Aneliya Andreeva | Асоциация за образователно лидерство

РЕФЛЕКСИВЕН МОДЕЛ НА УЧИТЕЛЯ ЗА СОЦИОКУЛТУРНА КОМПЕТЕНТНОСТ

By Aneliya Andreeva in Анализ и оценки, Квалификация, Статии и доклади септември 10, 2017

sociokulturna Измененията в социокултурната ситуация в страната и света в началото на новото хилядолетие изискват иновативно преосмисляне на много традиционни базови подходи, концепции, теории в науката за обществото и човека, и в етнопсихологията на образователното взаимодействие.

Системата на образователно взаимодействие предполага нов прочит. Националните пожелателни и директивни документи определят променящи се образователни реалности като: европейски и национални образователни приоритети, актуализиращо се учебно законодателство, хетерогенна учебна среда, преформатиране на основи знания, умения и компетентности съгласно Европейската квалификационна рамка и нейното отражение в Националната квалификационна рамка (2012 г.).

В новите международни документи за развитие на европейското средно образование рефлексията е изведена с ранг на съществен елемент в структурата на „ключовите образователни компетенции“, необходими за всеки в „обществото на знанието“. Рефлексията може да бъде теоретичен фундамент за създаване на висококонкурентни технологии в сферата на образованието с ясно изразена интегративна същност.

Социокултурната компетентност е многоизмерна, в нея са представени и знания (когнитивен компонент), и отношения (емоционален компонент), и действен (праксиологически компонент) и тези способи на действие, които е овладял учителят, неговата интуиция и готовност за импровизация. Структурата на социокултурната компетентност образуват нейните частни видове, съответстващи на системата на компонентите на педагогическата дейност: диагностична; аксиологическа; прогностична; комуникационна; интерактивна; фасилитационна; аналитична; рефлексивна; акмеологична и изследователска.

Съвкупността им позволява да се направи извод за нивото на формираната социокултурна компетентност на учителя и в тях в „чист“ вид присъстват знанията, уменията и компетентности в областта на етнопсихологията, етнопедагогиката и социалните и културологичните науки.

Българската образователна система се характеризира с тенденция – общообразова-телните училища и класовете в тях да бъдат мултикултурни като „заедност“ от учени-ци, които са носители на етнически, религиозни и езикови различия. Това е все почесто срещана особеност, а интеркултурността, като взаимодействие между тези различия, става необходима характеристика на тези училища.

Българските учители, които изпълняват образователната си мисия в групи и класове с ученици, носители на различни култури, имат сериозен дефицит от базови знания както за тези култури, така и за основните нормативни документи, регламентиращи различията. В това отношение най-ощетени се оказват както ръководителите на детски градини и различни по степен училища, така и детските и началните учители, които първи се срещат с тези различия и често изпитват на собствения си гръб дефицита от такива знания, дефицитни в голяма степен от учебните планове на висшите училища.

В образователната ни система през последните няколко години (2012 – 2017) интересът към материята още по-силно се подхранва и от все по-бързото отваряне на диалога между културите, чието превъплъщение в системата намира преподаването с механизмите на интеркултурното образование.

Липсата на мотивация за постижение на българския учител и незаинтересоваността му да се грижи за собствената си квалификация, е другата голяма причина за наличния дефицит от знания за българските етнически, религиозни и езикови малцинства. И не на последно място липсата на системна квалификация по проблема, продиктувана от дефицита на политики и експерти в МОН в тази област на знанието, също даде своя негативен ефект за изоставане в процеса за въвеждане и приложение на елементите на интеркултурното образование в предучилищното и училищното образование.

На основата на изложеното по-горе под подготовка на ново поколение специалисти в областта на образованието разбираме поставяне наравно с предметната, социокултурната компетентност на учителя, желанието му да общува с учениците, които се проявяват в способността и уменията на психолого-педагогическата диагностика на отделния ученик, неговите характеристики и потребности, самооценка, мониторинг на образователната среда; познавателна мотивация, емоционална интелигентност, да развиват ценностно-ориентирано поведение и междукултурна рефлексия.

Казаното дотук обуславя необходимостта от разработването на показатели за социокултурна компетентност на учителя, основаващи се на рефлексивния подход и разработването на примерен рефлексивен емпирико-теоретичен модел за социокултурна компетентност на учителя.

Продуктивната образователна технология, необходима за развитието на рефлексивния модел на учителя за социокултурна компетентност се определя от етнопсихологически подход.

Можем да приемем всичко положително от многото съществуващи подходи – когнитивен, системен, програмно-целеви, дейностен, синергетичен, рефлексивно-синергетичен, компетентностен, интерактивен, конструктивистки и др., и да търсим съответствие на това, което въвеждаме, поради непрекъснатите промени, настъпващи в образованието, науката и т.н. Тук следва да отбележи, че това много зависи и от позитивните когниции/емоции и познавателна вътрешна мотивация на учителя.

В днешното технологично общество информационните технологии позволяват да се моделират прецизно различни идеи и по този начин да се решават много от стоящите пред учещите се проблеми за образователно взаимодействие в интеркултурна среда.

Работната електронна среда на обучение с наличието на математическото и дидактическото моделиране присъства все повече във всяка интелектуална дейност и затова води до големи възможности за активизиране на учещите се.

В тази насока рефлексивният модел, съобразен с всичко позитивно в съществуващите в исторически и антропологични аспекти образователни парадигми, свързани с обучението, ще води до сигурност в придобитите умения, необходими в училищния живот.

