съгласни всички групи момчета и момичета. С помагане в домакинството са категорично съгласни 1-вите и 3-тите момчешки и момичешки групи, докато 2-рите групи, при двата пола, изпитват силно колебание дали трябва да помагат в домакинството. Ако при всички момчешки групи има значимо колебание дали трябва да се припечелват средства с работа за семейството, като надделява съгласието за това, то при момичешките групи само 1-ва и 3-та са категорично съгласни, че трябва да се работи, докато 2-ра не е съгласна.

От изнесените резултати може да се направи извода, че момчетата и момичетата от последната възрастова група, и учудващо тези от 1-ва, са склонни да изоставят училището, за да помагат на семейството си финансово чрез работа.

Вторите, групи които вече са се вживели в училищния модел на живот не са така склонни (при момчетата) или категорично не желаят (при момичетата) да заменят този модел с работен такъв.

Резултатите подсказват силна емоционална съпричастност на тези възрастови групи към социалното положение на семейството, като обратното е също така вярно, че социалното положение на семейството оказва силно влияние върху мотивацията на децата да участват в образователния процес. Това означава, че вниманието на училищните власти трябва да се насочи основно към 1-ва и 3-та група ученици в усилията им те да бъдат задържани в образователната система.

На въпросите за традиционния модел на семейството при ученическите групи отношението към разглежданите проблеми е следното. Със сигурността на членовете на семейството, почитане на традициите, уважение към родителите и по-възрастните, пазене честта на семейството и решаване на проблемите му вътре в него са категорично съгласни всички групи момчета и момичета. Само при 2-рите групи от двата пола се наблюдава известно съмнение по отношение опазване честта на семейството и решаване на проблемите вътре в него.

Чувството за взаимност и справедливост се приема за категорично важна ценност от 1-ва и 2-ра група момчета, а като много важно от 1-ва и 2-ра група момичета. За третите групи момчета и момичета тези ценности са маловажни, като е висок процента на отрицателно отношение към тях. Защитата на нацията е важна за всички групи от двата пола, като само за 1-вите групи момчета и момичета тази ценност е категорично важна. Ала при 2-рите и 3-тите групи от двата пола има висок процент на отричане важността от защита на нацията.

Тези резултати предполагат променена ценностна система по отношение на колективната сигурност и съпричастността към съдбата на нацията. Вероятно развилото се чувство на несъпричастност  се подхранва от все по-масово налагащото се поведение на индивидуален и групов егоизъм. Може би на тази основа се развива и разраства агресията между учениците.

Друго важно заключение е, че момичетата от тези поколения вече не представляват онази устойчива морална опора на обществото, подобно на майките и бабите си, с чието участие по-трудно могат да се градят добри междуетнически и междукултурни отношения.

При групата въпроси „Поведение и стереотипи”, която е съществено важна за решаване на поставените пред проекта задачи, учениците имат различаващи се от родителите становища.

По отношение познаване на турската култура 1-вите групи момчета и момичета изказват категоричното си одобрение. Вторите групи се колебаят между одобрение и неодобрение, а 3-та момчешка група само одобрява, докато 3-та момичешка група по-скоро не одобрява. На въпроса дали биха искали да имат за приятели турци 1-ва момчешка група категорично одобрява, 2-ра се колебае между да и не, а 3-та е склонна да одобри. Трите момичешки групи се колебаят между одобрение и неодобрение, като при голяма част от анкетираните преобладава неодобрението.

По отношение познаване на ромската култура 1-ва и 3-та момчешки групи само одобряват, като при 3-та има и не малък процент на неодобрение, докато при 2-ра група преобладава неодобрението. Трите момичешки групи се колебаят между одобрение и неодобрение, като при голяма част от анкетираните преобладава неодобрението. По отношение на приятелството с роми, като цяло всички момчешки групи изказват предимно одобрение, но при 2-ра и 3-та група има и висок процент неодобрение. При момичешките групи, като цяло основно е колебанието между одобрение и неодобрение, но при 2-ра и 3-та група има и висок процент неодобрение.

При ученическите групи становището за толерантното отношение към турците, като цяло одобряват всички момчешки и момичешки групи, а категорични в това отношение са само 1-ва момчешка група, докато при 2-рите момчешки и момичешки групи има висок процент неодобрение. По отношение толерантността към ромите, като цяло всички момчешки и момичешки групи изказват одобрение, ала при 2-рите групи има висок процент на неодобрение, който почти е равен на одобрението.

