Опитът в четенето, писането, математиката или науките е необходим, но способността да се прехвърлят тези знания на друг човек е това, което отличава великолепният преподавател. Каква полза има, ако един учител знае всички факти, но не може да ги съобщи по начин, който другите могат да разберат? Какъв е смисълът от подаването на информация, ако тя не може да бъде възприета, поради неумение за реформиране по смилаем начин?

Освен да познават съдържанието на учебната програма, по време на подготовката си за работа учителите получават основно разбиране за това как хората придобиват и поглъщат знания. За да надникнем в техния свят и да разберем особеностите на тяхната работа с децата и учащите представяме на вниманието ви 10 принципа, които всеки учител използва, за да преподава.

1. Учениците се учат различно

Може да изглежда лесно и очевидно, но колко класни стаи понастоящем са проектирани в един и същ учебен стил?

Работните листове и схемите работят добре при ученици с добро визуално възприемане, но има деца, нуждаещи се да чуят информацията, за да я разберат в пълнота. Повечето педагози полагат усилия да обяснят всяко нещо по няколко различни начина, за да успеят децата да разберат, независимо от слабите си страни.

2. Укрепване

Вземаме географията като пример – ако трябва децата да научат кои са окръжните градове в страната, то е най-разумно знанието да се подкрепи, за да се задържи в умовете им. Може да се пробва с показване на картата и рисуване. Може да се изпее песен, може да се играе на двора с импровизирана карта на страната. Въпросът е децата да ангажират възможно най-активно мозъчетата си, за да запомнят урока.

3. Поднасяне на информация от значение

Информацията се съхранява за дълго, когато се отнася за всекидневния живот. Добре е математическите понятия да бъдат подсилени с примери от реалния живот или ученикът няма да има друга причина да абсорбира информацията, освен изпита и последващата оценка.

Историята е една от най-трудните теми, които трябва да се внесат в настоящето, тъй като тя се занимава предимно с минали събития, дати и хора. Намирането на верните методи при преподаване за всеки клас е едно от тежките неща за педагозите, може би в подобни области те имат най-силна нужда от подкрепата на отглеждащите детето възрастни. Доколкото е възможно, историята трябва да бъде преживяна чрез усещания от първа ръка, музеи, полеви екскурзии и други дейности за обогатяване.

4. Неуспехът е удивителен учител

Възрастните се учат от провалите, децата също. Всъщност, попитайте всеки успешен човек какво му е помогнало и обикновено отговорът ще включва история, която се връща към някоя голяма „бъркотия“, довела до правилните изводи. Неуспехът учи дори по-добре, отколкото перфектен резултат наизпита. Противно на общото мнение, педагозите виждат възможността на децата да се справят по-добре, точно защото в предходен случай са се провалили. Нужно е обаче и насърчение от близките на ученика, за да се използва тази възможност.

5. Преподаване кратко и организирано на „хапки“

Когато човек иска да запамети телефонен номер, той разделя цифрите на лесни за запомняне модели (най-често по тройки). Това е така, защото мозъкът трябва да положи голямо усилие, за да задържи дълъг списък с цифри, но може да направи това, когато са организирани по смисъл. Същият принцип важи за лекциите и при уроците на децата.

6. Използват няколко различни „ъгъла“

Първо, учителят обяснява основната концепция. Това осигурява рамка и контекст на информацията. На второ място, той изследва по-подробно всяка част от процеса. Трето, той обяснява отново целия процес, този път насърчавайки учащите да задават въпроси. Четвърто, той моли учащите да му го обяснят. Накрая, поема процеса в свои ръце и го вмъква в ежедневна ситуация, която подпомага учениците да прилагат информацията при реален пример от живота. Тъй като подсилва концепцията с различни ъгли, мозъкът е по-способен да организира информацията. Опитвайки се да обхване всички точки в едно обяснение, ще стигне до повечето ученици.

7. Стараят се да използват технологии

Никога преди в човешката история не е имало такъв несравним достъп до знания и информация. С използването на таблет или смартфон ученикът може да получи незабавни отговори на въпросите, които преди означаваха ровене в прашната енциклопедия някъде из библиотеката. Това означава, че запаметяването вече не е толкова необходимо, колкото преди 100 години. Старите традиции и предаването на информация устно са почти изчезнали. Вместо да се противопоставят на напредъка на технологиите, учителите могат да се възползват от възможността да стигнат по-дълбоко в ума на учениците, тъй като не трябва да губят време, опитвайки се да събират труднодостъпни факти. Изследвайки теми, изучавайки по-основни социологически въпроси, преподавайки изкуството на изобретателността и творчеството, откривайки философията на критическото мислене и насърчавайки иновациите учителите заразяват децата с любопитство.

8. Нека учениците преподават

Един от най-ефективните методи за усвояване на знания е да преподават на другиго. Много учители осигуряват на децата възможности да дават лекции, презентации и да разработят свои собствени планове за уроци. Учителите могат да инструктират учениците да създадат план за уроци за много по-малко дете, дори ако концепцията е трудна. Това принуждава учащите да опростят теорията, да намерят интересни истории и примери от реалния живот, и да деконструират понятията в „хапчици“, достатъчно лесни за асимилиране.

9. Създават любопитство

Знаем как, когато нещо е интересно на учащия, способностите му в областта бързо нарастват и стават много по-широки. Създават се по-висок фокус, упоритост, инициативност, ангажираност и инвестиции в материала. Учителите могат да дадат на учащите свободата да избират собствените си теми, което подобрява работата на класа, който може да страда от липсва мотивация.

10. Обратна връзка, какво и кога

Обратната връзка е от решаващо значение за това как учениците се учат. Когато могат да разберат своите силни и слаби страни, да приемат и получат конструктивна критика, да бъдат пренасочени към областите, които се нуждаят от помощ, цялостният процес на учене се засилва. Въпросът е дали ученикът може да приеме критиката и преподаващият да успее да я предаде ефективно, но не нараняващо.

Източник: opencolleges.edu