Предложение на работна група за Единен образователен минимум за придобиване на учителска правоспособност

ДО МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ПРОФ ДПН ТОДОР ТАНЕВ

КОПИЕ:

ДО КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО В НС

ДО КОМИСИЯТА ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ЕДИНЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН МИНИМУМ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА УЧИТЕЛСКА ПРАВОСПОСОБНОСТ

Относно: предложение на работна група за Единен образователен минимум за придобиване на учителска правоспособност от заседание на 11.12.2015 г.

Уважаеми г-н Министър,

На свое заседание на 21.12.2015 г. Деканският съвет на Исторически факултет, с участието на ръководители на катедри и преподаватели по Методика на обучението по… от различни факултети на СУ „Св. Кл. Охридски“, обсъди постъпилите предложения от Комисията за изработване на стандарт за придобиване на учителска правоспособност към МОН за Единен образователен минимум (минимален брой задължителни и избираеми дисциплини и минимален хорариум).

  1. Беше разгледано предложението по отношение на учебните дисциплини и съответния хорариум за бакалавърска и магистърска степен. Предлаганият брой дисциплини, както и магистърска степен за подготовка на учители като подход, противоречи на автономията на висшите училища, които определят самостоятелно учебния план и образователната степен, в която да се подготвят специалистите и се разминава сериозно с идеята за Единен образователен минимум.

[Виж: ЗВО Чл. 8; Чл. 19; Чл.20; чл.42 и др., както и Правилника за устройството и дейността на СУ „Св. Кл. Охридски“ в чл. 2. (1)]

  1. Основна задача на университетите в ОКС „бакалавър“ е осигуряване „на цялостна представа за характера на професионалното направление и специалността; овладяване на широкопрофилни теоретични знания и практически умения…“ (Наредба за държавните изисквания за придобиване на ОКС „бакалавър“, „магистър“, специалист“…). Същата (чл.6) определя и минималния и максималния брой часове, а прекомерното увеличаване на часовете по педагогика, психология или включването на история на образованието и др. ще бъде за сметка на часовете, необходими за базовата подготовката в съответната специалност.
  2. Изрично се противопоставяме на даването на „квалификация учител“ от неакредитирани звена. Не може в педагогическите факултети да се дава „Учител“( учител по какво?) в различни магистърски програми, след като НАОА е акредитирала факултетите или звената в съответното научно направление.
  3. Световната практика, а и препоръките на НАОА са, да съществува по-голяма избираемост при подготовката на студентите. Във водещите европейски и американски университети това е обичайна практика, докато тук се опитваме да фиксираме всичко в съответните нормативни документи, което отново противоречи с автономията на висшите училища и потребностите при подготовката на квалифицирани специалисти.
  4. До сега действащата Наредба, изпълнявана според предписанията, дава много добра практическа подготовка на студентите. При увеличаване на хорариума учителите няма да имат реална възможност да поемат повече от двама студента и да оформят срочните оценки на учениците, а ние имаме по 100 и над сто. Ако увеличим часовете, в колко училища ще трябва изпращаме студенти?

 

  1. В тази връзка стигаме и до финансовия въпрос – ясно Ви е, че от една страна имаме известно нарушаване на нормалния учебен процес, от друга страна финансирането на педагогическите практики се осъществява от Вузовете, а коефициантът на издръжката на студентите от направление 1.3 Педагогика на обучението по… е единица ( Виж Постановление 162/20.06.2001г. за определяне на диференцирани нормативи за издръжка на обучението на един студент по професионални направления, т.1)
  1. Бинарните специалности изкуствено са включени в направление 1.3 Педагогика на обучението по… По същество тук излизат специалисти в две направления (биология и химия, физически науки и т.н с коефициент 2,3 например; или история и геогрфия (науки за земята – 2,3), история и философия – 1,6 и т.н., а финансирането е по 1.3., което е в дъното на субсидирането от МОН с коефициент 1. Финансовата страна на проблема е много сериозен, защото включително заплащането на базовите учители е мизерно, и директорите отказват да приемат студенти. Промяната на финансовата рамка е задължителна.
  1. Начина на финансиране изобщо на образованието, включително на висшето, трябва да се промени. Отдавна е застъпена тезата за широкия достъп, но на изхода – да завършват най-добрите. Ще дадем за пример Университета – първите 50 г. в СУ са постъпили над 50 хиляди студенти, но са завършили около 17 хиляди. Разбирате, че качеството на образованието с подобен подход е силно подкопано.
  2. Високо ценим Съюза на българските учители като социален партньор, но считаме, че последната дума има университетската общност и специалистите в отделните направления, които добре познават както потребностите на студентите, така и на изискванията на пазара на труда, с който се съобразяваме. Добрата реализация на нашите студенти зависи от сериозната научна подготовка в съответната област, а рейтингите от последните години, провеждани от МОН, показват че нашите възпитаници са търсени като специалисти.

Уважаеми г-н Министър, още много може да се каже по въпроса, но ние ценим Вашето ценно време. Разбираме, че тук заляга образователния минимум, а всеки факултет ще изработи гъвкаво своя Учебен план според потребностите на своите възпитаници и динамично променящата се среда в училище.

С най-искрени уважения:

доц. д-р Тодор Попнеделев, Декан на Исторически факултет

 

Участници в заседанието:

  1. Проф. д-р Тодор Мишев, ИФ, Ръководител катедра „Архивистика и ПИД“ – Методика на обучението по история
  2. Проф. д-р инж. Юри Тодоров, ИФ, Катедра „Архивистика и ПИД“, специалист АВИТО, Информатика и др.
  3. Гл. ас. д-р Красимир Кръстев, ИФ, Катедра „Архивистика и ПИД“
  4. Малина Георгиева, ИФ, Катедра „Архивистика и ПИД“ – специалист
  5. Проф. д-р Ирина Колева, Катедра „Етнология“, преподавател по Педагогика, Етнопедагогика, Етнопсихология и др.
  6. Проф. д-р Ангел Петров, ФСлФ, Ръководител катедра „Методика на обучението“ към Славянски филологии
  7. Проф. д-р Татяна Ангелова, Катедра „Методика на обучението“ към Славянски филологии, Методика на обучението по български език
  8. Проф. д-р Димитър Веселинов, ФКНФ, Ръководител катедра „Чуждоезиково обучение“
  9. Доц. д-р Надежда Райчева – Биологически факултет
  10. Доц. д-р Елена Бояджиева – Химически факултет
  11. Доц. д-р Милена Кирова – Химически факултет
  12. Проф. дфн Сергей Герджиков – Философски факултет
  13. Проф. д-р Мая Гайдарова – Физически факултет
  14. Проф. д-р Красимира Табакова ИФ, Катедра „Архивистика и ПИД“, член на работната група по изработването на Единния държавен минимум