ДИАГНОСТИКА НА РОДИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ ОТ ГРАД ПЕЩЕРА ЗА ИНТЕРКУЛТУРНА КОМПЕТЕНТНОСТ, ПРОЕКТ BG05M2OP001-3.002-0303-С02,  

доц. Джени Маджаров, Исторически факултет, катедра Етнология,  Софийски университет

Втора част

От общо анкетираните 1279 души 674 са ученици и 623 родители.

Според половото разделение от учениците (на възраст между 8 и 19 год.) 366 са момчета и 309 момичета.

На основа представените сведения може да се каже, че междуполовото съотношение на броя анкетирани ученици е почти равностойно и благоприятно за осъществяване на настоящия анализ.

От позиция на възрастовото числено съотношение ситуацията при учениците е отново по-благоприятна поради почти равностойното представяне на условно разделените три групи – 1-ва – II – IV клас; 2-ра – V – VIII клас; 3-та – IX – XII клас.

Разделението на анкетираните на условни групи се наложи поради факта, че се установи различаващо се отношение към поставените в анкетите въпроси. Това позволи по-достоверен анализ на изследваните явления и предлагане на конкретни решения за отделните целеви групи.

При учениците условното разделение на три групи съответства на модела на училищно образование, като то отразява реално съществуващи различия в ценностната система между младото поколение и по-възрастните.

С ръководещата роля на бащата в семейството са съгласни всички ученически групи, като при момчетата висок процент несъгласие има при 1-ва група, докато при момичетата висок процент несъгласие има при 2-ра група, а по-нисък при 1-ва група. С ролята на бащата, като финансова опора на семейството, е напълно съгласна само 3-та група момчета, както и трите групи момичета, докато отчасти съгласна с това е само 1-ва момчешка група, а при 2-ра е най-висок процента на несъгласие. При момичетата висок процент несъгласие има при 2-ра група, като при 1-ва група този процент е по-висок. Гореизложените факти дават частично обяснение защо с бащата, като разпореждащ се с парите на семейството, са съгласни главно 3-та момчешка група и отчасти 2-ра, докато 1-ва и по-младите от 2-ра група не са съгласни. При момичетата положението е сходно, защото на въпроса за бащата, разпореждащ се с парите на семейството, са съгласни основно 3-та група и отчасти по-възрастните от 2-ра група, докато по-младите от 2-ра група и цялата 1-ва група са категорично несъгласни.

Така поднесените резултати могат да се обяснят с факта, че в живота на анкетираните ученици основно майката се явява по-често и по-трайно работещият родител, както и човекът, осигуряващ средства за семейството. Поради тази трудова и социална еманципация на майката тя започва да се възприема като имаща право да взема решенията в семейството и да се разпорежда с неговите средства. Това бележи процес на нарастване на нейната социална роля в семейството.

При ученическите групи въпросите за ролята на майката в семейството са поставени по следния начин. С нейната подчиненост на бащата в семейството са съгласни 2-рите и 3-тите момчешки и момичешки групи, докато първите групи, и при двата пола, изразяват голямо несъгласие, което на места процентно е почти равно на съгласието. С ролята на майката като посредник са съгласни 2-рите и 3-тите групи и при двата пола, докато при първите групи, макар като цяло съгласни,  има висок процент на несъгласие. Положението на майката като домакиня е основно прието за правилно от 3-тите групи и при двата пола, докато 1-вите и 2-рите групи показват и не малък процент несъгласие с подобна нейна роля.

При ученическите групи становищата по горе изложените проблеми са следните. С възпитаването от страна на родителите, финансовото подпомагане на децата и неизнасяне на конфликтите пред децата са съгласни всички групи ученици. Само 1-ва и 2-ра момчешки групи не са напълно съгласни, че родителите трябва да подпомагат финансово децата си. Последното становище е малко необяснимо и трудно разбираемо като резултат, ако не се вземе под внимание неподходящото използване във въпроса на такова понятие, като „финанси”. Според мен за тази възрастова група ученици понятието „финанси” е малко трудно разбираемо и не винаги се свързва с „пари”. По отношение на въпроса за немесенето на родителите в живота на задомените им деца известно несъгласие изразяват 1-ва и 2-ра момичешки групи, като при всички момчешки групи има документиран и не малък процент несъгласие.

При въпросите за отношенията на децата към родителите се наблюдава настъпване на известни промени в социалния модел на обществото. С добрите отношения към родителите, съобразяване с тяхното мнение, уважаване на възрастните и грижа за родителите са категорично съгласни всички групи момчета и момичета. С помагане в домакинството са категорично съгласни 1-вите и 3-тите момчешки и момичешки групи, докато 2-рите групи, при двата пола, изпитват силно колебание дали трябва да помагат в домакинството. Ако при всички момчешки групи има значимо колебание дали трябва да се припечелват средства с работа за семейството, като надделява съгласието за това, то при момичешките групи само 1-ва и 3-та са категорично съгласни, че трябва да се работи, докато 2-ра не е съгласна.

От изнесените резултати може да се направи извода, че момчетата и момичетата от последната възрастова група, и учудващо тези от 1-ва, са склонни да изоставят училището, за да помагат на семейството си финансово чрез работа.