Публикацията е извадка от дисертационен труд на Петър Зарев за присъждане на образователната и научна степен „Доктор“ на тема: РЕФЛЕКСИВЕН МОДЕЛ НА УЧИТЕЛЯ ЗА СОЦИОКУЛТУРНА КОМПЕТЕНТНОСТ

Рефлексивна технология на въздействие и системен подход за работа в интеркултурна среда

By Aneliya Andreeva in Дискусии, Квалификация, Лидерство в системата, Образователна среда, Статии и доклади август 17, 2017

integracia На практика почти няма страна, особено в пространството на Европейския съюз, която да е запазила своя монокултурен характер. Според окончателните данни на НСИ от преброяването на населението през 2011 г. и на принципа на самоопределянето по признака етническа принадлежност, броят на етническите българи е 5 664 624, броят на етническите турци е 588 318, броят на ромите е 325 343, броят на самоопределилите се от друг етнос е 49 304, а на тези, които не се самоопределят по етнически признак, е 53 391. С оглед на актуалната ситуация обучението в интеркултурна среда изисква наличието на подготвени преподаватели, които да имат знанието, квалификацията и уменията да въвлекат и ангажират децата от различни етноси равнозначно в образователния процес, без това да се отразява върху усвояването на знания на индивидуално ниво или да затруднява образователния процес като цяло.

Училищната практика ни дава много примери за това, че учителите не са подготвени за работа в условията на интеркултурната класна стая. Част от установените проблеми са:

липса на специфична подготовка на учителите както в областта на методиката за работа с деца с различен етнокултурен произход, така също и в областта на етнопсихологията, етнопедагогиката и психологическата антропология;
учителите не могат да се справят с дидактическите затруднения на учениците при овладяване на учебното съдържание, предпоставени от недоброто владеене на български език (при турци и роми), липсата на психическа и социална готовност за училище на деца, които не са преминали задължителното предучилищно образование;
липсват официални политики, стимулиращи образователни иновации в организацията и управлението на интеркултурната класна стая;
квалификационната дейност е епизодична и е плод на проектни дейности, а не на осъзната национална и училищна образователна политика.

Проблемът е в невъзможността на системата за продължаваща квалификация да подготви адекватно педагогическите кадри за изпълнение на тяхната основна функция, поради несъответствието на елементите и процесите в системата за квалификация на учителя с културологичните и етнопсихологопедагогическите аспекти на образователните взаимодействия, ориентирани към етапа на постмодернистичното общество. Преходът към общество, култура и икономика, основани на знанието, личностните умения и компетентости, изисква модернизация, стимулирано развитие и постоянно подобряване на системите за професионално образование и обучение, като адекватна реакция на бързите социални, политически и икономически промени. Крайната цел е тези системи така да бъдат доразвити и усъвършенствани, че да допринесат за увеличаване на заетостта, пълноценната реализация и социалната интеграция, и да улеснят и гарантират достъпа до образование за всички, без дискриминационни маркери и ограничители, с постоянна грижа за децата.

В структурата на образователната система в България има място за разработване и прилагане на политики в областта на интеркултурното образование, защото в нея участват представители на различните етнически групи, представени в страната, които са носители на различни култури.

Интеркултурното образование си поставя за цел да положи основите на междукултурната рефлексия и ценностно-ориентираното поведение на субекта. Това е процес, придобиващ особена актуалност и значимост у нас през последните десет години. Културата на възприемане и общуване с различното започва да се изгражда като процес от най-ранна възраст и въпросът за ранното интеркултурно образование на децата и учениците в системата на детските градини и училищата е поставен изключително сериозно и на приоритетна позиция. Не са рядкост случаите, когато учителите не познават, не анализират и не отчитат тези обстоятелства.

SWOT-анализът на европейски и национални пожелателни и директивни документи и образователни практики в сферата на интеркултурното образование, основани на апробация на етнопсихологически подходи изважда на преден план необходимостта за целите на интеркултурното образование да бъде осигурявано дългосрочно планиране, въвеждането на набор от взаимосвързани подходи в няколко посоки за поддържане на етническо разнообразие в училищата в мултиетническите селища, както по отношение състава на учениците, така и на учителите; за подготовка на достатъчен брой билингвални (плурилингвални) учители с умения да работят в мултикултурна и интеркултурна образователна среда; за осигуряване на интеркултурни контакти за ученици в монокултурни училища.

Изборът на училищни планове и учебни програми трябва да се осигури с конкретни мерки, произхождащи от задълбочена оценка на образователната среда. Необходимо е да се осигури трансформиране на съществуващата успешна практика в широка местна/ национална образователна политика, насочена към пълно приобщаване в образованието, включваща в процеса не само ромските деца, но и децата от други малцинства и децата от мнозинството, както и техните родители и всички съответни публични власти. .

Прилагането на етнопсихологически рефлексивен модел на въздействие върху системата за продължаваща квалификация на учителя може да доведе до промяна в лидерското ниво на системата за квалификация и усъвършенстване на институционалния капацитет.

Много страни са разработили лидерски програми, които установяват ясна връзка между училищното лидерство и резултатите за училищата и техните ученици. Проучванията ясно посочват колко важно е влиянието, което лидерите имат върху ученето посредством пряко въздействие върху такива неща като организация, култура и климат. Успешните лидерски програми са насочени към ролята на директора като лидер на обучението загрижен за преподаването и усвояването, както и към въпроси като организацията и управлението. Доброто лидерство на местно и национално административно ниво е също от критично значение за задвижване на подобренията във всички училища.

