Проект „Музиката може“, ОУ „Даскал Димитри“, ОУ „Иван Вазов“, гр. Кюстендил, ученици от 5, 6, 7 и 8 клас
автор: Анелия Андреева, докторант Социална антропология, катедра Етнология, ИФ, СУ СВ. Климент Охридски
Първа глава
Актуалност на проблема
Още през 2008 г. Съветът на Европейския съюз призовава държавите-членки да насърчават придобиването и формирането на умения за управление на кариерата през целия живот; да се улеснява достъпът на всички граждани до услуги по ориентиране като непрекъснато се повишава тяхното качество; да се насърчава координацията и сътрудничеството между различните регионални, национални и локални лица и институции; да се насърчава участието в международните мрежи по кариерно ориентиране и образование през целия живот – Европейска мрежа за политика за ориентиране през целия живот – ELGPN – European Lifelong Guidance Policy Network. Създадена през 2007 г. и в нея членуват вече 29 държави, от които 2 са наблюдаващи. Мрежата представлява структурирано средство за европейско сътрудничество в областта – тематични пакетни дейности; тематични срещи, двегодишни конференции, пленарни срещи и заседания. Днес в европейски мащаб кариерното образование представлява система от дейности по информиране (за пътища на образование, за пазара на професии и за обществото), консултиране (за избор на училище, професия, кариера) и обучение (за формиране на умения за управление на кариерата) на всички граждани, извършвани от професионално подготвени специалисти (кариерни консултанти, учители, психолози и/или обучители по кариерно образование), действащи в разгърнати институционални мрежи с формален и неформален характер.
Един от подходите за кариерно консултиране и мотивиране на учениците се реализира чрез Училищните политики и програми за предоставяне на услуги по информиране, консултиране и обучение на учениците. Този подход разпределя отговорностите и участието на всички заинтересовани лица и групи – ученици, родители, специалисти по кариерно консултиране в училище, учители, обучители, психолози, специалисти от извънучилищните или междуучилищни центрове и институции, директори, местна общност, работодатели, държавни институции. Проектният подход при създаването и пилотното прилагане на училищни политики позволява да се използва максимално ефикасно финансирането по донорски програми за изследване на модели на въздействие и пилотно приложение на дейности за кариерно консултиране и мотивиране в училище.
Проектът Музиката може по покана за кандидатстване в Конкурсна процедура 33.13-2014 на Центъра за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства е разработен в съответствие с целите на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020); Актуализирана стратегията за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства; Тригодишната програма за дейността на ЦОИДУЕМ 2013-2015; Плана за дейността на ЦОИДУЕМ за 2014 година. Проектните дейности са подчинени на разбирането за образователната интеграция като процес, в който участват децата и учениците от етническите малцинства и от мнозинството, който ангажира цялата училищна общност за ефективно осъществяване. Основната цел на проекта е Повишаване на учебните постижения и задържане в училище на ученици от ромския етнос в прогимназиалната степен (5-7кл), а специфична цел – Мотивиране на учениците-роми да продължат образованието си и след завършване на основно образование .
Предпоставка за успешно постигане на целите на проекта е изграждане на Модел за кариерно консултиране и мотивиране на учениците в прогимназиалната степен-5-8 клас от училище Даскал Димитри и от училище Иван Вазов, гр. Кюстендил.
Процес на моделиране
Моделирането е метод на познанието, състоящ се от създаване и изследване в опростен вид на реален обект, процес или явление. В процеса на построяване на модела се отделят главните, най-съществените свойства. Няколко фактора влияят върху процесите на развитието на модела. Тези фактори се определят от етапите в процеса на моделиране, взаимодействието на които може да се види в цикъла, представен на фигура 1.
Етапите включват системата и обкръжаващата среда в която моделът се създава, целта на моделирането, предпоставките с които той следва да се съобразява, наличните данни, които трябва да описва, методите на решения , които може да бъдат използвани и качеството на решение, което се изисква при моделирането.
Този, който създава моделите трябва да осигури всеки един от тези елементи:
- Разбиране на системата и нейната среда.
Първа стъпка в разработването на добри модели е разбиране същността на системата и средата в която моделът ще се използва.
- Определяне целта на моделирането
Различните модели имат различни цели. Първа стъпка в създаването на модел е да се разберат напълно целите на усилията за решаване на проблема. Какво искаме да прави моделът? да прогнозира, да оценява, да оптимизира? Ако желаем да използваме модела за предвиждане на бъдещи резултати или да оценим резултатите от предложените промени в системата, тогава един описателен модел е подходящ. Ако искаме да определим най-доброто поведение, което да следваме, тогава е необходим предписващ модел (prescriptive). Ако моделът е оптимизационен (целеви), тогава ние трябва да дефинираме една или повече цели за оптимизиране, както и ограничения на оптимизацията. Често започваме с описателни модели за да разберем по-добре системата и тогава разработваме оптимизационни, за да вземем по-добро решение.
- Определяне на основните предпоставки на проблема.
Моделите зависят от множество фактори . Те са често нужни за да се вземе предвид информацията, която не е достъпна или за да се опрости модела, така че да може да се манипулира или реши по-лесно. Ако факторите не се отчетат реалистично, резултатът от моделирането също ще бъде нереален. Важно е да се направи пълно описание на факторите, така че потребителите на модела да имат ясна представа от неговите ограничения.
- Кои данни са налични?
Наличие на повече информация за проблема дава възможност да се съгласуват повече различни варианти и да се разработи по-полезен модел. Като общо правило ние трябва да определен минимум от данни. Въпреки това, към данните трябва се подхожда внимателно, тъй като те не винаги отразяват реалността: хората не винаги се държат по правилата и данните могат да бъдат повлияни. Има много аспекти на една система, която може да бъде разучена само когато се осъществява.
- Изследване на достъпните методи на решение
Един модел е преминал границите, ако той не може да бъде решен. Ние трябва да съгласуваме със заинтересованите страни възможностите и достъпността на решенията, които моделът предлага
- Оценка на качеството на решението.
Качеството на решение, получено чрез модела влияе на неговата сложност, на достъпността на решенията, които се използват. По-принцип по-детайлен модел отразява по-добре реалността, но в същото време може да се решават проблеми и с прости модели които дават приблизителни резултати, но и с достатъчно за практиката качество.