Вторите, групи които вече са се вживели в училищния модел на живот не са така склонни (при момчетата) или категорично не желаят (при момичетата) да заменят този модел с работен такъв.

Резултатите подсказват силна емоционална съпричастност на тези възрастови групи към социалното положение на семейството, като обратното е също така вярно, че социалното положение на семейството оказва силно влияние върху мотивацията на децата да участват в образователния процес. Това означава, че вниманието на училищните власти трябва да се насочи основно към 1-ва и 3-та група ученици в усилията им те да бъдат задържани в образователната система.

На въпросите за традиционния модел на семейството при ученическите групи отношението към разглежданите проблеми е следното. Със сигурността на членовете на семейството, почитане на традициите, уважение към родителите и по-възрастните, пазене честта на семейството и решаване на проблемите му вътре в него са категорично съгласни всички групи момчета и момичета. Само при 2-рите групи от двата пола се наблюдава известно съмнение по отношение опазване честта на семейството и решаване на проблемите вътре в него.

Чувството за взаимност и справедливост се приема за категорично важна ценност от 1-ва и 2-ра група момчета, а като много важно от 1-ва и 2-ра група момичета. За третите групи момчета и момичета тези ценности са маловажни, като е висок процента на отрицателно отношение към тях. Защитата на нацията е важна за всички групи от двата пола, като само за 1-вите групи момчета и момичета тази ценност е категорично важна. Ала при 2-рите и 3-тите групи от двата пола има висок процент на отричане важността от защита на нацията.

Тези резултати предполагат променена ценностна система по отношение на колективната сигурност и съпричастността към съдбата на нацията. Вероятно развилото се чувство на несъпричастност  се подхранва от все по-масово налагащото се поведение на индивидуален и групов егоизъм. Може би на тази основа се развива и разраства агресията между учениците.

Друго важно заключение е, че момичетата от тези поколения вече не представляват онази устойчива морална опора на обществото, подобно на майките и бабите си, с чието участие по-трудно могат да се градят добри междуетнически и междукултурни отношения.

При групата въпроси „Поведение и стереотипи”, която е съществено важна за решаване на поставените пред проекта задачи, учениците имат различаващи се от родителите становища.

По отношение познаване на турската култура 1-вите групи момчета и момичета изказват категоричното си одобрение. Вторите групи се колебаят между одобрение и неодобрение, а 3-та момчешка група само одобрява, докато 3-та момичешка група по-скоро не одобрява. На въпроса дали биха искали да имат за приятели турци 1-ва момчешка група категорично одобрява, 2-ра се колебае между да и не, а 3-та е склонна да одобри. Трите момичешки групи се колебаят между одобрение и неодобрение, като при голяма част от анкетираните преобладава неодобрението.

По отношение познаване на ромската култура 1-ва и 3-та момчешки групи само одобряват, като при 3-та има и не малък процент на неодобрение, докато при 2-ра група преобладава неодобрението. Трите момичешки групи се колебаят между одобрение и неодобрение, като при голяма част от анкетираните преобладава неодобрението. По отношение на приятелството с роми, като цяло всички момчешки групи изказват предимно одобрение, но при 2-ра и 3-та група има и висок процент неодобрение. При момичешките групи, като цяло основно е колебанието между одобрение и неодобрение, но при 2-ра и 3-та група има и висок процент неодобрение.

При ученическите групи становището за толерантното отношение към турците, като цяло одобряват всички момчешки и момичешки групи, а категорични в това отношение са само 1-ва момчешка група, докато при 2-рите момчешки и момичешки групи има висок процент неодобрение. По отношение толерантността към ромите, като цяло всички момчешки и момичешки групи изказват одобрение, ала при 2-рите групи има висок процент на неодобрение, който почти е равен на одобрението.

На основа изнесените резултати може да се заключи, че младите поколения от двата пола все още нямат утвърден отрицателен модел на поведение и са склонни към осъществяване на добронамерени междуетнически отношения с други общности.

Като цяло общуването с роми не се одобрява от всички ученически групи от двата пола, обаче при 2-рите и 3-тите момчешки и момичешки групи е документиран висок процент на желание за общуване. Същото е положението по въпроса за общуване с турци. Като цяло преобладава нежеланието за общуване. Категорични в това отношение са първите групи и при двата пола, докато при горната възраст на 2-ра и 3-та момчешки групи има не малък процент нагласа за общуване. При всички момичешки групи преобладава нежелание за общуване, като само при младшата възраст на 2-ра група има висок процент желание за общуване.

На въпроса за значението на диалога между различните култури 1-вите и 3-тите групи ученици и от двата пола отговарят положително, докато за 2-рите групи от двата пола този проблем не е от съществено значение.

Единствено в анкетата на учениците са заложени три въпроса за това доколко училището се явява средище за запознаване с други култури и за създаване на разбирателство между тях. На въпросите дали учениците научават в училище неща за турската и ромската култури всички ученически групи, и от двата пола, се колебаят в своите отговори между съгласие и несъгласи, а само 1-ва момичешка група е категорична в това, че се научава. На въпроса дали учителите подпомагат разбирателството между различните култури 1-ва и 2-ра момчешки групи са на мнение, че подпомагат, а 2-ра се колебае между съгласие и несъгласие. Като цяло всички момичешки групи изказват положително становище, като 1-ва група е категорична в това, докато при 3-та има висок процент на несъгласие.