Проведеното с участието на автора експериментално въвеждане на етнопсихологически теоретико-емпиричен модел за квалификация на учителя в интеркултурна образователна среда доказва, че квалификацията на учителите има характер на отворена, хетерогенна и динамична система, при която въздействието върху един елемент води до промяна в другите елементи, в отношенията и във взаимовръзките между тях. Апробираната етнопсихологическа рефлексивна технология на въздействие върху управленското ниво на системата за квалификация посредством системния подход за обучение на учители за работа в интеркултурна среда променя рефлексивната картина на системата за квалификация на учителя, като отвежда знанията в практическата дейност, съответно инструментирани и технологизирани, и демонстрира превръщането на знанията в педагогически инструменти и етнопсихологически технологии. Въпреки, че проведеният експеримент в рамките на обучението на педагогически специалисти за формиране на знания, умения и компетентности за работа в интеркултурна среда по Проект BG051PO001–3.1.03-0001 „Квалификация на педагогическите специалисти” не обхвана ръководното ниво в училищата и детските градини – директорите, актуално последващо изследване от 2016 г. недвусмислено доказа, че участието на 4112 учители от всички обрасти на страната и от всяко училище, както и достигането на обучителните материали по темата до всяка детска градина сериозно е променило картината на интеркултурното взаимодействие в институциите.

Разработеният и апробиран диагностичен инструментариум, като система от относително самостоятелни, но органично свързани критерии, определя конструкта: квалификация на учителя в интеркултурна образователна среда като целеполагащ елемент за извършване на реформата в българското образование. спрямо Закона за предучилищното и училищно образование 2016 и съпътстващите го държавни образователни стандарти. Разработеният емпирико-теоретичен етнопсихологически модел целеполага системата за квалификация на учителя у нас, като реалистично я предпоставя със съществуаващата образователна практика на разноетнически класове/паралелки. Развитието на системата за квалификация на учителя е ефективно, когато се организира на национално ниво с ясни пътеки за развитие.

Публикацията е извадка от дисертационен труд на Анелия Андреева за присъждане на образователната и научна степен „Доктор“на тема: ЕТНОПСИХОЛОГИЧЕСКИ МОДЕЛ НА РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА КВАЛИФИКАЦИЯ НА УЧИТЕЛЯ

Училището и социалният прогрес – Джон Дюи (1897г.)

By Aneliya Andreeva in Дискусии, Позиции, Статии и доклади май 13, 2017

Джон Дюи (1859-1952) е американски философ, психолог и педагог, един от водещите представители на прагматизма.

Dewey

Вярвам, че образованието е основен метод за социален прогрес и реформи.
Вярвам, че всички реформи, които разчитат на изпълнението на закона на заплахата от наказание или на промените в механични и външни наредби, си остават временни и безплодни.
Вярвам, че образованието регулира процеса, чрез който индивидът взема участие в социалното съзнание; и че адаптацията на индивидуалните действия към това социално съзнание е единственият сигурен метод за социална реконструкция.
Вярвам, че това схващане отдава дължимото както на индивидуалистичния, така и на социалния идеал. То е индивидуалистично, защото признава формирането на определен характер като единствената истинска основа на правилния живот. И е социално, защото признава, че този характер не може да бъде формиран чрез някакво лично наставление, пример или призив, а само чрез влиянието на определена форма на институционален или общностен живот; и чe този социален организъм може да предопредели етическите резултати с помощта на своя орган, училището.
Вярвам, че в идеалното училище трябва да бъдат примирени индивидуалистичния и институционалния идеал.
Вярвам, че дългът на обществото към образованието е негов първостепенен морален дълг. Чрез закон и наказание, чрез социална агитация и дискусии обществото може да се регулира и формира по един повече или по-малко случаен и произволен начин. Затова пък чрез образованието обществото може да формулира собствените си задачи, да организира средствата и ресурсите си и така да се развива ясно и целесъобразно в избраната от него посока.
Вярвам, че когато обществото си даде сметка за разкриващите се по този път възможности и за свързаните с тях задължения, то би предоставило на образователните дейци несметни ресурси от време, внимание и пари.
Вярвам, че всеки човек с интереси в областта на образованието трябва да настоява на училището като най-важното и най-ефективно средство за социален прогрес и реформи, за да може обществото да осъзнае значението на училището и необходимостта да даде на образователните дейци всичко необходимо за изпълнението на тяхните задачи.
Вярвам, че в тази своя интерпретация образованието представлява най-съвършеният и тесен съюз между изкуството и науката, който бихме могли да си представим.
Вярвам във върховността на изкуството да придаваш форма на човешките способности и да ги приспособяваш в служба на обществото; вярвам, че на това изкуство трябва да служат най-добрите творци и че ничия проницателност, съпричастие, такт или способности не са твърде големи за подобна служба.
Вярвам, че с развитието на психологическите науки, с по-доброто вникване в структурата на личността и законите на нейния растеж и в същото време с развитието на социалните науки и на представите ни за правилно построена общност на индивиди всички научни ресурси могат да бъдат използвани за целите на образованието.
Вярвам, че когато науката и изкуството вървят ръка за ръка, ще се намери най-мощният мотив за действие, ще бликнат най-чистите извори на човешко поведение и хората ще влагат в работата си най-доброто, на което са способни.
Вярвам най-сетне, че учителят се занимава не само с обучението на отделните личности, а и с формирането на истински социален живот.
Вярвам, че всеки учител трябва да осъзнава благородството на своята професия и да помни, че неговата роля е да поддържа добър социален ред и да осигурява правилен социален растеж.