На основа изнесените резултати може да се заключи, че младите поколения от двата пола все още нямат утвърден отрицателен модел на поведение и са склонни към осъществяване на добронамерени междуетнически отношения с други общности.

Като цяло общуването с роми не се одобрява от всички ученически групи от двата пола, обаче при 2-рите и 3-тите момчешки и момичешки групи е документиран висок процент на желание за общуване. Същото е положението по въпроса за общуване с турци. Като цяло преобладава нежеланието за общуване. Категорични в това отношение са първите групи и при двата пола, докато при горната възраст на 2-ра и 3-та момчешки групи има не малък процент нагласа за общуване. При всички момичешки групи преобладава нежелание за общуване, като само при младшата възраст на 2-ра група има висок процент желание за общуване.

На въпроса за значението на диалога между различните култури 1-вите и 3-тите групи ученици и от двата пола отговарят положително, докато за 2-рите групи от двата пола този проблем не е от съществено значение.

Единствено в анкетата на учениците са заложени три въпроса за това доколко училището се явява средище за запознаване с други култури и за създаване на разбирателство между тях. На въпросите дали учениците научават в училище неща за турската и ромската култури всички ученически групи, и от двата пола, се колебаят в своите отговори между съгласие и несъгласи, а само 1-ва момичешка група е категорична в това, че се научава. На въпроса дали учителите подпомагат разбирателството между различните култури 1-ва и 2-ра момчешки групи са на мнение, че подпомагат, а 2-ра се колебае между съгласие и несъгласие. Като цяло всички момичешки групи изказват положително становище, като 1-ва група е категорична в това, докато при 3-та има висок процент на несъгласие.

С поглед към целите на проекта от представените тук резултати могат да се направят следните основни изводи.

На първо място за всички поколения родители и ученици семейството се явява основна ценност, което е добра предпоставка за неговото използване като социална единица, с чиято подкрепа и съдействие могат да се налагат определени образователни политики.

За съжаление у подрастващите поколения момичета, бъдещи жени, голяма част от тези добри и градивни качества вече липсват и това е проблем, с който обществото трябва да се пребори, ако иска и в бъдеще да гради върху женското начало в процеса на образованието.

Тук е необходимо да се обърне внимание върху изострената социална чувствителност на учениците (малките от 1 до 5 клас и тези от 9 до 12 клас), особено при етническите общности, по отношение изпитваните финансови затруднения на семейството.  Този факт развива у тях разрастваща се по мащаб склонност да изоставят училището, за да помагат с труд на родителите си.

Благоприятният факт, че като цяло младите поколения мъже и жени все още нямат утвърдено отрицателно поведение към други етнически общности, и в голямата си част са склонни да осъществяват непринудени междуетнически отношения, е предпоставка да се работи именно с тях за подобряване на общия модел на междуетнически и междукултурни отношения.

Тук бих препоръчал да се обърне особено внимание на възможността за работа с учениците в училище, като се създаде институционална възможност те да се запознават по-системно и професионално с културата на различните, живеещи в страната общности.

ВЪПРОСНИК-УЧЕНИЦИ

ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО

МИНИСТЪРА

НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Г-ЖА МЕГЛЕНА КУНЕВА

ОТВОРЕНО ПИСМО

от изпълнителите на проект “Активно родителство: модел за насърчаване на включването на училищните настоятелства във формулиране на политики и вземане на решения съвместно с училищното ръководство”

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КУНЕВА,

Представяме  на Вашето внимание за информация и разпространение предложенията от приключилият проект „Активно родителство: модел за насърчаване на включването на училищните настоятелства във формулиране на политики и вземане на решения съвместно с училищното ръководство“, изпълняван от сдружение „Асоциация Образователно Лидерство“ и фондация „Форум за наблюдение и анализ на публични политики“.

Пилотно в проекта „Активно родителство“ се включиха 4 училищни  общности: СОУ Любен Каравелов, гр. Копривщица, 9 ОУ  П. К. Яворов, гр. Благоевград, 5 ОУ Алеко Константинов, гр. Пловдив и 104 ОУ Захари Стоянов, гр. София. В инициативата бяха въвлечени повече от 60 родители от Училищните Настоятелства, както и училищните ръководства. Проектът, който си постави амбициозната цел  да промени съвременния облик на Училищните Настоятелства, като въвлече родителите и обществото активно в училищната дейност, подобрявайки по този начин диалога между гражданите и институциите в България, се финансира от Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Изготвените от проекта продукти могат да  подпомогнат работата на училищните ръководства при въвеждането на новия орган за развитие на детската градина и училището и за граждански контрол на управлението им – Обществен съвет,  съгласно гл. 14 от ЗПУО.

