д-р Петър Зарев

Значението на понятието „образователна среда“ е свързано с разбирането на същността и целта на развитието на организацията и личността по определен, социално обусловен модел. Естеството на връзката между субектите на образователния процес в образователната среда се счита за основен критерий

В нуката се използват две много близки, но не идентични понятия – „образователна среда” и „образователно пространство”.

Най-общата идея за пространството се свързва с реда на подреждане (взаимно подреждане) на едновременно съществуващи обекти. Говорейки за образователното пространство, те обикновено означават набор от условия, които са взаимосвързани по определен начин, които могат да повлияят на образованието на човек. В същото време самото понятие „образователно пространство“ не предполага участието на ученика в него, тук в по-голяма степен не толкова образователните задачи са значими за учениците, които се поставят от самите деца , но как ги виждат организаторите на педагогическия процес – учителите. Поради това образователното пространство може да съществува независимо от ученика.

Понятието „образователна среда“ отразява връзката на условията, които осигуряват образованието на човек. В този случай се предполага не просто присъствието  в образователната среда, а взаимното влияние, взаимодей-ствието на средата със субектите (учител- ученик-родител-местна общност). „Образователна среда” предполага ориентиран към ученика образователен процес, в който същевременно съществуват механизми на самоорганизация.

Структурни единици на образователната  среда :

1. физическата среда,

2. човешките фактори  

3. програмата за обучение.

• „физическа среда”: архитектурата на училищната сграда, степента на откритост-затвореност на структурите на вътрешноучилищния дизайн, размерите и пространствената структура на класните стаи и други помещения, лекотата на тяхното пространствено разположение. трансформация при необходимост, възможността и широтата на пространствените движения на учениците в тях и др.
• „човешки фактори“: степента на струпване на учениците (стресването) и влиянието му върху социално поведение, личностни характеристики и представяне на учениците, промени в личното и междуличностното пространство в зависимост от условията на конкретна училищна организация, разпределение на статуси и роли, пол, възраст и национални особености на учениците и учителите и др.
• „учебната програма“ включва такива фактори като структурата на дейностите на учениците, стила на преподаване и естеството на контрол, кооперативни или състезателни форми на обучение, съдържанието на програмите за обучение (тяхната традиционност, консерватизъм или гъвкавост) и др.

От гледна точка на еколого-психологическия подход, извършеният анализ на взаимодействието между индивида и образователната среда   води до разработена система за психолого-педагогическо проектиране на личностно ориентирана развиваща се среда, която се основава на идеята на четирикомпонентна структура на модела на „проектното поле“ на образователната среда:

1. субекти на учебния процес;

2. социален компонент на образователната среда;

3. пространствен и предметен компонент на образователната среда;

4. технологичен компонент.

            Компонентите на развиващата образователната среда са: пространствено-семантични, съдържателно-методически, комуникативно-организационни.

• Пространствено-семантичният компонент включва архитектурно-естетическата организация на жизненото пространство на учениците (архитектурата на училищната сграда и интериорния дизайн, пространствената структура на учебните и развлекателни съоръжения и др.) И символичното пространство на училището (герб , химн, традиции, информация за стената и др.).
• Съдържателно-методическият компонент е съдържателната сфера на образованието (педагогически концепции, образователни програми, учебни програми, учебници и др.); Форми и методи за организиране на образователния процес, комуникативна сфера (стил на общуване и преподаване, дрескод, пространствени и социални плътност на учебните предмети и др.).
• Комуникативно-организационният компонент включва характеристиките на субектите на образователната среда (разпределение на статуси и роли, пол, възраст и национални характеристики на учениците и учителите, техните ценности и др.) И организационни условия (особености на управленската култура, наличие на творчески групи на учители, инициативни групи на родители и др.).

Образователна среда може да бъде класифицирана в един от четирите основни типа:

• „догматична образователна среда”, която допринася за развитието на пасивността и зависимостта на детето;

• „кариерна образователна среда”, която насърчава развитието на активност, но и зависимост на детето;

• „спокойна образователна среда“, която насърчава свободното развитие, но също така предизвиква формирането на пасивност на детето;

• „творческа образователна среда“, която насърчава свободното развитие на активно дете.

Ако разглеждаме образователната среда от гледна точка на образователните възможности, които тя предоставя, то интегративният критерий за качеството на развиващата се образователна среда е способността на тази среда да осигури на всички субекти на образователния процес система от възможности за ефективно личностно саморазвитие.