1897 г. Превела от английски Зорница Христова

в. Култура

Пълният текст на публикацията http://www.kultura.bg/bg/article/view/12073

Започна изпълнението на Проект „ШАРЕНИ МЪНИСТА“

By Aneliya Andreeva in Правна рамка февруари 9, 2017

Проект ШАРЕНИ МЪНИСТА

Сдружение „Асоциация образователно лидерство“ е партньор на Община Пещера по сключения Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05M2OP001-3.002-0303-С01 между Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми“ в Министерство на образованието и науката, Управляващ орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и Община Пещера за изпълнение на проект BG05M2OP001-3.002-0303-С01 „Шарени мъниста“ по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05M2OP001-3.002 „Образователна интеграция на учениците от етническите малцинства и/или търсещи или получили международна закрила“

Общата стойност на безвъзмездната финансова помощ по проект №BG05M2OP001-3.002-0303 “Шарени мъниста” е в размер на 665 659.59 лв.

Проектните дейности ще се изпълняват 30 месеца.

Партньори по проекта са всички училища в гр. Пещера и Сдружение „Асоциация образователно лидерство“.

Общата цел на проекта е създаване на работещ модел за повишаване броя на успешно интегрираните в образователната система на община Пещера ученици от маргинализираните общности, включително роми чрез комплексен подход на интерактивни педагогически взаимодействия.

Специфичните цели са:

засилване на мотивацията на ученици и родители за участие в образователния процес;
създаване и развиване на родителски общности, мотивиране и оказване на подкрепа на родителите на учениците от малцинствен произход, в т.ч. роми за активно участие на семейството в училищния живот;
стимулиране ученически инициативи за повишаване на качеството на образованието в училищата, в които се обучават интегрирано ученици от различни етноси;
взаимно опознаване по атрактивен начин на родители и учениците от различни етноси през изследване традициите на града за толерантност и приемане на различието;
възпитанието в дух на толерантност, създаване на условия за успешна социализация на учениците от етническите малцинства чрез откриване на таланти за занимания с изкуство;
подобряване физическото и психическото благосъстояние и насърчаване на основни социални ценности посредством груповите дейности, които проектът предлага;
споделено участие в общи творчески дейности за преодоляване на негативни обществени нагласи, основани на етнически произход.

В рамките на проекта ще се изпълняват следните дейности:

Дейност 1: Диагностика на родители и ученици за интеркултурна компетентност;
Дейност 2: Работилница за толерантност;
Дейност 3: Ученически лагери;
Дейност 4: Всеки има талант;
Дейност 5: Празници на града;
Дейност 6: Информираност и публичност;
Дейност 7: Организация и управление.

В защита на достойния човек и образователен лидер Асен Александров

By Aneliya Andreeva in Правна рамка януари 12, 2017

Ние, членовете на Асоциация Образователно лидерство категорично заставаме зад достойнството, името и авторитета на директора на 51 училище Асен Александров. Очевидно е, че опитът, авторитетът професионалната експертиза и позицията на съветник в Министерството на образованието са направили г-н Александров значим фактор в образователната общност, което не се харесва на някого и е довело до тази гнусна манипулация на сайта на училището.

Хакерската атака, на която е жертва директорът, злепоставя честта, достойнството и доброто име не само на г-н Александров, но и на училището като институция.

Считаме, че МОН, като принципал на образованието, следва да застане в подкрепа на своя директор, като противостои на този мерзък опит за поругаване на личното пространство, уронване авторитета и престижа на един достоен човек, отличен професионалист и безспорен лидер в образованието, какъвто е Асен Александров.

Призоваваме прокуратурата да завърши час по-скоро обективната проверка по случая и извършителите на това престъпление да бъдат наказани.

Сигнал за нередност по операция „Образователна интеграция на учениците от етническите малцинства и търсещи или получили международна закрила“

By Aneliya Andreeva in Правна рамка юни 23, 2016

На 15.06.2016 г. от името на Сдружение Асоциация за образователно лидерство Председателят на УС Анелия Андреева подаде Сигнал за нередност при одобрените проекти по първата покана за проектни предложения – операция „Образователна интеграция на учениците от етническите малцинства и търсещи или получили международна закрила“. Сигналът е до Председателя на Комисията по образованието и науката в 43 НС г-жа Милена Дамянова, до Вицепремиера и Министър на образованието и науката г-жа Меглена Кунева, до Дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“(АФКОС), МВР.

Публикуваме текста на Сигнала

По процедура BG05M20P001-3.002 „Образователна интеграция на учениците от етническите малцинства и/или търсещи или получили международна закрила“ , съгласно публикация в сайта на ЦМЕДТ „Амалипе“ от 03.06.2016 г. организацията има одобрени за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, 7 (седем) проектни предложения, едно като кандидат и 6 в партньорство, на обща стойност 2 563 916 лв.