С поглед към целите на проекта от представените тук резултати могат да се направят следните основни изводи.

На първо място за всички поколения родители и ученици семейството се явява основна ценност, което е добра предпоставка за неговото използване като социална единица, с чиято подкрепа и съдействие могат да се налагат определени образователни политики.

За съжаление у подрастващите поколения момичета, бъдещи жени, голяма част от тези добри и градивни качества вече липсват и това е проблем, с който обществото трябва да се пребори, ако иска и в бъдеще да гради върху женското начало в процеса на образованието.

Тук е необходимо да се обърне внимание върху изострената социална чувствителност на учениците (малките от 1 до 5 клас и тези от 9 до 12 клас), особено при етническите общности, по отношение изпитваните финансови затруднения на семейството.  Този факт развива у тях разрастваща се по мащаб склонност да изоставят училището, за да помагат с труд на родителите си.

Благоприятният факт, че като цяло младите поколения мъже и жени все още нямат утвърдено отрицателно поведение към други етнически общности, и в голямата си част са склонни да осъществяват непринудени междуетнически отношения, е предпоставка да се работи именно с тях за подобряване на общия модел на междуетнически и междукултурни отношения.

Тук бих препоръчал да се обърне особено внимание на възможността за работа с учениците в училище, като се създаде институционална възможност те да се запознават по-системно и професионално с културата на различните, живеещи в страната общности.

ВЪПРОСНИК-УЧЕНИЦИ

 

ДИАГНОСТИКА НА РОДИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ ОТ ГРАД ПЕЩЕРА ЗА ИНТЕРКУЛТУРНА КОМПЕТЕНТНОСТ, ПРОЕКТ BG05M2OP001-3.002-0303-С02,  

 доц. Джени Маджаров, Исторически факултет, катедра Етнология,  Софийски университет

Първа част

Преценката на интеркултурната компетентност трябва да започне от семейната среда, нейния модел, особености и ценностна система на участниците в анкетата (в приложения файл). Едва след това може да се премине към оценка на отношенията между общностите. Този подход позволява да бъде направен дълбочинен анализ на интеркултурната  компетентност на учениците и родителите от гр. Пещера. Логиката на изследването предполага, че първо трябва да се представят и анализират сведенията, получени от анкетите на родителите, като успоредно с това се направи сравнение по теми с отношението на учениците към поставените проблеми.

Разделението на анкетираните на условни групи се наложи поради факта, че се установи различаващо се отношение към поставените в анкетите въпроси. Това позволи по-достоверен анализ на изследваните явления и предлагане на конкретни решения за отделните целеви групи.

От родителите (на възраст между 20 и 80  год.) 138 са мъже и 485 жени, численото съотношение между условно разделените възрастови групи – 1-ва – 20 – 30 годишни, 2-ра – 31 – 40 годишни и 3-та – 41 – 80 годишни, е в полза основно на втората група и тази до 55 години, т.е. приблизително до пенсионна възраст. Тази ситуация, с неравномерното представяне при родителите, води до известно изкривяване на резултатите от анкетите.

Условното възрастово групиране на родителите се предпоставя от осъщественият през 90-те години на ХХ век политико-икономически и социален преход в страната, който оказва съществено въздействие за промяна на ценностната система както на отделния индивид, така и на общностите в цялост. В резултат на това членовете на най-младата възрастова група израстват и живеят с различни ценности, а в отделни сфери на живота, и противоположни на по-възрастните поколения, и своите родители.

В раздела за „Семейни ценности” ролята на бащата като ръководещ семейството е приета за правилна норма от всички групи родители от двата пола. Първа мъжка група има силно колебание относно това дали ръководещ в семейството е бащата или майката, докато при трите женски групи ръководещата роля на бащата е заявена с много малък процент преднина пред майката. Според всички мъжки и женски групи дядото и бабата (независимо чии родители) нямат ръководеща роля в семейния живот. Изключение от това общо становище се открива при 1-ва мъжка група, за която дядото има известна роля в семейството. С решаващата роля на бащата за преодоляване на противоречията и конфликтите в семейството са категорично съгласни 1-ва и 2-ра мъжки възрастови групи, докато 3-та, заедно с 1-ва и 2-ра женски групи наблягат на решаващата роля на майката.

Тези резултати предполагат постепенно отпадане на доминиращата в българското семейство патриархална йерархия и постепенно намаляване на социалната и стопанска зависимост на задомените млади поколения от волята на бащата, като за тях той вече не е онзи неоспорим авторитет в семейството. Изказаното становище се подкрепя и от сведенията относно финансовата роля на бащата за стабилността на семейството.

Ако за 1-ва и 2-ра мъжки групи бащата има основно задължение да осигурява средства за живот на семейството, то при отговорите на 3-та група се установява висок процент  на колебание дали само бащата трябва да осигурява средствата, което поставя на преден план въпроса за равноправното задължение и на майката. На същото становище е и 3-та женска група. Обрат при традиционния модел се наблюдава по отношение кой има правото да се разпорежда с паричните средства на семейството. Трите мъжки групи заявяват, макар и колебливо, че не само бащата трябва да се разпорежда с парите, с което е съгласна и 3-та женска група, а 1-ва и 2-ра женски гури са категорични, че това е право само на майката.