Участниците в проекта обсъдиха и приеха с консенсус следните  ПРЕДЛОЖЕНИЯ:

1. В Правилника за дейността на Обществените съвети, който предстои да бъде изготвен и утвърден, да се направи ясно разграничение на функциите и отговорностите на Обществените съвети и Училищните настоятелства.

2. Да се възстановят ангажиментите на Министерството на здравеопазването по превенция на детското здраве, растеж и развитие на децата и юношите, които включват

ежегодни и периодични прегледи в училищна възраст, в която се формират навиците на младите хора, свързани със здравословния начин на живот.

В резултат на изпълнението на проектните дейности Училищните Настоятелства и училищните ръководства разработиха Модел за мониторинг на училищни политики, който ще бъде достъпен и приложим за Училищните Настоятелства и Обществените съвети във всички училища в България на страницата на проекта www.facebook.com/AktivnoRoditelstvo.

С уважение,

Ръководител  Проект Анелия Андреева

София

«Най- сложното в работата с децата – това е работата с техните родители» – стар училищен афоризъм

При наличието на почти перманентна криза в областта на държавното (и общинско) финансиране на образователните заведения, предоставянето на правото на избор на учебни програми на учителите, появата на много деца на социално слаби родители, често не посещаващи училище, проникването сред учениците на крайно негативни социални явления като наркоманията, възможностите на настоятелствата за оптимизиране на учебно-възпитателната работа в училище тепърва следва да бъдат преоткривани и у нас. За тази цел е необходимо и създаването на действащи системи за стратегическо и оперативно управление на извършваните от тях дейности.

Създадените материали по проект “Активно родителство: модел за насърчаване на включването на училищните настоятелства във формулиране на политики и вземане на решения съвместно с училищното ръководство”,  финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. www.ngogrants.bg , Договор № 327/27.05.2015 г.  ще бъдат в помощ на Училищните настоятелства.

Училищни настоятелства -2016

Пречки и предпоставки за успешното включване на настоятелствата като активен партньор на училищното ръководство

Екипът на Проект “Активно родителство – модел за насърчаване на включването на училищните настоятелства във формулиране на политики и вземане на решения съвместно с училищното ръководство“ изготви анализи за добро познаване на средата, пречките и предпоставките пред успешното включване на настоятелствата като активен партньор на училищното ръководство в процесите на формулиране на политики и на вземане на решения – специфична цел на проекта. Аналитичните документи за правата на УН по отношение на отчетността и прозрачността на публичните институции ще подкрепят тяхната активност и ще подобрят качеството на диалога между настоятелствата (НПО) и училищните ръководства.

Материалите може да прочетете ТУК

Изводи-въпросник-Активно-родителство Анализ на правомощията Модел-мониторинг Анализ на нормативната уредба

Проект „Активно родителство” насърчава училищните настоятелства да се включват дейно в училищния живот

Работата по Проекта на сдружение „Асоциация Образователно Лидерство“ и фондация „Форум за наблюдение и анализ на публични политики“, който е амбициран да промени съвременния облик на Училищните настоятелства, продължи през изминалата седмица  с обучение за Училищните настоятелства на 5-то ОУ „Алеко Константинов“ , гр. Пловдив и 104-то ОУ „Захари Стоянов“, гр. София.

 

родители от 5 ОУ и 104 ОУ

родители от 5 ОУ и 104 ОУ

На  6 и 7 ноември в комплекс Старосел експертите и родителите дискутираха по Модела за насърчаване на включването на Училищните настоятелства във формулиране на политики и вземане на решения съвместно с училищното ръководство,  подобрявайки по този начин диалога между гражданите и институциите в България.

Запознаване с добрите практики

Запознаване с добрите практики

Датска образователна система

Датска образователна система

 

 

 

 

 

 

Целите, заложени в проекта, са повишаване активността на училищните настоятелства да повдигат въпроси и изразяват мнения във връзка с училищните политики, да дават собствени идеи и предложения за подобряване на образователната среда, а също така и да изискват по-голяма прозрачност и отчетност от училищните ръководства

Родителите се включват активно

Родителите се включват активно

Запознаване с параметрите на мониторинга

Запознаване с параметрите на мониторинга

Директорът на 5 ОУ Красимир Ангелов споделя своите идеи

Директорът на 5 ОУ Красимир Ангелов споделя своите идеи

 

 

 

 

 

 

 

Проектните дейности ще допринесат за разработването на специален модел за мониторинг на училищни политики, който ще бъде достъпен и приложим за училищните настоятелства и в другите училища в България.