BG05M2OP001-3.002-0009 „Аз участвам, аз съм тук!“ Основно училище „Св. Климент Охридски“ 100 789,98 лв. ,
BG05M2OP001-3.002-0024 „Образованието –основна част от интеграцията“ СДРУЖЕНИЕ „РАЗНООБРАЗНИ И РАВНИ“ 845 653,93 лв.
BG05M2OP001-3.002-0034 „ПРИКАЗНО БОГАТСТВО“ ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „ДОБРИ ВОЙНИКОВ“ 189 193,90 лв.
BG05M2OP001-3.002-0039 „Децата на Община Смядово – заедно мечтаят, учат и играят“ ОБЩИНА СМЯДОВО 272 953,80 лв.
BG05M2OP001-3.002-0042 „Училището на моите мечти“ НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ „ХРИСТО БОТЕВ“ 236 760,13 лв.
BG05M2OP001-3.002-0050 „Заедно намираме решения: образователна интеграция в мултикултурна среда във Велико Търновска област“ Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“607 624,00 лв.
BG05M2OP001-3.002-0051 „Иновативен модел за интеграция на учениците от етническите малцинства в училище“Община Лясковец 310 944,00 лв.

Такъв непомерно голям брой одобрени проекти с участието на една и съща организация предизвикват съмнения за обективността на процеса на оценяване.

Възниква и въпрос за възможен конфликт на интереси, изразяващ се в подкрепа или влияние върху комисията за оценка на проектните предложения от страна на Деян Колев, член на Комитет за наблюдение на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г., като Председател на Център „Амалипе” и свързано лице – намиращ се във фактическо съжителство с Теодора Крумова, ръководител на спечелилия проект BG05M2OP001-3.002-0050.

Съмнително е и качеството на изпълнение от страна на ЦМЕДТ „Амалипе“, на 7 (седем) проекта, с еднакъв срок на изпълнение, в случай, че по всички одобрени проекти бъдат подписани договори за изпълнение. Съгласно публикация в сайта на организацията “ в момента Център „Амалипе” работи по над 12 проекта в областта на образованието, здравеопазването, предоставяне на социални услуги и подкрепа, финансирани от Европейската комисия, Институт „Отворено общество, Ромския образователен фонд, Министерство на здравеопазването и други.“

Поради вероятността в случай на установяване на нередност или опит за измама да бъдат нанесени финансови щети на МОН, като Управляващ орган на ОП НОИР, моля, посочените по-горе обстоятелства да бъдат проверени преди сключване на договори с избраните изпълнители на проекти.

ЗА СТАТУТА И ПРОФЕСИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ, ДИРЕКТОРИТЕ И ДРУГИТЕ ПЕДАГОГИЧЕСКИ СПЕЦИАЛИСТИ

By Aneliya Andreeva in Анализ и оценки, Дискусии, Документи, Квалификация, Лидерство в системата, Позиции, Правна рамка, Професионални стандарти юни 16, 2016

Проектът на Държавен образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти поставя пред образователната общност множество предизвикателства.

Анализ от Петър Зарев, Анелия Андреева, СУ „Св. Климент Охридски“

последни консултации с доц. М.Кирова

На първо място се открояват въпросите за прозрачността на процеса.

Липсва публична процедура и прозрачност при подбора на експерти за изготвяне на стандарта, В рамките на групата експерти, натоварени с ангажимента да изготвят текстовете се сформира така наречената “оперативна група”, със задача да напише съдържанието на Стандарта, която отново е съставена непрозрачно и по неизвестни критерии.
При широко рекламираните обсъждания на проекта на Стандарта на поканените на срещите образователни експерти, учители, директори, родители и и други заинтересовани лица не се предоставя тсамият текст, а се представя презаентация с опорни точки и идеи. Това се повтаря при всички обсъждания, включително и при обсъждането с членовете на Обществения съвет, чиято задача е да са експертния обществен коректив на чиновниците от МОН.

Втората група предизвикателства са свързани с функционалността на Стандарта

Във формално логичен план Стандартът демонстрира разминаване с основните принципи на Националната стратегия за развитие на педагогическите кадри 2014 – 2020 година. Липсва описание и структриране на системата за квалификация. Стилът за подробно регламентиране на дейностите по Стандарта на всички нива от образователната система въвежда ограничения на самостоятелните действия на изпълнителите, лишава ги от инициатива и творчество, от възможност за гъвкаво реагиране на промени и нови ситуации

2.В съдържателен план – в Стандарта липсва целеполагане – логическо обвързване между условия, процеси и резултати ( чл. 22. ал. 1. от ЗПУО). В Проекта са разписани подробно правила за прилагане на ДОС, без съдържанието на самия Стандарт – ПРОФИЛА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СПЕЦИАЛИСТ, по неизвестни причини изнесен в Приложения. За сметка на това необосновано, основен акцент в Стандарта е атестирането и подробно описание на задълженията ( Длъжостни характеристики) на различните педагогически специалисти.