От изложените резултати може да се направи извода, че в съвремието постепенно отслабва ръководещата роля на бащата в семейството. Една от причините за това вероятно е неговата по-честа и по-продължителна безработица, неговото по-продължително пребиваване в чужбина и не на последно място нарастващият процент на разведени или разделени семейства, при които децата остават при майката. Поради тази причина мъжът-баща губи традиционната си роля на финансова опора на семейството, а вероятно с това се разклаща и неговия вътрешносемеен авторитет, което води до ограничаване на правото му да се разпорежда със средствата на семейството. От своя страна по-честата и устойчива трудова заетост на майката я превръща във важна финансова опора на семейството, създава и утвърждава нейната финансова независимост, с което налага нейния авторитет в семейството, правото да взема важни решения, и да се разпорежда с парите.

По отношение грижите за децата, тяхното водене на училище и общуването с тях трите мъжки групи категорично отчитат важната роля на майката. Според всички женски групи майката е тази, която отделя най-много време за общуване с децата. Мъжките и женски групи отчитат също и важната роля в общуването, която имат бабата и дядото. Само 2-ра мъжка група отчита важната роля на бащата при водене децата на училище. Първа женска група се колебае между майката и бащата като водачи на децата, докато 3-та женска група е категорична, че това не е майката. Според 3-тите мъжки и женски групи дядото и бабата нямат отношение към воденето на децата в училище.

Изнесените резултати предполагат извода, че в гр. Пещера все още не е навлязъл или не е масов този модел на големите ни градове, при който основно бабата и дядото водят малките деца и ученици в детска градина и училище. От своя страна анкетираните възрастни от 3-тите групи все още пазят спомена за спокойните години при социализма, когато децата сами ходеха на училище. Вероятно възрастните поколения не могат да осмислят или приемат новата социална реалност, която поради страх за безопасността на децата, налага нов модел на поведение на родители и възрастни. От друга страна може би тези поколения приемат воденето на децата в училище като безсмислено глезене. Може би масовото притежание на лични превозни средства, тяхното управление предимно от мъже, а също тяхната по-честа безработица и ненатоварена трудова заетост, обясняват твърдението на 2-ра мъжка група, че предимно бащите водят децата си в училище.

По въпросите, свързани с майката и нейната роля в семейството, мъжете-родители са категорични, че именно тя се занимава с домакинството. От резултатите в анкетите се вижда, че в тази си роля майката е плътно следвана от бабата, без да е възможно да се направи разграничение чия майка е тя – на бащата или на майката. Първа и 2-ра мъжки групи са на мнение, че майката трябва да се подчинява на волята на бащата в семейството. Интересно, че на същото мнение са 2-ра и 3-та женски групи, докато с това не са съгласни 3-та мъжка и 2-ра женски групи. Според 2-ра, 3-та мъжки групи и 1-ва, 3-та женски групи основната роля на майката в семейството е на домакиня. Колебание по това становище изпитва 1-ва мъжка група, докато 2-ра женска група не е съгласна майката да се осмисля само като домакиня. Всички мъжки и женски групи са убедително единодушни в твърдението си, че майката е тази, която трябва да посредничи между бащата и децата при разрешаване на семейните конфликти. Както и по-горе беше посочено преобладаващата част от анкетираните от двата пола признават бащата за личността, която разрешава съществуващите противоречия и конфликти в семейството.

 Въпросът за това кой родител общува повече с децата в семейството е пряко свързан с проблема за модела на културата, т.е. предаването на традициите в семейството.

Интерес тук представлява противоречието в отговорите на мъжете. Ако те като цяло признават ролята на майката в общуването, то 2-ра и 3-та групи категорично не искат да признаят нейната роля по предаване на традициите. Само 1-ва мъжка група изтъква, че това не е бащата, а именно майката, заедно с бабата. Всички женски групи са категорично единни в това, че само майката и бабата предават традициите на децата в семейството.

От изнесените резултати може да се заключи, че въпреки настъпилият явен разпад на социалната патриархална структура на семейството, бащата не е склонен да поеме нови семейни задължения. От своя страна, независимо от нарасналата социална и финансова роля на майката в семейството, се запазва традиционното полово разделение на труда в домакинството. Същото се оказва от изключителна важност за жената-майка, което я издига в статуса на пазителка на семейството и традиционния модел на културата. Вероятно на основата на този статус се гради нейното обществено самочувствие на важен член в семейната общност.

Отношенията между родители и деца имат почти сходни измерения при групите родители от двата пола. Всички групи мъже и жени приемат за изключително важно  родителите да възпитават децата си, като 2-ра и 3-та мъжки групи са категорични в това свое становище. Макар всички мъжки групи да са съгласни, че родителите не бива да се месят в живота на задомените си деца, то само 3-та женска група е съгласна с това, докато 1-ва и 2-ра изпитват силно съмнение дали това е правилният подход. Финансовото подпомагане на децата е важна част от поведението на родителите, с което категорично са съгласни всички женски групи, а също и 3-та мъжка група, докато 1-ва и 2-ра мъжки групи не са напълно убедени, че това е правилното поведение. Споровете и конфликтите пред децата между родителите са напълно недопустими според всички групи родители и от двата пола.