Обучение на родители от СОУ „Л.Каравелов“, гр.Копривщица по Проект „Активно родителство“

На 25 и 26 септември в к-с Старосел се проведе първото обучение за родители по Проект “Активно родителство: модел за насърчаване на включването на училищните настоятелства във формулиране на политики и вземане на решения съвместно с училищното ръководство”.

В обучението взеха участие представители на родителската общност на СОУ  „Любен Каравелов“ гр. Копривщица. Експертите от Асоциация Образователно лидерство Петър Зарев и Анелия Андреева запознаха родителите с проекта, неговите цели и очаквани резултати.

информационната брошура

информационната брошура

 

С направената презентация бяха представени резултатите от Анализа на нормативната уредба,  Анализа на правомощията, които имат настоятелствата в България и най-добрите европейски и световни практики

IMG_5422Добри практики

Вторият ден на обучението започна с представяне на Модела за текущ мониторинг на дейността на училището със специален акцент върху степента на включване на деца от уязвими групи в образователния процес.  В свободна дискусия родителите споделиха своите наблюдения за живота на училището, неговите постижения и проблеми. Работата продължи с изясняване на процесите и етапите на формиране на училищни политики.IMG_5445IMG_5430

Работните групи се спряха на  две училищни политики, за които да изберат критерии и индикатори за мониторинг. Етапите, сроковете и формите за наблюдение на училищните политики бяха набелязани и работата по тях ще продължи с консултации от експертите на АОЛ и ФОРУМ. По време на почивките в красивия парк на комплекса родителите и ръководният екип на училището продължаваха сближаването на гледните точки за подобряване връзката между училището и родителите.IMG_5452

 

Модел за мотивиране и задържане в училище на ученици 5 – 8 клас

В рамките на проектната дейност на Асоциация Образователно лидерство за 2014-2015 година членовете на АОЛ  Петър Зарев и Анелия Андреева подкрепиха и участваха като експерти  в успешно приключилия проект „Музиката може“ на 2-ро ОУ Даскал Димитри – гр. Кюстендил,  финансиран по КП  33.13-2014 на Центъра за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства към Министерство на образованието и науката.

вдъхновение

Проектът създаде и апробира Модел за мотивиране на ученици за задържане в училище чрез кариерно ориентиране в областта на музикалните изкуства, в рамките на който направи проучване и анализ на нагласите на децата  и учениците на възраст 10-14 години, изготви  анализ за спецификите на ромския етнос и особеностите на мотивацията на децата за учене и проведе родителска среща за информиране и мотивиране на родителите на деца в риск от отпадане. (Виж  докладите в рубриката Статии и доклади)

Като се съобразиха с направените проучвания младите музиканти Христо Рачев и Явор Топчиев от SOUND NINJA MUSIC ACADEMY http://artsforumbg.com създадоха специален Курс за дигитална музика, в рамките на който децата придобиха знания и практически умения в  модулите:

Музикален Софтуер

  • Ползване на компютърни англоезични програми за създаване и представяне на съвременни музикални произведения в стиловете поп, денс, хип хоп, електронна музика
  • Композиция, аранжимент, подредба

Звукозапис и звукообработка

  • Звукозапис от разнообразни източници – хора, предмети, природни звуци
  • Обработка на звука

DJ-инг и представяне на собствена музика

  • Сценично поведение
  • Работа със специализирана техника

Кариерно ориентиране

  • Запознаване с професиите, свързани с музика
  • Мотивиране за кариерно развитие в областта  на музикалните изкуства

Участниците в курса – 22 ученици от 5 до 8 клас бяха подбрани след проведено прослушване на 120 ученика и преминаха през  18 седмично обучение. (снимки)

В края на проекта „Музиката може“ учениците представиха пред родителите, учителите и гости от град Кюстендил завършените си музикални композиции, като споделиха опита си по време на обучението.  По време на събитието пред 240 гости участниците в проекта популяризираха методологията за задържане на децата в училище чрез извън класни дейности в съвременни форми на музикалното творчество. Получените основни музикални познания от децата от ромския етнос и публикуването на техни произведения в музикалните мрежи мотивира родителите от общността да се идентифицират с успяващите хора, развива стремеж да подкрепят децата си да ходят на училище и да развиват склоността им към музиката. Училищната общност на гр. Кюстендил получи добра практика за работа с ромските деца чрез акцентиране на техните традиции, бит и природни наклонности.

 

торта за любимите учители