Стандартът не създава единна нормативна уредба за държавно регулиране на първоначалната подготовка, продължаващата квалификация и професионалното развитие на педагогическите кадри. В него липсва система от специални мерки за привличане, задържане и развитие на педагогически кадри на възраст до 35 години и на специалисти с високо равнище на професионална подготовка и квалификация в системата на средното образование
Сериозен пропуск е липсата на обвързване на кариерното развитие и квалификацията с финансирането им

Предизвикателството Иновативност е доста бедно реализирано в Стандарта

В Стандарта механично са пренесени текстове от старата нормативна уредба:

ППЗНП (от чл.123 до 131 и 147)
Инструкция № 2 от 29.07.1994 г. за изискванията за заемане на длъжността „учител“ или “възпитател
Наредба № 5 от 29.12.1996 г. за условията за повишаване квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета и реда за придобиване на професионално-квалификационни степени

Подробното изброяване на формите за квалификация не дава възможност да се прилагат иновативни и нововъзникващи форми.
Липсва нормативно осигуряване на равноправно третиране на дистанционните електронни форми на обучение за квалификация, вкл. по отношение спецификата на педагогически дизайн и провеждане . Не се предвижда използване на електронни ресурси за повишаване на квалификацията

Приложимостта и достъпността на проекта за Стандарт са поредното предизвикателство

Многобройните въпроси в атестационната карта – 50бр. (ДОС чл.75. ал.2. т.2 ) правят труден и нискокачествен процеса по атестиране. Опитът за използване на компетентностен подход в ДОС стои недовършен. Липсата на същностни елементи от компетентноста в Профил на педагогическия специалист ще компрометира използването му в атестирането
Информационият регистър по чл. 82. (1) от ДОС – ограничава достъпа на доставчиците на образователни услуги до образователния пазар и създава условия за монопол. ДОС дописва ЗПУО в частта“Информационен регистър – вътрешна система за качество ” с тежък лицензионен режим. Няма процедура за защита авторските права върху програмите за обучение.
За създаването, поддръжката и прилагането на Информационния регистър е необходима сериозна експертиза на специализирано звено като Националния център за информация и документация (НАЦИД ). По този въпрос ДОС дописва ЗПУО: “Регистърът се създава и поддържа от определени със заповед на министъра на образованието и науката ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА на Министерството на образованието и науката” . Експертиза на лица или на специализирана структура? Кой е по – уязвим за натиск и корупционни практики?

Подходът заобикаля механизмите за увереност за спазване на процедури – СФУК, системата за двоен подпис, принципите на публичност и прозрачност на институциите.

Вместо заключение

Разглеждайки обстойно предложения Проект на Държавен образователен стандарт за статута и професионалнотот развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, можем да отбележим, че по структура, съдържание и тежък командно – административен език, Стандартът е повече „модел за работа с кадрите“.

професионален разговор със заместник-министър Деян Стаматов

Съвременните научни достижения в тази област сочат нова парадигма – създаване условия за РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ в образователната система.

Поставяйки за пореден път стари условия на входа, защо мислим, че ще получим нови качествени резултати на изхода? Предизвикателствата са необходимост !

Разговор за мястото на родителите, честния старт и поощренията

By Aneliya Andreeva in Правна рамка май 18, 2016

Асен Александров, директор на 51 СОУ, съветник на министър С. Игнатов и министър М. Кунева.

Хубаво е родителите да имат представа какво точно се случва в училището. За нас също ще е по-спокойно, защото така те ще се убедят, че учителите са много стриктни и старателни и правят всичко, което се изисква от тях. Това е нова стъпка и като всяко ново нещо, предполагам, че на места има интерес, а на други – не. Има известни неудобства, защото дните, в които се провеждат матурите, все пак са работни и родителите трябва да си вземат отпуск, за да присъстват. Това е известно затруднение. Като част от нашето сътрудничество ние сме ги помолили да се включат в този процес, защото все пак интересът е общ. Ако учениците направят честен старт в живота си и покажат истинските си знания, има много по-голям шанс да продължат така и в живота. По този начин те ще свикнат с принципа, че хубавите неща се случват, след като положиш достатъчно усилия. Това е много важен урок за зрелостниците.

Наказания си имаме достатъчно. И двете вървят ръка за ръка, но трябва да се наблегне повече на превенцията. Наказанията по-скоро са маркер за границата, която не може да се преминава. И ако тази граница бъде прекрачена, няма как да не си санкциониран.

Децата имат нужда от поощрения и със сигурност ще има графа в бележника, която може да се нарича, да речем, „бележки или отзиви върху поведението на ученика“, които да отразяват и положителните прояви. Дори помолих учителите, когато децата направят нещо добро, да пишат на родителите по електронния дневник. Специално в нашето училище те четат повече съобщенията, които получават по мейла. И, общо взето, насърчавам похвалата, връчването на грамота или награда за всяко положително нещо. Мога да дам конкретен пример – помолих учителките, а съм чул, че и в други училища го правят, когато проверяват писмени работи в 1-ви и 2-ри клас, да подчертават със зелено там, където децата са се справили добре, и с червено – където има грешки. Това е важен момент, защото подобни деликатни методи оказват влияние.

Цялото интервю тук

http://www.monitor.bg

Иновативните училища – локомотивът на промяната

By Aneliya Andreeva in Институции, Лидерство в системата, Политики април 26, 2016

Заместник-председателят на УС на Асоциация Образователно лидерство Асен Александров, съветник на министър М. Кунева, за промяната и иновативните училища.

