Дейност 2.1.  Изграждане на родителски компетенции за подкрепа и насърчаване на децата в процесите на интеграция и учебните занимания;

Традиционните образователни практики в Р.България не акцентуват на проявите на етно-междукултурно общуване, като социална потребност и поведенческа практика на учителя и родителя. Не са рядко явление и скритите практики на социокултурна асимилация на малцинствените общности: роми (цигани) и турци, чрез образователни програми, пакети и учебници, не адаптирани към тяхната етнопсихология.

Вътрешната среда за осъществяване на междукултурен диалог за педагогическо взаимодействие с родителя се определя от следните фактори:

• Не всички структури, имащи отношение към междукултурното образование, осъществяват своите функции в съответствие с мисията си;
• Разработените образователни програми и форми не са съобразени със социалните и образователни потребности на конкретната малцинствена група (етническа общност, етническа група, конфесионална група и др.);
• Не познаване от учителя и социалните партньори на детската градина на законодателството в сферата на етническите и демографските въпроси у нас и в ЕС;
• Отсъствие на навик за ефективен диалог между НПО структурите на гражданското общество (респективно парламентарната комисия по въпросите на гражданското общество и Обществения съвет към нея) и държавните структури;
• Отсъствие на умение за стратегическо планиране на директорите на детските градини за своята дейност по отношение на сътрудничеството и взаимодействието с другите социални партньори;
• Отсъствие на прозрачна координация между структурите на местната власт и държавните структури (МОН);
• други.

 Външната среда на учителя за осъществяване идеите за междукултурен диалог с родителя се определя от следните проблеми:

•  Недостатъчно добре развита инфраструктура за развитие на гражданските инициативи, в т. число на родителите, в малките населени места (отсъствие на достъпна комуникация и други);
• Отсъствие на информираност за дейността на детския учител по места;
• Недостатъчна координация и сътрудничество между НПО (гражданските структури на родителите, напр. Училищно-родителските настоятелства към всяка детска градина), местната власт и държавната власт по етническите и демографските въпроси;
• Не добро познаване на процесите на технологична интеграция на малцинствата от страна на образователните институции, институции, свързани със задачите на общественото здраве, институции, свързани със социалната политика и трудовите ресурси по места;
• Не отчитане в достатъчна степен на мотивите, ценностните ориентации и етнотипа на малцинствените общности и групи;
• Слаба координация между мотивите на партниращите структури и организации на всички равнища на държавното и местно управление (преследване на конкретен интерес: тук и сега, отсъствие на стратегическо мислене);
• Отсъствие на знания за работа в сферата на гражданското общество при реализиране на държавната политика в сферата на етническите и демографските въпроси (нелоялна конкуренция при реализиране на различен тип проекти между НПО и държавни структури относно позиция на лидерство);
• Отсъствие на ефективен диалог и взаимодействие с дирекцията по етнически и демографски въпроси и предучилищните образователни институции. За реализирането на държавната политика в сферата на етническите и демографските въпроси, търсене на партньори и координация за регулиране на взаимодействията, провеждане на постоянни обществени форуми и други;
• Отсъствие на работна група за анализ на досегашното състояние на предмета на дейност на дирекцията по етнически и демографски въпроси спрямо образователните институции и извършване на стратегическо планиране на дейността;
• Отсъствие на банка за консултанти, експерти и оценители на дейността на предучилищния сектор в информационен, консултативен и обучителен план;
• Отсъствие на национална мрежа от центрове по етнически и демографски въпроси в план: образование, социални дейности, здравеопазване, трудови ресурси, професионална ориентация, бизнес-структури и други, които да подпомагат дейността на образователните институции.

Предвид превенция на негативните установки от страна на учители и родители и проявата на расизъм и ксенофобия, се поражда необходимостта от създаването на Родителски  клубове