Проект „Музиката може“, ОУ „Даскал Димитри“, ОУ „Иван Вазов“, гр. Кюстендил, ученици от 5, 6, 7 и 8 клас 

автор: Анелия Андреева, докторант Социална антропология, катедра Етнология, ИФ, СУ СВ. Климент Охридски

Втора глава

Анализ на средата

Скорошно изследване на ЕС /ПРООН/СБ [DECADE OF ROMA INCLUSION 2005-2015 – 2012г.] върху състоянието на ромите в 11 страни-членки на ЕС показва много по-голяма неграмотност сред ромите, в сравнение с представителите на българската етническа група. Същото изследване докладва и за изоставане на ромските деца в образователните постижения за съответната възрастова група. Моделът на отпадане на ромските ученици показва най-висок дял на посещаващи училише ромски ученици в 1 до 4 клас. След това oтпадането постепенно се увеличава, с около 2% за всеки по-горен клас: в 4-ти клас в момента са 13.4% от всички ромски ученици, докато в 12 клас са записани в момента по-малко от 3% от ромските ученици в страната. От информацията, събрана за изработване на този доклад, се разбира, че повечето ученици отпадат в и след 4-ти клас.

Към момента, съгласно наблюдение от организации на гражданското общество в Граждански доклад за изпълнението на Националната стратегия за интеграция на ромите и Плана за изпълнение на Десетилетие на ромското включване в БЪЛГАРИЯ през 2012г. около половината роми, посещаващи училище (48.3%) са записани в училища, които се намират в квартали с преобладаващ брой ромско население, което е предпоставка за задълбочаване на училищната сегрегация на ромските ученици. Влиянието на домашната среда и семейството е  важна предпоставка за образованието и училищните успехи на децата. Това важи в по-голяма степен за ромските общности и включването им при формиране на адекватна образователна среда. Домакините в ромската общност се грижат за децата, тяхната неграмотност или ниско образование са от изключителна важност за образованието и училищните успехи на децата. Само 42% от ромските жени са завършили основно образование, 32% на възраст между 15 и 18 години са записани в системата на образование. Последните изследвания на ЕС/ПРООН/ СБ, обаче отбелязват една нова тенденция: ромските момичета отдават все по-голямо значение на образованието и показват все по-силна заинтересованост от завършване на средно образование и дори стремеж към получаване на университетско образование.  По отношение на разпределението по пол 37% от респонденти от женски пол  на възраст 25-64 години са завършили основно образование при 28% от респонденти от мъжки пол. В групата на 20-24 годишните отношението е в почти същите нива – 34% за жените и 27% за мъжете от ромски произход.

Дейности за включване и активно участие на родителите в училищния живот обикновено се инициират от училищния персонал, предимно от учителите. На национално ниво няма специфични кампании или финансиране за повишаване на вниманието на родителите към значението на образованието. Всяко училище има собствен подход за работа с родители и привличане на деца. Учителите, които участват в такива дейности обикновено не получават допълнително стимулиране и бързо губят мотивация. Участието на родителите в процеса на образователна интеграция на децата от ромски произход стимулира участието на семейството в училищния живот чрез създаване на атмосфера на толерантност и уважение между ученици, родители,педагози от различен етничен произход. За периода 2007–2012 г. (по данни от Граждански доклад за изпълнението на Националната стратегия за интеграция на ромите и Плана за изпълнение на Десетилетие на ромското включване в БЪЛГАРИЯ през 2012 г.) 1 500 родители са  участвали в дейности за интеграция на деца и ученици от етнически малцинствени групи в образователната система. Един от малкото проекти, който включва социално-педагогически тренинги за родители роми и професионално педагогически тренинги за учители е реализираният Проект „Етнопсихологически модел на образователно взаимодействие“.

Специфични проблеми в образованието на ромите в област Кюстендил: Около 15% от децата и учениците в областта са от ромски етнически произход. Исторически се е обособил ромски квартал и сегрегирано ромско училище в кв.”Изток” – гр.Кюстендил. В другите населени места обучението на децата и учениците –роми е интегрирано. Подлежащите на задължително обучение се обхващат в началото на всяка учебна година. Наблюдава се увеличаване броя на отсъствията на учениците – роми след ІV клас. Около 50% от завършващите основно образование роми не продължават образованието си в средни училища, или отпадат в процеса на гимназиалното си образование. Непреодолени проблеми в образованието на ромите остават: Недостатъчно владеене на български език; Различна ценностна система, в която образованието не е приоритет; Незаинтересованост на родителите; Конюнктурност в поведението, в зависимост от определени стимули; Ранен брак; Бедност. Характерно за образователния ценз на кюстендилските общини е фактът, че преобладават лицата със средно и основно образование – съответно 47,8 % и 25,1 % от населението на 7 и повече години. С начално образование са 9534 лица (7,4 %), а с незавършено начално  – 5282 лица (4,1 %). За първи път през настоящото преброяване е включена категорията “никога непосещавали училище”. Броят на тези лица в областта е 900, или 0.7 % от населението на 7 и повече навършени години. Тава са основно лица от ромската етническа група. Броят на напусналите учащи (I-VIII клас) намалява (от 381 ученика 2007/2008 г.на 296 ученика 2011/2012 г.), но все още е значителен. Най-ясно проблемът се проявява сред ромските общности. Като взема предвид данните на община Кюстендил за деца в риск от отпадане от училище за периода 2008 – 2009 година (по данни на  РИО на МОМН-Кюстендил) са регистрирани 34 деца отпаднали от училище, а  за периода 2009 – 2010 година са отпаднали 3 деца. Основната група  деца са  от ромски произход.

Проектът предвижда работа с деца и юноши на възраст 10 до 14 години от уязвими социални групи, включително роми, както и поставянето им в пряк контакт с връстниците им. Проблемите на децата в риск са изключително много, като така разработеният проект адресира пряко няколко от тях: ограничен достъп до култура, недостатъчни и често пренебрегвани занимания с изкуства в училище и липса на инфраструктура за съвременно, мултимедийно обучение по музика, изобразително изкуство, театър и танц. Негативни фактори за целевата група са липсата на достъп до профилирано образование по изкуствата, непознаване на собствената културна идентичност и неравенство с връстниците извън уязвимите групи още от ранна детска възраст. Недостатъчната мотивация за оползотворяванe талантите на тези младежи, поради липса на обществена и семейна подкрепа, води до занижен интерес към училищните занимания и често, преждевременно отпадане от училищния курс. Проблем е недостатъчната публичност и разбиране същината на проблемите на малцинствата, което създава редица предразсъдъци и затруднява пълноценната им интеграция в обществото.

Целта на  моделирането е:

а) Да се разбере същността на механизмите на мотивиране и кариерно консултиране за ученици на възраст 10-14 години.;

б)  Да се научи да се управлява чрез целенасочена училищна политика  кариерното консултиране и мотивиране на учениците, да се определят най-добрите начини за управление;

в) Да се прогнозират преките и косвени последствия;

Определяне на основните предпоставки на проблема

Основните предпоставки за разрешаване на проблема са изяснени след проучване и анализ на етнопсихологическите маркери (специфики) на ромския етнос в доклад-анализ по проблема „Специфики и особеностите на мотивацията за учене при деца от ромския етнос”, автор д-р Дж. Маджаров