Иновативните училища би трябвало да бъдат локомотивът на промяната. Те трябва да дадат нови идеи за тази промяна. Например, повечето учебни планове и програми са направени за ученика със средни възможности. Докато има региони, където групи ученици са с по-ниски от средните възможности, включително тези, които нямат добри познания по български език. Би било подходящо от първи до четвърти клас те да се ограмотяват по различен начин от този, по който се ограмотява масовият ученик. Може би да бъде повече през игра, песни, емоции. В други случаи, примерно за математическите гимназии, средното ниво е твърде ниско за възможностите им, с тях трябва да се работи на друга писта. Иновативните училища дават възможност да се работи по-отворено, по-гъвкаво според спецификата на учениците. Целта е да им се даде повече свобода да осъществяват своите идеи. Едно иновативно училище трябва да направи промени в учебните си планове и програми. Другото е промяна в начина, по който се преподава. Промяна в учебната среда – примерно, уроците по някои предмети да бъдат изнесени извън училището, в музеи, в планината. Може да се промени самата организация на учебния процес, като се започне от учебното време. Може часовете, които сега стандартно са по 40 минути, да бъдат организирани примерно в блокове по 100 минути за изобразителното изкуство. Могат да бъдат въведени интегративни предмети – например Средновековие или Италиански Ренесанс. Или Българско Възраждане. И в този предмет да се въведат елементи и от историята, и от литературата, географията, музиката, изобразителното изкуство, философията. Така учениците ще могат да си представят цялостната атмосфера, всички аспекти на този период, защото сега тези неща се учат много разпокъсано. В този интегративен предмет могат да преподават различни учители. Може да се въведат и абсолютно нови предмети – аз си мечтая например да въведа в 51 СОУ цикъл от знания, свързани с комуникационните и презентационни умения на учениците. Да изучават и драма, и ораторско майсторство, и презентационни умения, и умения да контактуват с другите.

Законът предвижда до 30 на сто от часовете по отделните предмети да бъдат пренасочвани. Тоест, училището може да реши, че от времето, отделено за литература, което е 180 часа годишно, 20 часа може да бъдат пренасочени към някакъв нов предмет. Допълнителна е възможността за тези цели да се използват часовете по ЗИП. Има няколко неща, с които училищата ще трябва да се съобразят. Първо трябва да имат план, който трябва да бъде приет от педагогическия съвет, както и да бъде съгласуван с родителите. След това регионалните управления по образованието трябва да проверят дали това, което се предлага като план за иновативното училище, по някакъв начин не противоречи на законови норми. И накрая ще има един съвет за иновации, който ще бъде към министъра на образованието. Той трябва да прецени дали това, което се предлага, може да бъде одобрено като иновация. Самите тези училища ще бъдат наблюдавани, иновацията няма да бъде година за година, а за три или четири години, колкото е един училищен етап. Когато предложиш една иновация, ти трябва да посочиш какви са целите ти, примерно да повишиш успеха по български език и литература с 50 стотни. И след първата година, ако се прецени, че иновацията ти е успешна, получаваш финансиране. Първата година няма да финансираме, включително и със задна дата. Идеята е да не се кандидатства само заради парите. Ако иновацията ти е толкова на сърце, основният ти мотив ще бъде да въведеш нещо ново. Другата идея е тези иновации да не бъдат някаква скрита собственост на училището. Хубаво е да бъдат публикувани и други училища да могат да се възползват от добрите решения. Те обаче вече няма да получат допълнително финансиране като иновативни. Можеш да използваш съществуващ иновативен способ, например метода Монтесори, но да опишеш какво смяташ да правиш, кой е екипът, с който ще работиш.

http://www.standartnews.com/balgariya-obrazovanie/pravim_uchilishta_na_nyakolko_pisti-330950.html

Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?

By Aneliya Andreeva in Правна рамка април 21, 2016

За пета поредна година Национална мрежа за децата представи годишния си доклад „БЕЛЕЖНИК 2016: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“. За първи път представянето се състоя едновременно в 8 региона в страната.

Целта на документа е да направи преглед на напредъка на изпълнението на над 20 ангажимента, които държавата сама е поела към децата у нас. Областите, които „Бележник“ оценява са пет: Общи принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето; Семейна среда и алтернативни грижи; Здравеопазване; Образование и Правосъдие. Докладът на НМД се издава в две версии: популярна – предназначена за широката общественост, включително децата и експертна – насочена към специалистите и институциите.

Тази година се отчита слаб напредък в държавните политики за децата и средният годишен успех е „среден“ 3.28. Но все пак трябва да се отчете, че това е най-високата средна годишна оценка на „Бележник“ през годините до момента. За сравнение миналата година успехът на държавата беше 3.20.

Най-високата оценка е в област „Здравеопазване“ – добър 3.58, а най-високо оценената подобласт е „Болнична и доболнична помощ“ с добър 4.04. Положителната промяна е въвеждането на допълнителни изследвания за новородените бебета и децата в предучилищна и училищна възраст. Създадени са и Здравно-консултативни центрове за майчино и детско здраве към областните многопрофилни болници за осигуряване на комплексно обслужване на бременни и деца.

Най-ниската оценка в „Бележник 2016“ е в област „Общи принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето“ – среден 2.91, а най-ниско оценената подобласт е недискриминация със слаб 2.00. За пета поредна година не се отчита напредък по ангажимента за създаване на специално звено, което да разглежда случаи на дискриминация срещу деца; страната ни продължава да бъде една от трите страни членки на ЕС, които нямат специализиран омбудсман по правата на детето; продължава да има практики на дискриминация и неравно третиране на деца бежанци, деца с увреждания и деца от ромски произход по отношение на достъпа им до качествено образование, здравеопазване и адекватна жилищна и социална среда.

Област „Семейство и алтернативни грижи“ е с оценка среден 3.00, тъй като въпреки заявения ангажимент от страна на държавата, на практика продължава да липсва цялостен подход за подкрепа на детето и семейството.