По въпросите за обратните отношения от деца към родители при групите на родителите се установяват следните резултати. С поддържането на добри отношения с родителите, съобразяване с родителското мнение, уважаване и грижа за възрастните родители, помагане в семейното домакинство са категорично съгласни всички групи от двата пола. По отношение на това дали децата трябва да работят, за да помагат на семейството, всички женски групи се колебаят между съгласие и несъгласие, като нямат ясно изразено становище. Докато при мъжките групи само 2-ра е за това децата да работят, 1-ва нямат ясно становище, а 3-та е категорично против работата на децата. Вероятно тези резултати могат да се обяснят с упражнявания силен финансов натиск върху семейния бюджет на 2-ра мъжка група, при което, поради липса на други възможности за доходи, бащите са съгласни да търсят подкрепа и финансова помощ чрез работа на децата си. Вероятно за най-възрастното мъжко поколение образованието все още е важна ценност, поради което то не е съгласно внуците му да работят.

На въпросите за традиционния модел на семейството и неговите вътрешни социални отношения становищата на групите родители са следните.

С важността на семейната сигурност, уважението към родителите и по-възрастните, зачитане на традициите са категорично съгласни всички възрастови групи от двата пола. Това са от малкото индивидуални ценности, по които всички групи имат единодушно положително мнение. Това създава добра предпоставка да се стъпи на тези ценности при изграждане на успешни и работещи междукултурни отношения. При двата пола има разминаване на мненията относно това кой помага и се грижи за възрастните родители, т.е. дядовците и бабите. Втора и 3-та група мъже приемат, че това е бащата, като едновременно с това признават и ролята на майката, докато 1-ва група е на мнение, че равна заслуга за това имат майката и бащата. Трите женски групи категорично изтъкват ролята на майката, като признават и второстепенната роля на бащата. Що се отнася до финансовото подпомагане на внуците от дядото и бабата, то всички женски групи признават тази заслуга, докато при мъжките групи само 2-ра е съгласна с това, а 1-ва и 3-та не са съгласни. По отношение финансовата помощ от чичото и лелята за племенниците, то всички групи от двата пола са категорични в мнението, че подобно поведение отсъства. За съжаление тези факти сочат засилен процес на разпадане на междуродствената обвързаност и отслабване на традиционните роднински задължения за социална и финансова подкрепа на родствениците.

По отношение опазване честта на семейството и решаване на семейните проблеми вътре в него всички възрастови групи от двата пола са категорично съгласни, че това е правилно, като при женските групи почти няма документирано несъгласие, докато при мъжете само 3-та група е категорична в съгласието си. Тези факти още веднъж подсказват, че за всички възрасти и при двата пола, а, както може да се предполага, и при различните етнически общности, семейството все още е основна ценност, на която може да се изграждат добри и работещи междуетнически отношения.

По отношение на чувството за взаимност и справедливост, както отношението към обществото и неговата сигурност, всички групи родители от двата пола са почти на единно мнение. Ако по цялата група от въпроси (обществен мир, национална сигурност – защита на нацията от врагове, реванширане на добрините) всички групи жени имат категорично положително становище, то при мъжките групи само 2-ра и 3-та са на това мнение. Докато за 1-ва взаимността и справедливостта, както обществения мир и националната сигурност, не са съществено важни за отделния индивид. Тези последни резултати предполагат поява и налагане на нова ценностна система при младите поколения, която стъпва на егоизма, егоцентризма, несъпричастно отношение към другите в обществото, придружена с нарастващо агресивно поведение. От друга страна жените имат по-силно съхранено чувство за колективна отговорност и са по-съпричастни към защита на справедливостта и общността. Те все още са устойчивата морална опора на обществото, с чието участие може да се създават нови и равноправни  междуетнически и междукултурни отношения.

При групата въпроси „Поведение и стереотипи”, която е съществено важна за решаване на поставените пред проекта задачи, има различаващи се становища.

На въпроса дали познават турската култура и искат ли да се запознаят с нея само 1-ва мъжка група дава категорично положителен отговор, 2-ра е склонна да одобри това, докато 3-та не одобрява. При женските само 3-та група категорично одобрява, докато 1-ва и 2-ра са склонни да одобрят.

По отношение на ромската култура положението е почти същото, но с по-висока степен на въздържане. Първа мъжка група категорично одобрява общуването с роми, а при жените 3-та само одобрява. Докато 2-ра и 3-та мъжки групи не одобряват, а 1-ва  и 2-ра женски групи се колебаят между одобрение и неодобрение.

От изнесеното може да се заключи, че младите мъже са по-склонни на отваряне към други етнически общности и създаване на добри и равноправни междуетнически отношения. При жените само най-възрастната група е склонна към подобно поведение.

На въпроса за толерантността на българите към турците всички мъжки и женски групи родители са категорично съгласни, че има такава. По отношение толерантността към ромите одобрение при родителите изказват 1-ва мъжка, 1-ва и 2-ра женски групи, а силно съмнение по въпроса, дори отиващо към несъгласие, изказват 2-ра и 3-та мъжки групи, както и 3-та женска група.

На въпроса за изпитваната гордост от българската идентичност всички женски групи родители са категорично съгласни, а при мъжките на това мнение са 2-ра и 3-та група, докато 1-ва изказва неодобрение.

На основа изнесените резултати може да се заключи, че младите поколения от двата пола все още нямат утвърден отрицателен модел на поведение и са склонни към осъществяване на добронамерени междуетнически отношения с други общности.

С поглед към целите на проекта от представените тук резултати могат да се направят следните основни изводи.

На първо място за всички поколения родители и ученици семейството се явява основна ценност, което е добра предпоставка за неговото използване като социална единица, с чиято подкрепа и съдействие могат да се налагат определени образователни политики.

От изнесените резултати се вижда, че е настъпил процес на намаляване ръководната роля на бащата и нарастване тази на майката в семейството. За децата в семейството майката е устойчивата финансова опора и нейните решения имат по-въздействаща сила върху младите членове. От своя страна жената-майка и жената-баба са тези, които обучават и предават модела на културата в семейството, като основно те възпитават младите поколения в ценностите на общността. Освен това жените имат по-силно изградено чувство за колективна отговорност и представляват устойчива морална опора на обществото.

Този факт налага вниманието на образователните институции да бъде насочено към търсене на съдействие основно от жените.

Благоприятният факт, че като цяло младите поколения мъже и жени все още нямат утвърдено отрицателно поведение към други етнически общности, и в голямата си част са склонни да осъществяват непринудени междуетнически отношения, е предпоставка да се работи именно с тях за подобряване на общия модел на междуетнически и междукултурни отношения.

 

ВЪПРОСНИК-РОДИТЕЛИ

 

 

 

Сдружение „Асоциация образователно лидерство“ е партньор на Община Пещера по сключения Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05M2OP001-3.002-0303-С01 между Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми“ в Министерство на образованието и науката, Управляващ орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и Община Пещера  за изпълнение на проект BG05M2OP001-3.002-0303-С01 „Шарени мъниста“ по Оперативна програма  „Наука и образование за интелигентен растеж“, процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05M2OP001-3.002 „Образователна интеграция на учениците от етническите малцинства и/или търсещи или получили международна закрила“

 Общата стойност на безвъзмездната финансова помощ по проект №BG05M2OP001-3.002-0303 “Шарени мъниста” е в размер на 665 659.59 лв.

Проектните дейности ще се изпълняват 30 месеца.

Партньори по проекта са всички училища в гр. Пещера и Сдружение „Асоциация образователно лидерство“.

Общата цел на проекта е създаване на работещ модел за повишаване броя на успешно интегрираните в образователната система на община Пещера ученици от маргинализираните общности, включително роми чрез комплексен подход на интерактивни педагогически взаимодействия.

Специфичните цели са:

• засилване на мотивацията на ученици и родители за участие в образователния процес;
• създаване и развиване на родителски общности, мотивиране и оказване на подкрепа на родителите на учениците от малцинствен произход, в т.ч. роми за активно участие на семейството в училищния живот;
• стимулиране ученически инициативи за повишаване на качеството на образованието в училищата, в които се обучават интегрирано ученици от различни етноси;
• взаимно опознаване по атрактивен начин на родители и учениците от различни етноси през изследване традициите на града за толерантност и приемане на различието;
• възпитанието в дух на толерантност, създаване на условия за успешна социализация на учениците от етническите малцинства чрез откриване на таланти за занимания с изкуство;
• подобряване физическото и психическото благосъстояние и насърчаване на основни социални ценности посредством груповите дейности, които проектът предлага;
• споделено участие в общи творчески дейности за преодоляване на негативни обществени нагласи, основани на етнически произход.

В рамките на проекта ще се изпълняват следните дейности:

• Дейност 1: Диагностика на родители и ученици за интеркултурна компетентност;
• Дейност 2: Работилница за толерантност;
• Дейност 3: Ученически лагери;
• Дейност 4: Всеки има талант;
• Дейност 5: Празници на града;
• Дейност 6: Информираност и публичност;
• Дейност 7: Организация и управление.

 

 

Ние, членовете на Асоциация Образователно лидерство категорично заставаме зад достойнството,  името и  авторитета на директора на 51 училище Асен Александров.  Очевидно е, че опитът, авторитетът професионалната експертиза и позицията на съветник в Министерството на образованието са направили г-н Александров значим фактор в образователната общност, което не се харесва на някого и е довело до тази гнусна манипулация на сайта на училището.

Хакерската атака, на която е жертва директорът,  злепоставя честта, достойнството и доброто име не само на г-н Александров, но и на училището като институция.

Считаме, че МОН, като принципал на образованието, следва да застане в подкрепа на своя директор, като противостои на този мерзък опит за поругаване на личното пространство, уронване авторитета и престижа на един достоен човек, отличен професионалист и безспорен лидер в образованието, какъвто е  Асен Александров.

Призоваваме прокуратурата да завърши час по-скоро обективната проверка по случая и извършителите на това престъпление да бъдат наказани.

 

На 15.06.2016 г. от името  на  Сдружение Асоциация за образователно лидерство  Председателят на УС Анелия Андреева подаде Сигнал за нередност при одобрените проекти по първата покана за проектни предложения – операция „Образователна интеграция на учениците от етническите малцинства и търсещи или получили международна закрила“. Сигналът е до Председателя на Комисията по образованието и науката в 43 НС  г-жа Милена Дамянова, до Вицепремиера и Министър на образованието и науката г-жа Меглена Кунева, до  Дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“(АФКОС), МВР.