Областите „Образование“ и „Правосъдие“ получават еднакви оценки – добър 3.54. Като успех в област „Образование“ се отбелязва приемането на Закона за предучилищното и училищното образование, но преждевременното отпадане на деца от училище продължава да бъде изключително тревожно. В област „Правосъдие“ се полагат усилия и има ясна заявка за реформа в системата на детското правосъдие, но в същото време все още няма реална промяна и липсва координация между действията на различните институции по темата.

Тази година при изготвянето на „Бележник“ Национална мрежа за децата се допита и до децата и младите хора като проведе 9 фокус-групи и онлайн допитване, в която се включиха 120 деца на възраст между 12 до 18 г. от цялата страна. Децата поставиха най-висока оценка в област „Правосъдие“ и по-специално в ангажимента на държавата за запознаване на децата с безопасността в интернет. Оценката на децата в тази област е 3.88. Децата пишат най-слаба оценка на държавата в област „Общи принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето“, като подобласт „Детска бедност“ получава оценка среден 2.61.

http://nmd.bg/belezhnik-2016-kakav-e-sredniyat-uspeh-na-darzhavata-v-grizhata-za-detsata-pisa-sreden-3-28-na-institutsiite/

УСПЕШНИ МОДЕЛИ ЗА ПРЕПОДАВАНЕ

By Aneliya Andreeva in Правна рамка април 16, 2016

В последния доклад на Световната педагогическа асоциация и SRI International се обособиха десет модела на преподаване, които се смятат за изключително успешни, но все още не са на 100% приложими в голяма част от учебните заведения. Това са:

Учене в неформална среда

Препоръки:

Задайте темата в класната стая
Надградете практически знания във външна среда
Обобщете в клас – изводи
Оставете на учениците нещо за спомен

Учене чрез аргументация

Препоръки:

Предизвиквайте отворени въпроси
Обсъждайте
Оставете ги те да разработят модели за обсъждане
Научете ги да слушат активно

Инцидентно учене

Препоръки:

Използвайте всяка среда като база за учене (GSM, Google)
Инициирайте дейности (случайно)
Търсете практическото приложение

Изследователски базирано учене

Цел: да се предизвика любопитство
Препоръки:

Идентифицирайте групи по интереси като възможности и капацитет
Създайте им логическа рамка
Накарайте ги сами да изградят логически рамки

“Процесорно” учене

Цел – да се структурират проблеми
Препоръки:

Разбиват се проблемите на по-малки и се решават стъпково – разлагане
Разпознаване на образи- минал опит – проучване
Изключват се маловажни детайли – абстракция
Изгражда се логическа рамка и математически модели от “0” и “1” – алгоритъм
Изчистване на грешки

Учене чрез правене на наука

Цел – да се предизвика интерес
Препоръки:

Изнася се специализирана техника на отдалечено място – лаборатории
Създава се режим на последователност на посещения – отговорност
Апарати, камери, телескопи и др. – умения за ползване
Систематизиране на данни – Изчисляване на достижения
Изводи

Учене чрез игри (тренингови методи)

Цел – да се влезе в роля
Препоръки:

Запознайте групата – игра
Съберете очаквание – игра
Развийте групата – казус
Направете изводи – дискусия
Систематизирайте резултати – визуални табла
Затворете групата – изводи

Адаптивна техника на учене

Цел – да не се губи интерес в напредналите ученици
Препоръки:

Идентифицирайте нивата на учениците като знания – позициониране
Създайте казуси според възможности – работа по групи
Изменете скоростта на въвеждане на нови знания – допълнителни модули
Центрове за взаимопомощ – неформални клубове
Използвайте новите технологии – интернет

Учене с техники за мотивация

Цел – да се предизвика емоция
Препоръки:

Използвайте техники за мотивация чрез социална и емоционална интелигентност.
Създайте положителна среда – хумор, полож. провокатори
Изградете доверие – бъдете справедливи
Бъдете резонансен лидер – последователи
Проявете внимателност – ролята на родителите
Идентифицирайте рискове – управление на риска
Създайте среда „положителна институция“

Техника “Стелт”

Цел – да се събират данни и получат обратни връзки
Препоръка:

Създайте канали за обратна връзка – ниво достижения
Изберете подходяща форма – тестове, шаблони за оценка
Заявете техниката на оценка предварително
Проявете внимателност – не подценявайте ролята на стреса
Търсете разбиране

http://setmodels.net/

«Най- сложното в работата с децата – това е работата с техните родители» – стар училищен афоризъм

By Aneliya Andreeva in Актуално, Квалификация, Лидерство в системата, Проекти и програми, Резултати февруари 10, 2016

При наличието на почти перманентна криза в областта на държавното (и общинско) финансиране на образователните заведения, предоставянето на правото на избор на учебни програми на учителите, появата на много деца на социално слаби родители, често не посещаващи училище, проникването сред учениците на крайно негативни социални явления като наркоманията, възможностите на настоятелствата за оптимизиране на учебно-възпитателната работа в училище тепърва следва да бъдат преоткривани и у нас. За тази цел е необходимо и създаването на действащи системи за стратегическо и оперативно управление на извършваните от тях дейности.

Създадените материали по проект “Активно родителство: модел за насърчаване на включването на училищните настоятелства във формулиране на политики и вземане на решения съвместно с училищното ръководство”, финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. www.ngogrants.bg , Договор № 327/27.05.2015 г. ще бъдат в помощ на Училищните настоятелства.

Училищни настоятелства -2016