Публикуваме текста на Сигнала

По процедура BG05M20P001-3.002 „Образователна интеграция на учениците от етническите малцинства и/или търсещи или получили международна закрила“ , съгласно публикация в сайта на ЦМЕДТ „Амалипе“ от 03.06.2016  г. организацията  има одобрени за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, 7 (седем) проектни предложения, едно като кандидат и 6 в партньорство,  на обща стойност 2 563 916 лв.

1. BG05M2OP001-3.002-0009 „Аз участвам, аз съм тук!“ Основно училище „Св. Климент Охридски“ 100 789,98 лв. ,
2. BG05M2OP001-3.002-0024 „Образованието –основна част от интеграцията“ СДРУЖЕНИЕ „РАЗНООБРАЗНИ И РАВНИ“ 845 653,93 лв.
3. BG05M2OP001-3.002-0034 „ПРИКАЗНО БОГАТСТВО“ ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „ДОБРИ ВОЙНИКОВ“ 189 193,90 лв.
4. BG05M2OP001-3.002-0039 „Децата на Община Смядово – заедно мечтаят, учат и играят“ ОБЩИНА СМЯДОВО 272 953,80 лв.
5. BG05M2OP001-3.002-0042 „Училището на моите мечти“ НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ „ХРИСТО БОТЕВ“ 236 760,13 лв.
6. BG05M2OP001-3.002-0050 „Заедно намираме решения: образователна интеграция в мултикултурна среда във Велико Търновска област“ Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“607 624,00 лв.
7. BG05M2OP001-3.002-0051 „Иновативен модел за интеграция на учениците от етническите малцинства в училище“Община Лясковец 310 944,00 лв.

Такъв непомерно голям брой одобрени проекти с участието на една и съща организация предизвикват съмнения за обективността на процеса на оценяване.

Възниква и въпрос за възможен конфликт на интереси, изразяващ се в подкрепа или влияние върху комисията за оценка на проектните предложения от страна на Деян Колев, член на  Комитет за наблюдение на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г., като Председател на Център „Амалипе” и свързано лице – намиращ се във фактическо съжителство с Теодора Крумова, ръководител на спечелилия проект BG05M2OP001-3.002-0050.

Съмнително е и качеството на изпълнение от страна на ЦМЕДТ „Амалипе“,  на 7 (седем) проекта, с еднакъв  срок на изпълнение, в случай, че по всички одобрени проекти бъдат подписани договори за изпълнение. Съгласно публикация в сайта на организацията “ в момента Център „Амалипе” работи по над 12 проекта в областта на образованието, здравеопазването, предоставяне на социални услуги и подкрепа, финансирани от Европейската комисия, Институт „Отворено общество, Ромския образователен фонд, Министерство на здравеопазването и други.“

Поради вероятността в случай на установяване на нередност или опит за измама да бъдат нанесени финансови щети на МОН, като Управляващ орган на ОП НОИР,  моля, посочените по-горе обстоятелства да бъдат проверени преди сключване на договори с избраните изпълнители на проекти.

 

Заместник-председателят на УС  на Асоциация Образователно лидерство Асен Александров, съветник на министър М. Кунева,  за промяната и иновативните училища.

Иновативните училища би трябвало да бъдат локомотивът на промяната. Те трябва да дадат нови идеи за тази промяна. Например, повечето учебни планове и програми са направени за ученика със средни възможности. Докато има региони, където групи ученици са с по-ниски от средните възможности, включително тези, които нямат добри познания по български език. Би било подходящо от първи до четвърти клас те да се ограмотяват по различен начин от този, по който се ограмотява масовият ученик. Може би да бъде повече през игра, песни, емоции. В други случаи, примерно за математическите гимназии, средното ниво е твърде ниско за възможностите им, с тях трябва да се работи на друга писта. Иновативните училища дават възможност да се работи по-отворено, по-гъвкаво според спецификата на учениците. Целта е да им се даде повече свобода да осъществяват своите идеи. Едно иновативно училище трябва да направи промени в учебните си планове и програми. Другото е промяна в начина, по който се преподава. Промяна в учебната среда – примерно, уроците по някои предмети да бъдат изнесени извън училището, в музеи, в планината. Може да се промени самата организация на учебния процес, като се започне от учебното време. Може часовете, които сега стандартно са по 40 минути, да бъдат организирани примерно в блокове по 100 минути за изобразителното изкуство. Могат да бъдат въведени интегративни предмети – например Средновековие или Италиански Ренесанс. Или Българско Възраждане. И в този предмет да се въведат елементи и от историята, и от литературата, географията, музиката, изобразителното изкуство, философията. Така учениците ще могат да си представят цялостната атмосфера, всички аспекти на този период, защото сега тези неща се учат много разпокъсано. В този интегративен предмет могат да преподават различни учители. Може да се въведат и абсолютно нови предмети – аз си мечтая например да въведа в 51 СОУ цикъл от знания, свързани с комуникационните и презентационни умения на учениците. Да изучават и драма, и ораторско майсторство, и презентационни умения, и умения да контактуват с другите.

Законът предвижда до 30 на сто от часовете по отделните предмети да бъдат пренасочвани. Тоест, училището може да реши, че от времето, отделено за литература, което е 180 часа годишно, 20 часа може да бъдат пренасочени към някакъв нов предмет. Допълнителна е възможността за тези цели да се използват часовете по ЗИП. Има няколко неща, с които училищата ще трябва да се съобразят. Първо трябва да имат план, който трябва да бъде приет от педагогическия съвет, както и да бъде съгласуван с родителите. След това регионалните управления по образованието трябва да проверят дали това, което се предлага като план за иновативното училище, по някакъв начин не противоречи на законови норми. И накрая ще има един съвет за иновации, който ще бъде към министъра на образованието. Той трябва да прецени дали това, което се предлага, може да бъде одобрено като иновация. Самите тези училища ще бъдат наблюдавани, иновацията няма да бъде година за година, а за три или четири години, колкото е един училищен етап. Когато предложиш една иновация, ти трябва да посочиш какви са целите ти, примерно да повишиш успеха по български език и литература с 50 стотни. И след първата година, ако се прецени, че иновацията ти е успешна, получаваш финансиране. Първата година няма да финансираме, включително и със задна дата. Идеята е да не се кандидатства само заради парите. Ако иновацията ти е толкова на сърце, основният ти мотив ще бъде да въведеш нещо ново. Другата идея е тези иновации да не бъдат някаква скрита собственост на училището. Хубаво е да бъдат публикувани и други училища да могат да се възползват от добрите решения. Те обаче вече няма да получат допълнително финансиране като иновативни. Можеш да използваш съществуващ иновативен способ, например метода Монтесори, но да опишеш какво смяташ да правиш, кой е екипът, с който ще работиш.

 

 

http://www.standartnews.com/balgariya-obrazovanie/pravim_uchilishta_na_nyakolko_pisti-330950.html

За пета поредна година Национална мрежа за децата представи годишния си доклад „БЕЛЕЖНИК 2016: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“. За първи път представянето се състоя едновременно в 8 региона в страната.

Целта на документа е да направи преглед на напредъка на изпълнението на над 20 ангажимента, които държавата сама е поела към децата у нас. Областите, които „Бележник“ оценява са пет: Общи принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето; Семейна среда и алтернативни грижи; Здравеопазване; Образование и Правосъдие. Докладът на НМД се издава в две версии: популярна – предназначена за широката общественост, включително децата и експертна – насочена към специалистите и институциите.

Тази година се отчита слаб напредък в държавните политики за децата и средният годишен успех е „среден“ 3.28. Но все пак трябва да се отчете, че това е най-високата средна годишна оценка на „Бележник“ през годините до момента. За сравнение миналата година успехът на държавата беше 3.20.

Най-високата оценка е в област „Здравеопазване“ – добър 3.58, а най-високо оценената подобласт е „Болнична и доболнична помощ“ с добър 4.04. Положителната промяна е въвеждането на допълнителни изследвания за новородените бебета и децата в предучилищна и училищна възраст. Създадени са и Здравно-консултативни центрове за майчино и детско здраве към областните многопрофилни болници за осигуряване на комплексно обслужване на бременни и деца.

Най-ниската оценка в „Бележник 2016“ е в област „Общи принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето“ – среден 2.91, а най-ниско оценената подобласт е недискриминация със слаб 2.00. За пета поредна година не се отчита напредък по ангажимента за създаване на специално звено, което да разглежда случаи на дискриминация срещу деца; страната ни продължава да бъде една от трите страни членки на ЕС, които нямат специализиран омбудсман по правата на детето; продължава да има практики на дискриминация и неравно третиране на деца бежанци, деца с увреждания и деца от ромски произход по отношение на достъпа им до качествено образование, здравеопазване и адекватна жилищна и социална среда.

Област „Семейство и алтернативни грижи“ е с оценка среден 3.00, тъй като въпреки заявения ангажимент от страна на държавата, на практика продължава да липсва цялостен подход за подкрепа на детето и семейството.

Областите „Образование“ и „Правосъдие“ получават еднакви оценки – добър 3.54. Като успех в област „Образование“ се отбелязва приемането на Закона за предучилищното и училищното образование, но преждевременното отпадане на деца от училище продължава да бъде изключително тревожно. В област „Правосъдие“ се полагат усилия и има ясна заявка за реформа в системата на детското правосъдие, но в същото време все още няма реална промяна и липсва координация между действията на различните институции по темата.

Тази година при изготвянето на „Бележник“ Национална мрежа за децата се допита и до децата и младите хора като проведе 9 фокус-групи и онлайн допитване, в която се включиха 120 деца на възраст между 12 до 18 г. от цялата страна. Децата поставиха най-висока оценка в област „Правосъдие“ и по-специално в ангажимента на държавата за запознаване на децата с безопасността в интернет. Оценката на децата в тази област е 3.88. Децата пишат най-слаба оценка на държавата в област „Общи принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето“, като подобласт „Детска бедност“ получава оценка среден 2.61.

 

http://nmd.bg/belezhnik-2016-kakav-e-sredniyat-uspeh-na-darzhavata-v-grizhata-za-detsata-pisa-sreden-3-28-na-institutsiite/